Адам Ламбърт, който носи тежката корона на Фреди Меркюри с лекота
Днес изпълнителят празнува своя 40-и рожден ден
В историята на музиката са записани безброй имена, творили във времето, но само някои от тях ще останат във вечността, запомнени като истински величия. Една от тези легенди, оставила след себе си дълбока следа в съзнанието на хората, бе изумителният Фреди Меркюри, чиито глас бе дар от самите небеса. Когато запееше, всичко останало губеше значение и целият свят сякаш притихваше, унесен в изпълнението му. Гласът му не признаваше граници. Неговата мощ излизаше извън очертанията на възможното и стигаше удивителни висоти, някъде там сред далечните звезди... А отличителният му тембър, пропит с наелектризиращ заряд, караше слушателите несъзнателно да настръхват. Но каквото и да кажем сега за таланта му, то ще бъде прекалено малко и крайно недостатъчно, защото за някои неща думите просто не стигат.
Едно обаче е напълно сигурно - Фреди бе истински феномен, чиито необятни вокални възможности приковаваха всеобщото внимание, карайки го лесно да се подчини на волята му. Ето защо след като напусна този свят всички бяха напълно убедени, че надали никога ще се намери човек, достоен да заеме мястото му в "Queen". Само че две десетилетия след смъртта му, останалите членове на култовата британска рок група все пак откриха негов заместник в лицето на Адам Ламбърт, чиято шеметна кариера започна с участието му в осмия сезон на предаването "American Idol", макар от малък да се изявява на сцената.
Вярно е, че неговите изпълнения на емблематичните песни на бандата, като например "We are the champions", "The show must go on", "Bohemian Rhapsody" и т.н., далеч не звучат по познатия начин, но това съвсем не означава, че са по-малко впечатляващи от оригинала. Напротив, те са заредени със същата тази смазваща енергия, необходима за изпяването им, макар самият Ламбърт, който днес празнува своя 40-годишен юбилей, изобщо да не се опитва да имитира покойната легенда, представяйки свой собствен прочит на обичаните парчета.
По думите на китариста Брайън Мей, именно това го е накарало да му се обади с поканата да се присъедини към тях, тъй като бил убеден, че някогашният фронтмен на "Queen" не би искал към тях да се присъедини някой, който се опитва да му подражава вокално. Впоследствие се оказва, че и публиката не желае това, понеже в противен случай залите и стадионите, в които изнесоха концертите от турнето си, щяха да бъдат празни... А те се пръскаха по шевовете! Само че меломаните съвсем не бяха единствените, останали впечатлени от изявите им, понеже критиката също се изказа изключително ласкаво за тях. Фурорът, който предизвикаха, в крайна сметка ги отведе до церемонията по връчването на деветдесет и първите награди "Оскар", където още в първите секунди на представянето си изправиха на крака най-големите кинозвезди на Холивуд, аплодирали ги бурно през цялото време.
Сега, по случай личния празник на Адам, ще се запознаем с неговата история, вдъхновила много хора по земното кълбо да преследват мечтите си, без значение от трудностите, които могат да срещнат по пътя към реализирането им. Все пак хубавите неща не идват лесно, а животът на певеца е поредното доказателство за това... И така, нека започнем от самото начало, както си му е редът. Ламбърт се ражда на 29 януари 1982 г. в град Индианаполис, щата Индиана. Той е първородното дете на Ебър, работещ като програмен мениджър за компания "Novatel Wireless", и Лейла, която е дентален хигиенист. По-късно съдбата дарява двойката с още един син, който те решават да кръстят Нийл. Малко след като първият им наследник се появява на бял свят, те решават да напуснат дома си и да се установят на друго място, така семейството се озовава в Сан Диего, Калифорния, из чиито улици всъщност преминава детството на бъдещата звезда.
Хората, които познават Адам от съвсем малък, казват, че той е бил много будно и активно момче, което за разлика от връстниците си, още от ранна възраст е знаело точно с какво иска да се занимава, когато порасне. По думите им музиката винаги е заемала специално място в сърцето му и макар да бил част от баскетболния и футболния отбор в училището си, той не спирал да повтаря, че някой ден ще стане не спортист, а певец. В интерес на истината именно непоклатимата му увереност в собствените му възможности е онова, което постоянно му помага в бъдеще да постига целите си, независимо колко невъзможни изглеждат те в очите на другите.
Така, когато е на 10 г., певческите му заложби биват забелязани и той получава първия си шанс да ги покаже пред публика в училищен мюзикъл, за който го подготвя вокалният педагог Лин Броулис. Тя и до днес си спомня първата им среща, състояла се след поредната му тренировка на игрището.
"Дойде в студиото ми директно от стадиона и ме попита дали може да сподели с мен как се чувства. След като му отвърнах, че нямам нищо против да го стори, той хвана микрофона и изпя тъжна песен, а гласът му така ме порази, че след като приключи с изпълнението си, му казах, че е роден да бъде звезда", споделя тя.
По онова време жената дори не колко истина има в изреченото от нея, но впоследствие разбира, че без да иска е предрекла съдбата му. Момчето така и не забравя казаното от нея, а то му помага да следва посоката, в която го отвеждат неговите копнежи, посвещавайки им се изцяло. До края на дипломирането си в гимназията, Адам печели 12 първи и 5 втори места в различни училищни конкурси за поп и рок музика. След това е приет в престижния Калифорнийски университет, като по същото време прави големия си пробив на театралната сцена, участвайки в грандиозен мюзикъл в Сан Диего. Като студент се среща с няколко рок-групи, с които не след дълго започват да изнасят турнета в голяма част от Европа.
След завършване на висшето си образование,, напуска за кратко САЩ, заминавайки на турне с "Anita Mann Productions", което продължава десет месеца. Връща се обратно в родината си, за да вземе участие в комична опера, поставена в Ориндж Каунти, Калифорния. След това е избран да участва в европейската продукция на "Коса" и американските театрални спектакли "Brigadoon" и "110 in the Shade", преди да се озове в "The Ten Commandments: The Musical" редом до Вал Килмър. Изпълнението му е толкова въздействащо, че засенчва играта на всички останали артисти, което личи и по добрите рецензии на критиката, фокусираща се предимно върху неговото име. Популярността му в средите нараства толкова, че не след дълго е поканен да стане част от бродуейския хитов мюзикъл "Wicked".
След подобни постижения, вероятно мнозина биха оставили първоначалните си планове настрана, търсейки професионално развитие в театъра, но не и Адам, който остава твърдо решен да гради собствена кариера в музиката. Устремен към крайната си цел, той записва първия си албум "Take One" през 2009 г., но понеже не успява да го пусне в продажба заради ограничени финанси, решава да опита друга стратегия.
Ето как заминава за Сан Франсиско, където се явява на прослушване за осмия сезон на "Music Idol". Журито се влюбва в него още в мига, когато изпява Bohemian Rhapsody". Ранди Джексън, който е част от съдиите в предаването, казва че никога няма да забрави това му изпълнение. Пред пресата той обяснява, че още тогава е разбрал, че Адам е човекът, когото търсят.
"Никой не беше като него в това състезание, просто нямаше конкуренция. Огромният му гласов диапазон и движенията му на сцената взривяваха публиката", казва по-късно той.
Въпреки това Ламбърт не печели надпреварата, макар всички да са напълно убедени, че ще стане точно така. Точно преди големият финал в интернет се разпространяват негови снимки, на които се вижда как целува своя интимен партньор. След тази атака, за която се счита, че е дошла от страна на почитателите на конкуренцията му, вота се обръща и първото място отива при Крис Алън, който не може да повярва на случващото се. Нещо повече, първите думи, които неволно изрича, чувайки как обявяват неговото име, са: "Това е лудост".
Часове след това виртуалното пространство е заляно от милиони разгневени писма от хора, които са гласували за Адам. Самият той е изненадан от реакцията им, но споменава че е дълбоко разочарован от двойния стандарт, на който е станал жертва, поради различната му сексуална ориентация. Скоро след това той дава дълго интервю за списание "Rolling Stones", където обстойно разказва за всичко в живота си, казвайки: "Не искам хората да съдят за мен само по това че съм хомосексуалист, аз съм повече от това, аз съм певец, изпълнител... Защо всички мислят единствено за това с кого спя?"
Седмица след това той, Алисън Ирахета и Крис Алън - и тримата участници от "American Idol", правят малко турне в САЩ, докато междувременно той записва първия си официален албум "For Your Entertainment". Песента "Whataya Want From Me", включена в него, веднага се превръща в хит №1 на Billboard, а скоро вече оглавява класациите и в множество други държави като Австралия, Швеция, Южна Африка, Нова Зеландия, Дания, Унгария, Чехия, Полша, Аржентина, Финландия, Канада, Германия и Сингапур. Следващият му сингъл "If I Had You" също става заема върха на редица чартове. Благодарение на огромния успех на албума му, през 2010 г. Адам започва първото си световно турне "Glamnation Tour".
След като се запознава с Браян Мей и Роджър Тейлър от "Queen" на церемонията по връчването на Европейските музикални награди през 2011 г., която триото закрива по грандиозен начин, той получава покана да стане фронтмен на групата. В следващите години той пробва да се изявява в различно амплоа, снимайки се в популярните тийн сериали "Малки сладки лъжкини" и "Клуб веселие", а през 2014 година се връща в предаването, изстреляло го на върха, но като гост-ментор, където подготвя участниците за онова, което им предстои, помагайки им да покажат най-доброто от себе си.