Младият талант Антон Котас и винтидж магията с душа, дълбочина и нещо ритуално
"Ние младите, сме онези, които трябва да запазим звука, да го ценим и да го възкресим", казва музикантът
Антон Котас е само на 16, но вече получава отлични оценки както в училище, така и на музикалната сцена. Снима се в киното от 9 годишен и докато връстниците му играят онлайн игри, той се учи на работна етика в международна среда и пише домашни в караваната си в паузите на продукции като After.
Широката публика го познава от последния сезон на "Гласът на България", в който пълнеше сцената със сърцатите си изпълнения, импровизирани хореографии тип "Елвис среща Ейми Уайнхаус", и слънчевото си излъчване. Първият му сингъл "Дяволски добра" му донесе наградата за дебют на БНР Топ 20 и стартира творческото му партньорство с Ангел Дюлгеров.
Срещаме се, за да поговорим за новата му песен "Компас" и всичко, което му предстои:
- Антон, задавам метафоричен въпрос - когато трябва да направиш важен избор, къде намираш своя "Компас"? В близък човек, в собствената си интуиция?
- Винаги близките ми - приятели и роднини, са моите опора, съветници и пътеводител в живота. Първите хора, които ще чуят моят проблем и ще ми предложат решение, са родителите ми.
Никога не оставям изборите - било то важни, или не толкова, на съдбата. Обикновено претеглям плюсовете и минусите и вземам решение на база на това, което излезе като резултат. Имам свободна воля и не ме е страх да я използвам (смее се).
- Това е втория ти проект с Ангел Дюлгеров. Как протече творческият процес?
- Много органично. С Ангел имаме такъв синхрон, че нещата често се случват без много приказки.
Понякога неволно започваме да работим по ново парче, докато още не сме приключили предишното. Така е в творческите среди - когато мотивацията и вдъхновението са на високо ниво, не можеш да смогнеш на продуктивността и на яките идеи, които те сполитат.
Импровизираме, дебатираме, смеем се, експериментираме, връщаме се на първоначалната версия... и така до момента, в който и двамата кимнем едновременно и сме доволни.
- С Ангел се срещате в "Гласьт на България". Той е съавтор на музика, аранжор и китарист в проекти на артисти като Лили Иванова и Любо Киров. Как се случи музикалната химия между вас?
- Химията между нас се състои в това, че аз влизам в един проект с интуиция и енергия, а Ангел влиза с опит, усет и прецизност. Идеите ни са много сходни, схващанията ни за това как звучи едно яко парче и целите се припокриват, което прави работния процес изключително плавен. Важното е, че и двамата се чуваме.
Егото ни е приспано, умовете са будни. Всичко е лежерно, професионално, премерено. Всичко е музика! Точно така се раждат най-великите песни. Най-много обичам когато му представя идея, той да ми отговори с: "Има пиниз в това, яко е, харесва ми." Обожавам този момент!
- Да те върна към видеото на "Компас". По сценарий преследваш любовта навсякъде - от столичен мол и в трамвайна мотриса, до студията на "Ню Бояна филмс" и езерото в Панчарево. На коя снимачна локация ти бе най-забавно и защо?
- Може би в Панчарево. Там вече беше късен следобед, залеза падаше магично, а аз минавах през езерото с лодка. За пръв път се захващах с гребане, но се надявам, че не си личи на екран. Беше момент на синхрон - между природата, залеза, камерата и нас самите. Вярвам, че това усещане се е запечатало във финалните кадри. Беше нещо ново за мен, но и много интересно.
В трамвайната мотриса попаднахме не само на спокоен трафик - никой не се качи по тази линия, докато снимахме, но и на страхотен ватман. Беше така добър да ни изчака двайсет минути след края на работното си време, за да си доснимаме, и накрая с усмивка ни пожела успех.
- Можем ли да кажем, че гониш целите си в живота със същата искра, като във видеото?
- И още как (смее се)!
Даже можем да използваме счупения ми крак като символ на премеждията по пътя, а тичането като символ на предаността към целта, дори когато трасето стане трудно.
Видеото е метафора за онзи момент, когато си млад и влюбен - в човек, в идея, в мечта, и си готов да минеш през всичко, дори през себе си. Аз се уча и да гоня, и да спирам, когато е нужно. Това също е част от порастването.
- Ти си само на 16, но балансираш между ангажиментите в училище, музиката и киното. Как успяваш? Как изглежда един твой обикновен ден, всъщност?
- Всичките ми дни са обединени от идеята, че времето е ценно. Не мога да си позволя да го губя. Сутрин ставам за училище в 6 и половина, и имам часове до 16:30.
Остава ми половин час да чета любимите си книги, или да посвиря на пиано в кабинета по музика. След това баща ми ме откарва до репетиционната, където момчетата от бенда ми - "Перфектното число", вече ме чакат с настроени китари. Репетираме 2 часа, (понякога четири, ако предстои участие), след което се прибирам вкъщи и се просвам на бюрото.
Започвам да уча за тестове и класни, и уча нормално от 8 до 12, 1. Накрая си лягам и всичко се повтаря. Добре, че обичам всичко, което правя. Иначе сигурно щях да полудея (смее се).
- Визията и звученето ти са винтидж. Музиката, която правите с Ангел Дюлгеров, носи блусарски дух, който връстниците ти обикновено оценяват чак като поотраснат. Как избра тази посока, този звук?
- Модерната поп музика я чувствам далечна, не ми харесва, не се намирам в нея.
Истината е, че този вид звук ме избра. Искам да съм автентичен и да успявам да направя винтидж звука модерен, така че да се харесва и на младата ми аудитория.
Идват много вълнуващи проекти, породени от винтидж идеи, които притежават душа, дълбочина, нещо ритуално. Вярвам, че можем да направим така, че тази магия да не бъде изгубена. Защото в нея има история и любов.
И ние младите, сме онези, които трябва да запазим звука, да го ценим и да го възкресим.
- Разкажи ми за групата си - "Перфектното число". Как се събрахте, що за характери сте в нея?
- Барабанистът е сред от най-добрите в България, с дългогодишен опит в света на музиката - Христомир Събчев.
Китаристът и басиста са от музикалната академия - Христо Стакев (китара) и Тервел Вълчанов (бас), а аз се включвам на пиано. Когато свирим се превръщаме в едно цяло и изпълваме сцената с енергия.
Наистина, тези момчета свирят с цялата си душа и са абсолютни професионалисти. Възхищавам се както на таланта им, така и на музикалната им дисциплина. Вокалистът е нищо без своя бенд!.
- Кое е следващото нещо, което искаш да ти се случи в музиката? И виждаш ли я като път за професионално развитие?
- Нямам търпение да стигна онзи момент, където съм на сцената и пея своите авторски песни, а публиката припява и си излива душата.
Искам да напиша албум, в който всяка песен е част от история, който е пълен с енергия, с универсално вдъхновение. Музиката за мен не е просто професия - тя е път към самия себе си. Искам да се занимавам с това, целия съм пълен с нея, обожавам я.
В крайна сметка тя ме откри, не аз нея.
- От дете си на сцената. Имал ли си някога усещането, че ти взима нещо? Казвал ли си си, например, "Сега можех да играя футбол с момчетата, вместо да съм на снимки"?
- Никога. Винаги съм чувствал, че принадлежа на сцената, на музиката. Виждах другите и се радвах, че имам възможността да изживявам нещо, което едно средно дете на моята възраст не може.
Сцената ми даваше нещо, което другото не можеше - връзка с хората, с изкуството, с един вътрешен свят, който е по-голям от мен. Опитът, който придобих и продължавам да придобивам, е несравним с нищо.
Естествено, сцената не трябва да ми отнема цялото време и да не ми остава време да бъда дете, затова и ги балансирам. Правя онова, което обичам и ми остава време за любимите хора. Това е истинското щастие.
- В каква посока искаш да продължиш образованието си?
- Аз много харесвам политиката, увличам се по геополитика, световни лидери и история. Сигурен съм, че образованието ми ще бъде насочено в тази посока - специалност международни отношения или нещо подобно.
В същото време обаче музиката винаги е била неразделна част от живота ми. Като музикант, аз вярвам, че изкуството и политиката могат да вървят ръка за ръка - музиката има силата да обединява хората и да предава послания, които думите понякога не могат.
Затова искам да съчетая тези две страсти - да изучавам света, да разбирам механизмите на международните отношения и в същото време да творя музика, която да вдъхновява и да създава диалог между различните култури.
- Каква е формулата ти за добре прекарано лято?
- Лятото, което ме очаква, е дефиниция на едно страхотно лято. Първо заминавам за Испания за една седмица, а дни след като се върна отивам на круиз за две седмици, който ще обиколи азиатските части на света и ще посетя и вкуся от културата на Япония и Южна Кореа.
Със семейството си ще ходя и в България на море след това и ще прекарвам време и с баба ми и дядо ми извън София, на чист въздух. Измежду всичко това включвам много свирене на пиано, няколко сесии с Ангел Дюлгеров за нови проекти, много четене на класики, писане на разкази и гледане на филми.
Най-важното - ще бъда заобиколен от любими хора. Нямам търпение!
Интервю на Надежда ПОПОВА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}