След като вече е снимал фотосесии за издания като Vogue, Esquire и LIFE magazine, унгарският фотограф Андре дьо Диенес започва да експериментира с плажните снимки на модели. Тогава той среща 19-годишната Норма Джийн Бейкър през далечната 1945 г.
По-късно фотографът пише в мемоарите си:
"Сякаш някакво чудо се случи с мен..."
Първите цветни снимки, които ѝ прави, са напълно в стила на 40-те години на миналия век. Норма Джийн е все още с по-тъмна, кестенява коса, усмихвайки се пред обектива на Андре.
След година фотографиите стават доста по-емоционални. Вече Мерилин Монро позира в тъмни дрехи, със затворени очи и руса коса.
Мерилин Монро на корицата на Post през 1947 г.
Андре дьо Диенес работи с Монро отново в началото на 50-те години на миналия век, включително и по прочутата фотосесия, заради която Мерилин го вика в 2 ч. през нощта и той я снима, осветена само от фаровете на автомобила му.
Мерилин Монро на корицата на Post през 1949 г.
После фотографът се среща с нея през 1961 г., когато Мерилин Монро оставя цветя и няколко нейни нови снимки пред дома му. Тогава се виждат за последен път.
На тази фотография Андре е снимал Норма Джийн на плажа в Лонг Айлънд през 1949 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}