Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Куба отбелязва на 13 август 100 години от рождението на бившия кубински лидер Фидер Кастро. Няколко дни ще бъдат организирани различни събития в негова памет, сред които Международен панаир на книгата, изложби, концерти и събрания на делегати на леви организации.

Кастро управлява Куба в продължение на пет десетилетия - от 1959 до 2008 г., когато предава властта на брат си Раул. Ролята му в политиката и досега е обект на нестихваща полемика. 

За Латинска Америка и за развиващите се страни той се превръща в символ на антиколониалната борба и на революционните движения. Политиките му пораждат обаче и сериозна опозиция - първо от страна на богатите кубинци, мнозина от които бягат в САЩ, а след това и от страна на тези, които са против монопола на комунистическата партия върху властта в Куба.

Но и личният му свят е не по-малко революционен...

Малко мъже в историята на 20 век са имали такава харизма и са притежавали способността да задържат хиляди погледи, вперени в тях с часове, без нито един да мигне от отегчение. Кастро говореше по седем, дори по девет часа под парещото кубинско слънце и тълпата не се разотиваше, омагьосана от гласа му, от дългите паузи и от увереността на човек, който вярва, че държи историята в ръцете си.

Тази същата харизма, способна да вдигне цяла нация на крака, се оказва еднакво неустоима и в личния му свят - в спалните на хаванската аристокрация, в редиците на партизанките от Сиера Маестра, в очите на чуждестранни агентки, изпратени да го убият, а останали да го обичат.

Жените около него говорят почти единодушно за едно и също усещане: той се навежда съвсем близо, гледа право в очите и за миг никой друг на света сякаш не съществува. Има един Фидел Кастро, който говори часове наред пред милиони на площад Revolución, и друг, за когото в самата Куба почти нищо не се е знаело допреди двайсетина години.

Докато диктаторът разиграва Вашингтон и Москва пред очите на света, у дома пази най-голямата си тайна не в сейф, а чрез живота на няколко жени, които с години остават в сянка. Те не си говорят, а десетилетия наред дори не знаят какво място е заемала всяка от тях в живота му. Още се мълви, че една от тях е Йорданка Христова, но така и никога не става ясно какво точно ги е свързвало. 

Йорданка Христова признава, че е флиртувала с диктатора Снимка: Пресфото-БТА, снимка: Виолета Попова/Архив

"Познаваме се, точка. Той беше почитател, знае, че съм приятел на Куба. Но той беше отдаден на друго, аз на друго. Той не беше почитател като Раул на музиката и на танците. Той беше философ." Тя обаче признава, че е имало моменти на флирт между двамата. "Имало е флирт, нормално е, в най-добрия смисъл. Когато представляваш страната и себе си, искаш да се представиш в най-добрата светлина", споделя Христова.

Официално Кастро се жени само веднъж,  през 1948 г., за Мирта Диас-Баларт, дъщеря на заможно семейство и студентка по философия. От бракът им се ражда син, Фиделито, който по-късно става ядрен физик. Самият Кастро потвърждава пред американския режисьор Оливър Стоун в документален филм от 2003 г., че това е единствената му официална женитба и добавя, че идеята за "първа дама" му звучи направо абсурдна за един революционер.

"Личният живот не бива да бъде инструмент за публичност или политика", казва той в друго интервю от 1992 г. Иронията е, че именно личният му живот се превръща в една от най-дълго пазените тайни около кубинския лидер.

Докато е още женен за Мирта, Кастро среща Натали "Нати" Ревуелта - светска красавица от хаванската аристокрация, съпруга на известен хирург, известна с руси коси, зелени очи и вкус към скъпите неща. Тя отваря дома си, за да могат бунтовниците да подготвят прочутата атака срещу казармата "Монкада" през 1953 г., началото на цялата революция. Когато Кастро е хвърлен в затвора на Остров на боровете, Нати му пише десетки писма - за книги, музика, изкуство и клюки от висшето общество, а веднъж му изпраща и плик с пясък от плажа, за да не забравя морето. Продава диамантените си бижута, за да финансира бунтовниците.

От връзката им се ражда дъщеря Алина, а любопитен куриоз слага край и на брака на Кастро с Мирта. Две писма - едното, адресирано до съпругата му, а другото до Нати - по погрешка се оказват в разменени пликове. Мирта прочита писмото, предназначено за любовницата на Кастро, и почти веднага подава молба за развод.

Десетилетия по-късно Алина Фернандес бяга от Куба, дегизирана като испанска туристка, и се превръща в един от най-яростните критици на режима на своя баща. Нати Ревуелта умира в Хавана през 2015 г. на 89 години.

По-загадъчна от всички обаче остава Селия Санчес - партизанка, срещната от Кастро в планината Сиера Маестра през 1957 г., която остава до него като най-близка сътрудничка и, според мнозина биографи, любовница чак до смъртта си от рак през 1980 г. Според семейни източници, цитирани в биографията ѝ, Кастро на два пъти ѝ предлага брак, а тя отказва, защото се чувства "твърде възрастна" за подобно нещо.

Според публикация на Би Би Си от 2011 г., озаглавена с директния въпрос дали Селия Санчес е била любовница на Кастро, отношенията между двамата и до днес остават обвити в мистерия. Дори американското разузнаване така и не успява да разбере напълно коя е жената, за която се говори толкова много. В разсекретен доклад се споменава, че президентът Джон Кенеди сам е попитал: "Коя е Селия Санчес?"

След смъртта ѝ през 1980 г. кубинската държавна преса я нарича "невидимата сол на революцията" - определение, което сякаш най-точно обобщава ролята ѝ в историята на Кубинската революция.

Не липсват и по-скандални епизоди. През 1959 г., малко след превземането на властта, Кастро има връзка с 19-годишната Марита Лоренц. Тя твърди, че по-късно ЦРУ я вербува да го отрови по време на среща в Хавана, но в решителния момент изхвърля капсулите в тоалетната и вместо покушение прекарва нощта с него в хотел "Хилтън". Историята разказва самата тя в интервю за Vanity Fair през 1993 г., допълвайки, че Кастро имал странна власт над нея, гледал право в очите, докато говори, стоейки съвсем близо.

Най-дълго до него обаче остава жена, за чието съществуване кубинците дълго време дори не подозират. Далия Сото дел Вале, бивша учителка, се среща с Кастро през 1961 г. по време на масовата кампания за ограмотяване, организирана от новата власт. Тя му ражда петима синове - Алехандро, Алекс, Алексис, Антонио и Анхел. 

Според книгата "Двойният живот на Фидел Кастро" на Хуан Рейналдо Санчес, дългогодишен личен охранител на кубинския лидер, съществуването на Далия и семейството им остава тайна за широката общественост до 2006 г., когато вече тежко болният Кастро предава властта на брат си Раул.

В продължение на близо четири десетилетия ролята на неофициална "първа дама" на публични събития всъщност е изпълнявана от друга жена - Вилма Еспин, съпругата на Раул. Далия остава напълно скрита от прожекторите, докато животът ѝ с Кастро продължава като строго пазена тайна.

Същият охранител твърди в мемоарите си нещо, което трудно подлежи на проверка, но обикаля десетки световни издания, че броят на жените в живота на Кастро надхвърлял 35 000. Историците са по-предпазливи и говорят поне за седем деца от три жени, докато слуховете за тайни връзки и още наследници не спират и днес.

Половин век начело на една държава, десетки покушения, надживени американски президенти, а единствената революция, която Фидел Кастро така и не успя докрай да овладее, се оказва тази в собствения му дом.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google