Любов, скандали и политика: Кои са жените в живота на Бил Клинтън?
Историята му и неговите афери далеч не е само разказ за един харизматичен политик с прекалено слаб контрол върху личния си живот, тя е огледало на самата Америка
Скандалите са неразделна част от американската политическа традиция. Още от основаването на републиката, кандидатите за президент често са били брутално атакувани, разпитвани безсрамно от журналисти или обвинявани с цел опетняване на репутацията им особено що се отнася до секс скандали, които със сигурност не са новост.
Още по времето на седмия президент на САЩ Андрю Джаксън неговите противници разпространявали слухове, че е имал интимни отношения с бъдещата си съпруга, докато тя технически все още е била омъжена за друг.
Разбира се, не всички скандали са еднакви. Понякога самият неуспех на даден инцидент да изкорени кандидат говори много за политическия момент, в който той се кандидатира. Такъв е случаят от 1992 г. с тогавашния губернатор на Арканзас Бил Клинтън.
По това време Клинтън е една изгряваща звезда, появил се "от нищото" кандидат, организирал впечатляваща кампания, съсредоточена върху икономиката и борбата с тежката рецесия. Той съчетава традиционна демократична политика с новия Съвет за лидерство на Демократическата партия, настояващ за по-центристки подход. Съпругата му Хилари пък е възприемана като емблема на модерното семейство и силен политически актив.
Но, както традицията повелява, и Бил попада в скандал, който заплашва да сложи край на кандидатурата му. Репутацията му на женкар е добре позната. Точно преди първите избори в Ню Хемпшир таблоидът The Star публикува история за жена на име Дженифър Флауърс, кабаретна танцьорка и бивш репортер в Арканзас.
В интервю тя разказва, че е имала сексуална връзка с Клинтън в продължение на 12 години, започнала още през 70-те. Смята се, че The Star е платил на Флауърс над 100 000 долара, за да потвърди историята, като тя стъпва и върху документи от съдебен иск срещу Клинтън, в който се твърди, че е използвал държавни ресурси за аферата си. В историята си Дженифър разкрива още, че Клинтън й намекнал за възможен развод с Хилари, за да се оженят. В началото медиите подминават разказа заради съмнителната репутация на изданието, но в рамките на пет дни скандалът избухва и вече цяла Америка иска да научи повече за Флауърс. Семейство Клинтън първо мълчи, но Хилари излиза пред репортери с думите: "Това не е вярно, но нека се доверим на американския избирател да вземе решение."
Скоро след това Бил се появява в предаването "60 минути" и признава, че е имал "предизвикателства" в брака си, но двамата с Хилари са ги преодолели заедно. "Признавам си, че съм причинявал болка на жената до мен", казва, без да потвърди или отрече аферата си с Флауърс.
Флауърс обаче продължава да твърди, че са били любовници. Показва записи от телефонни разговори, дава нови интервюта и накрая дори съди радиостанция, която излъчва обвиненията й. Макар че често е обвинявана, че е получавала пари и от други медии, тя държи на думите си. През 1998 г., по време на дело за сексуален тормоз, Клинтън признава, че наистина е имал кратка връзка с нея. Вероятно именно умелото му овладяване на този скандал му печели първичните избори в Ню Хемпшир, а кандидатурата му оцелява.
Медиите тогава пишат, че така американците са показали, че се чувстват комфортно със сложността на сексуалните отношения и културните избори, стига личните провали да не противоречат директно на политическите позиции. Но скандалите около Клинтън не спират дотук. През 1978 г., и разкрито публично години по-късно, Хуанита Броддрик, която е управителка на старчески дом в Арканзас, твърди, че е била изнасилена от него след среща в хотелска стая. През 1982 г. актрисата Елизабет Грейсън пък заявява под клетва, че е прекарала нощ с Клинтън срещу обещания да подпомогне кариерата й. Според слуховете, Хилари е била наясно с похожденията на мъжа си, даже го е насърчавала, стига той да не напуска семейството. Въпреки това Клинтън категорично отрича всички обвинения.
Обаче през 1991 г. още една жена излиза с името си. Журналистката Пoла Джоунс обвинява Клинтън в сексуален тормоз. По нейните думи тогавашният губернатор я принудил да влезе в леглото му. Тя завежда дело, което през 1998 г. води до съдебно споразумение, при което Клинтън й плаща 850 000 долара, за да оттегли обвиненията си.
Началото на края
Същата година избухва най-големият скандал до този момент, когато в рамките на делото с журналистката излиза наяве аферата на Бил със стажантката му в Белия дом Моника Люински. Оказва се, че техните отношения са започнали още през 1995 г. в Овалния кабинет, когато тя е била 22-годишна.
Тогава младото момиче споделяло всичко с доверената си приятелка Линда Трип, без да знае, че Трип записва всички техни телефонни разговори. Месеци наред Моника, дъщеря на известен калифорнийски лекар, споделяла с 48-годишната Линда подробности около връзката й с президента, които по-късно излизат наяве.
Клинтън категорично отрича да е имал "сексуални отношения" с Люински, но доказателства за обратното го уличават в лъжесвидетелстване. Впоследствие той признава връзката пред Специалното жури в Сената, което дава основание на републиканците да стартират процедура за импийчмънт. Процедурата се проваля, но случаят остава като най-известното искане за импийчмънт на държавен глава заради прикриване на интимна афера.
Двадесет години след скандала журналистката и бивш главен редактор на Politico Сюзън Гласър коментира: "Той се оказа политически гений за това как се справи като излъга. Доказано е, че лъжата работи по някакъв начин, който е позволил по-нататъшното развитие на циничната и разделяща политическа култура на Вашингтон."
По-късно самият Клинтън признава публично: "Наистина имах връзка с госпожица Люински, която не беше подходяща." Но ако за него това е било "грешка", за Люински то е много повече. "Това беше груба злоупотреба с власт", смята тя. Едва години по-късно си позволява да се защити в интервю: "Не бях глупава стажантка, както често бях представяна, а действах от емоции и чувства. Обичала съм Бил Клинтън, но връзката ни беше сложна, особено предвид разликата в позициите и възрастта ни."
Макар аферата с Люински да остава най-знаковият скандал от неговото президентство, тя далеч не е единствената. През 1998 г. се появява поредният слух за почти едногодишна връзка между Клинтън и британската актриса Елизабет Хърли. Според публикация на RadarOnline първата им среща била организирана от актьора Том Сайзмор. Президентът поискал от него телефона й, а по-късно изпращал частни самолети, за да я довеждат от Лондон. В крайна сметка връзката била прекратена, а Хърли категорично отрича до последно всичко и дори заплашва репортери със съд, но до реални действия така и не се стига.
От всички обвинения и слухове единствено връзката с Люински се превръща в символ на президентството на Клинтът и вероятно в най-големият скандал. След него Клинтън става първият президент от 1868 г. насам, срещу когото е повдигнато обвинение от Камарата на представителите. Големите медии описват случая като "конституционен сблъсък" и "таблоиден скандал", а Vanity Fair го определя като "историята на десетилетието".
Опитите на Бил да прикрива аферите си дават на опонентите възможност да го изкарат недостоен за Белия дом. И макар престъпленията на Ричард Никсън (бел. ред. 37-ият президент на САЩ, замесен в скандала "Уотъргейт") да са били далеч по-фрапантни, Клинтън е този, който е бил преследван публично и агресивно.
По това време американските телевизии често осмиват жените, дръзнали да говорят срещу него. Те са наричани "манипулативни", "евтини", осъждани за външния си вид, акцента или прическите. Медиите тогава по-скоро защитават президента, вместо да дадат гласност на жертвите.
Историята на Бил Клинтън и неговите афери далеч не е само разказ за един харизматичен политик с прекалено слаб контрол върху личния си живот. Тя е огледало на самата Америка и на начина, по който обществото се променя в отношението си към морала, към медиите и властта. През 90-те години американците стават свидетели на това как интимните тайни на един човек могат да се превърнат в глобално зрелище, следено от милиони. Този спектакъл не просто разкрива слабостите на Клинтън, той бележи културен поврат. Особено аферата с Люински, която не просто разтърсва Белия дом, а буквално пренаписва правилата за това как се правят новини.
Може би затова днес, когато се връщаме към тези събития, не гледаме на тях само като на "грехове" или "скандали". Гледаме на тях като на преломен момент, в който политиката окончателно се сля с поп културата. Неслучайно в края на мандата на Клинтън списание Time публикува елегия от Конан О'Брайън със заглавие "Какво ще ми липсва от Бил Клинтън", в която усещането за загуба в нея се простира единствено от Хилари, през Флауърс, до Джоунс и Люински. Защото единственото, което реално Америка щеше да "загуби", беше цяла епоха на скандали, таблоиди, съдебни процеси и безкрайни телевизионни дебати.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}