В интервю за в. Монитор тя споделя как възпитава сина си и какво е важно да притежава един мъж, за да е човекът до нея.

"Не стимулирам любознателността на Христо с материални подаръци. Тази форма на отплата е нездравословна и никога не съм я прилагала. Опитвам се да не му чета книжки до спукване, защото тогава се пренасища и се отдръпва. Старая се по-скоро да погъделичкам любопитството му. Преди да тръгне в първи клас, имаше период, в който бе загубил трайно интерес към книгите, но после сам започна да учи буквичките. В момента е в държавно училище и заедно с приятелчетата му от детската градина са в хореографска паралелка. Още в забавачката участваха в една група - „Хорце”, и ходеха по разни фестивали, та много си ги заобичаха народните танци. И аз покрай тях.

Половината от часовете им по физическо минават в басейна и сега си умира да ми показва колко добър плувец е. Тегли го и към кунгфу, но не и към компютрите. В къщи нямам настолен, разполагам с лаптоп и айпад и той не стига до тях. Не одобрявам в ранна възраст притежание на такива скъпи играчки. Използваме всяка свободна минута за пътешествия с цялата групичка приятели, с които от години буквално си живеем като семейство. Обикаляме доста исторически места в България, Мелник ни е особено любим.

Като всяко дете и Христо на тази възраст иначе ме забавлява с философията си за живота. Когато говорим за нещо, дали ще е за технологичния прогрес или метрото, ако щеш, той започва въпроса си така: „Когато си била малка, преди много, много години ...” (смее се). Като по-малък трудно преживя факта, че няма да ражда. Обяснявах му разликата между половете и как се прави бебе, а той видя някаква световна несправедливост. Сега му казвам, че е достатъчно да бъде кавалер и да бъде мъж. А да бъде мъж означава да обича, да помага с каквото е възможно и да е до семейството си. Той е доброволец във фондация „Искам бебе”, ходим по разни събития заедно. Знае какво е да си донор на яйцеклетки и много се интересува от анатомията на човешкото тяло
" - споделя Милена.

Според нея, за да са хармонични едни интимни отношения, хората трябва да са толерантни към вкусовете на дригия до себе си, но в определени граници. "Имала съм и ситуации, в които мъжът виси пред компютъра по цяла нощ и това ми е идвало в повече. Но както можеш да предположиш, развръзката на историята ни не беше добра (смее се). Просто трябва да внимаваш доколко натрапваш на партньора си някои свои хобита.

Иначе ако един мъж иска да се класира за втора среща с мен, просто трябва да ме гледа в очите. Тези, които са на главата. И да има някаква човечност. В момента, в който усетя, че в мозъка му щракат схеми от типа на „Окей, тук отиграх перфектно разговора”, става ясно, че той иска да се класира на някакъв интимен финал. Ако това толкова много си личи, мога да го приема за нормално, но няма да го уважа. А ако има какво да си кажем, значи ще се видим пак.
"