Приятелят, който помогна на Бил Клинтън да се върне в политиката
Когато тежко поражение почти слага край на политическата му кариера, Върнън Джордан е човекът, който убеждава Клинтън да не се отказва
Малко след като завършва Юридическия факултет на Йейл през 1973 г., едва на 27 години, Бил Клинтън сяда с лист хартия и химикал и записва петте най-важни цели в живота си. "Искам да бъда добър човек, да имам щастлив брак и деца, да имам добри приятели, да изградя успешна политическа кариера и да напиша великолепна книга", пише той.
Десетилетия по-късно, когато поглежда назад и оценява доколко е успял да изпълни тези пет обещания към себе си, Клинтън е категоричен поне по отношение на третото. "Никой, когото познавам, никога не е имал повече или по-добри приятели", казва той.
Сред десетките хора, които остават близо до него през годините, обаче има един, който заема особено място. Именно този човек му дава емоционалната подкрепа, от която Клинтън има най-голяма нужда в един от най-тежките моменти в живота си.
През 1980 г. политическата кариера на 34-годишния Клинтън внезапно изглежда разбита. Той губи изборите за втори мандат като губернатор на Арканзас и, както сам по-късно се шегува, се превръща в един от най-младите бивши губернатори в историята на Съединените щати. За човек, който от години вижда Белия дом като възможна крайна точка на политическия си път, поражението е съкрушително.
Клинтън изпада в дълбока депресия и започва да вярва, че политическата му кариера е приключила.
Още преди избирателните секции да затворят през ноември 1980 г., той знае, че две решения от първия му мандат сериозно са застрашили шансовете му за преизбиране. Едното е увеличението на таксите за регистрация на автомобили и камиони, което предизвиква сериозно недоволство в целия щат. Другото е кризата около настаняването на кубински бежанци във Форт Чафи, която също се превръща в сериозно предизвикателство за Клинтън.
Последвалите безредици и сблъсъци се превръщат във водеща тема в местните новини и допълнително настройват избирателите срещу губернатора. Само десет минути след затварянето на избирателните секции Клинтън вече знае, че е загубил.
През следващите седмици той се опитва да разбере как за толкова кратко време всичко се срива. Разговаря с приятели и познати и получава много подкрепа и съчувствие, но думите им не успяват да променят усещането му за случилото се. В неговите очи кариерата, която изглежда като почти сигурен път към голямото политическо бъдеще, внезапно излиза от релси. Този път Клинтън не се чувства достатъчно силен дори да мисли за завръщане.
В Ню Йорк резултатите от изборите следи и Върнън Джордан от апартамента си на Пето авеню. Докато страната отбелязва победата на Роналд Рейгън, за Джордан изборната нощ носи и лични тревоги. Като един от най-изявените лидери на движението за граждански права той се пита какво предстои за каузата, на която е посветил голяма част от живота си. Но сред всички събития онази нощ едно поражение го засяга особено лично.
Двамата мъже се срещат за първи път през 1973 г. в Литъл Рок по време на събитие на Националната градска лига. По това време Клинтън е млад политик в Арканзас, а Джордан вече оглавява влиятелната организация за граждански права.
Всъщност Джордан познава Клинтън косвено още преди това - чрез Хилари. Двамата се срещат през 1969 г., минути след като тя изнася реч на конференция на активисти в Колорадо. Хилари седи на пейка в парка и преглежда програмата за деня заедно с Питър Еделман, когато в полезрението ѝ се появяват чифт добре лъснати обувки.
"Е, Питър, няма ли да ме запознаеш с тази млада жена?", пита Джордан.
"Погледнах от обувките му чак до главата на този много привлекателен мъж", спомня си по-късно Хилари.
Тя веднага е впечатлена от интелигентността, харизмата и маниерите му. Двамата поддържат връзка през следващите години, а именно Хилари по-късно запознава Джордан с Бил. Между двамата мъже се получава незабавно разбирателство.
Десетилетия по-късно Клинтън си спомня с усмивка първата им среща. Събитието се провежда в огромна училищна спортна зала, изпълнена с хора, а Джордан вече е голяма звезда в света на гражданските права. Двамата седят от двете страни на трибуната, от която водещата на вечерта произнася речта си. След края на събитието Джордан поглежда към Клинтън и му казва: "Тя е много привлекателна дама и роклята ѝ беше прекрасна. Жалко, че им е свършил платът, преди да я довършат."
Така, сред смях и шеги, започва едно от най-близките приятелства в живота на Бил Клинтън.
Vernon Jordan was a wonderful friend to Hillary, Chelsea, and me, in good times and bad. We worked and played, laughed and cried, won and lost together. We loved him very much and always will. pic.twitter.com/mZAsx1xETn
— Bill Clinton (@BillClinton) March 2, 2021
С течение на годините връзката между двамата се оказва много повече от приятелство между двама влиятелни мъже. Джордан се превръща в човек, към когото Клинтън се обръща в най-трудните моменти. Когато след поражението си на губернаторските избори през 1980 г. Клинтън обмисля да се откаже от политиката, Джордан е сред хората, които го убеждават да продължи. Десетилетие по-късно, когато Клинтън започва сериозно да обмисля президентска кандидатура, Джордан отново е до него и му казва, че е готов за следващата стъпка.
След като Клинтън влиза в Белия дом, приятелството им не просто продължава, а се задълбочава. За Клинтън е достатъчно да каже: "Викни Върнън", и Джордан се появява, без да очаква нищо в замяна.
Приятелството им преминава през четири десетилетия, хиляди разговори и безброй шеги - някои сериозни, други далеч по-пикантни. Двамата прекарват време заедно на Деня на благодарността, на коледни вечери в дома на семейство Джордан във Вашингтон, по време на летните ваканции на остров Мартас Винярд и на голф игрища в цялата страна. Разговарят в Овалния кабинет, шегуват се и често просто прекарват време заедно без конкретна причина.
Един от бившите сътрудници на Клинтън описва двамата като идеално допълващи се: изключително умни, харизматични и амбициозни мъже, които споделят стремежа към големите и важни неща в живота.
И двамата оставят своя отпечатък в борбата за расово равенство, макар и по различни пътища. Клинтън го прави чрез законодателни реформи в Арканзас, докато Джордан посвещава голяма част от кариерата си на правото и усилията за регистрация на избиратели в родната му Джорджия. Именно общата им ангажираност към расовото равенство първоначално ги сближава. Но приятелството им се оказва много по-силно заради нещата, които нямат нищо общо с политиката. И двамата обичат спорта, голфа, шегите и политическата игра. И най-вече умеят да се забавляват заедно.
Хилари Клинтън, която наблюдава отношенията им отблизо в продължение на десетилетия, смята, че Джордан разбира нещо особено важно за съпруга ѝ - нещо, от което се нуждае всеки президент.
"Някой, с когото просто напълно да се отпуснат, да разказват истории, да си разменят шеги, някой, с когото просто да излязат на голф игрището и да не говорят за нищо важно, ако това е тяхното желание", казва тя.
И според Хилари именно това е бил най-големият подарък, който Върнън Джордан е дал на семейство Клинтън през всичките години на тяхното приятелство.
И двамата са хора, които обичат играта - както в преносен, така и в буквален смисъл. Те отлично разбират силата на собствения си чар и увереното си поведение. Клинтън е висок около 1,88 м., а Джордан - близо 1,96 м. С широки рамене и заразителни усмивки двамата са от онези личности, които трудно остават незабелязани, когато влязат в една стая.
Още при първата им среща тази прилика между тях създава моментална химия. По-късно Клинтън използва същия магнетизъм в отношенията си с хората около себе си, включително с младата стажантка в Белия дом Моника Люински. Toва е връзката, която се превръща в един от най-тежките скандали в президентството му.
Но през 1980 г. никой от двамата още не знае какво предстои. През декември същата година Джордан се обажда на своя победен приятел. Той разбира, че Клинтън няма нужда от поредното съчувствие, а от човек, който да му каже истината.
Телефонът вдига Хилари. От другата страна тя чува познатия глас. Джордан я пита дали у дома имат от любимото му ястие. Хилари признава, че не знае как се приготвя, но вместо да се притеснява, просто го кани да дойде. Няколко седмици по-късно Джордан пристига в малката къща, в която семейство Клинтън се мести след напускането на губернаторската резиденция. Хилари вече го очаква с купа от любимото му ястие, приготвено същата сутрин.
Когато влиза в малкия дом, облечен в безупречния си костюм, Джордан веднага усеща колко тежко преживява Клинтън поражението. Пред него стои човек, който почти не прилича на уверения политик, когото е познавал. Енергията и самочувствието му ги няма. На тяхно място остават отчаяние и усещането, че всичко е приключило.
Джордан прекарва следващите два часа и половина с него. И не го щади. Казва му да спре да се самосъжалява и да погледне себе си така, както го виждат останалите. Според него Клинтън не е претърпял окончателно поражение, а един-единствен неуспех. И има прекалено много талант, амбиция, подкрепа и отдаденост на каузите си, за да се оттегли от политиката.
Десетилетия по-късно Клинтън си спомня разговора с особена яснота.
Той току-що се е превърнал в най-младия бивш губернатор в историята на страната и е убеден, че политическата му кариера е приключила. Точно тогава Джордан му казва нещо, което никой друг не успява да изрече по същия начин - че той и Хилари са талантливи, че вярват в правилните неща и че всичко в крайна сметка ще се нареди.
"Никой друг не ми го казваше", спомня си Клинтън години по-късно.
По това време той сериозно обмисля да напусне Арканзас. Пред него се откриват няколко възможности, които могат да му осигурят по-голяма финансова сигурност и далеч по-малко политическо напрежение. Джордан обаче е категоричен - Клинтън не бива да се отказва.
"Още не си приключил и не бива да мислиш, че си приключил", казва му той.
Тези думи се оказват решаващи.
"Просто си поех дълбоко въздух", разказва той.
Усещането, че всичко е приключило, постепенно отстъпва място на мисълта, че животът продължава и че все още има за какво да се бори. Хилари също определя този разговор като повратен момент. Според нея именно тогава Бил решава да остане в Арканзас и да продължи политическата си кариера. Преди да отпътува от Литъл Рок, Джордан дава съвет и на Хилари. Той я насърчава да започне да използва фамилията Клинтън, вярвайки, че това ще помогне на съпруга ѝ при евентуалното му политическо завръщане в Арканзас. Хилари приема думите му сериозно.
"Беше важно да чуя неговото мнение", спомня си тя. "Уважавах неговата интелигентност и политически опит и наистина обърнах внимание на това, което ми каза."
След този разговор Клинтън се връща при избирателите в Арканзас. Той иска прошка и втори шанс.
Датата е 11 януари 1983 г. Бил Клинтън се завръща пред Капитолия в Арканзас, за да положи клетва като губернатор на щата. До него е Хилъри Клинтън, а пред трибуната са се стекли хиляди граждани, за да приветстват историческото му политическо завръщане. Сред множеството е и един усмихнат човек, който знае по-добре от повечето присъстващи колко близо е бил този момент до това никога да не се случи.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}