Александър Кендеров е име, с което вероятно все още не сте запознати и като нищо сега се сблъсквате с него за първи път, но повярвайте, съвсем скоро ще започнете да го чувате все по-често, тъй като младият мъж, който го носи, вече направи своя дебют на големия екран. Той участва в третия филм на режисьора Виктор Божинов, чиито предходни продукции "Възвишение" и "Голата истина за група Жигули" се наредиха сред най-успешните заглавия на родното кино. В предстоящата лента със заглавието "Бягство", чиято официална премиера ще бъде след броени дни, и по-точно на 11 май, Алекс изпълнява главната роля.
Неотдавна Божинов сподели в свое интервю, че неслучайно е поверил образа на централния персонаж - Дани, в ръцете на "новобранец", тъй като той самият винаги търси нови таланти, давайки им път. По думите му направеният от него избор за момчето, на което се е спрял за своя проект, се оказал значително по-лесен, отколкото е предполагал. Нещо повече, той разкрива, че е щастлив, че го е направил. Всъщност точно толкова голяма радост изпитва и Кендеров, когато разбира, че са се спрели именно него за главния герой. Но понеже това е първия му пълнометражен филм едновременно с еуфорията, той изпитва и леко притеснение заради отговорността, която идва с гласуваното му доверие. Или поне първоначално, докато не се слее в едно цяло с образа, който трябва да изпълни.
Сега, специално пред Life.dir.bg младата надежда на родното кино, както вече го определят, говори за любовта към седмото изкуство, която го е отвела на снимачната площадка на "Бягство" и какво е да бъдеш вече изявил се актьор, за когото обаче студентския живот тепърва започва.
Здравей, Александър! Къде те откривам в този момент?
В Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" в една от почивките ми, или така наречените "дупки" между учебните часове.
Значи съм уцелил подходящ момент за разговора ни. Кажи ми, кой курс в НАТФИЗ си?
Точно така (смее се). Иначе съм първи курс, в класа на професор Ивайло Христов.
Предполагам, че в напоследък програмата ти е доста натоварена, предвид факта, че имаш лекции, снимки, предстоят още куп нови ангажименти. Прав ли съм?
Да, но със снимките нещата стоят малко по-различно, понеже се опитват да се посветя на образованието, тъй като за да се отдадеш изцяло на тази работа, все пак трябва да познаваш нейните основи, да знаеш нейната азбука, така да се каже. Поради тази причина основният ми фокус пада върху лекциите, а те така или иначе запълват по-голямата част от времето ми, което е добре, поне на мен ми харесва.
Сигурен съм, че ако сега преподавателите ти прочетат казаното от теб току-що, несъмнено ще изпитат гордост. Доколкото знам, те отдавна се опитват да обяснят на своите студенти, че поемането на ангажименти в различни проекти, докато все още учат, съвсем не означава, че са знаят всичко нужно за седмото изкуство. Аз обаче искам да насоча разговора ни в друга посока - скоро по големите екрани у нас тръгва филмът "Бягство" на режисьора Виктор Божинов, в който правиш своя кино дебют, при това в главна роля. Как те кара да се чувстваш този факт?
За жалост не ме кара да изпитвам спокойствие (смее се). Очаквах, че ако случайно късметът му се усмихне, помагайки ми да вляза в НАТФИЗ, то ще усетя точно това, най-малкото заради прекрасния опит, който натрупах покрай участието ми в лентата. Установих обаче, че дори той не може да ми помогне толкова, колкото си мислех, тъй като в Академията започваме от самото начало, един вид на чисто, за да може да изградим уменията си както си му е редът - от нулата, затвърждавайки стабилността им с времето.
Разкажи ми как се спряха на теб за образа на Дани?
Преди изобщо да разбера за този проект, с Виктор Божинов се засякохме на снимките на сериал, които около четири дни. Там се запознахме всъщност. И така един ден, когато вече се провеждаха кастинги, търсещи актьор, който да се превъплъти в главния персонаж на продукцията, чието работно заглавие тогава бе не "Бягство", а "Чамла", той ми се обади, питайки ме дали не бих желал да пробвам.
Предполагам, че си бил наистина щастлив, щом си му направил толкова голямо впечатление при първата ви съвместна работа, че да се сети впоследствие за теб и да ти предложи нещо такова?
О, да. Може да се каже, че бях в пълен екстаз и не можех да спра да се усмихвам, понеже кастингът сам по себе си бе една изключителна възможност за мен. Разбира се, отидох, без дори да се замисля. Там говорихме доста с него за героя, за да мога да разбера точно как го вижда в представите си Виктор. Толкова добре ми описа героя, че само по думите му успях да го усетя като човек. Интересен факт е, че не коментирахме сюжета, нещо повече - никой не знаеше как изглежда цялата история, защото той до последно. ден за ден, ни даваше само откъси от нея, колкото да заснемем планираните за следващите 24 часа сцени.
Това е наистина любопитно. Значи сте били в пълно неведение за събитията, изграждащи този визуален разказ, който сте пресъздавали?
Абсолютно. Признавам обаче, че бе много интересен подход. Не знам колко хора работят по този начин, но на мен действително ми допадна тази методология.
Наложи ли се да ходиш на второ прослушване, или още с първото успя да впечатлиш всички достатъчно, за да повярват в теб и да ти предложат централното място в продукцията?
О, не стана от първия път. Трябваше да премина през още три-четири кръга, преди да се случи това. Имаше наистина много кандидати за ролята, като любопитното е, че дори един от тях, с когото своеобразно се състезавахме за образа на Дани, го избраха за друг персонаж. Това, че се спряха на мен, ме направи безкрайно щастлив, защото означава, че съм успял да ги накарам да ми гласуват доверие, а това е от съществено значение, особено когато тепърва прохождаш в индустрията.
Имаше ли момент, в който все пак подложи на съмнение гласуваното ти от него доверие?
На няколко пъти се изпитах леко притеснение, тъй като се бях захванал с нещо, което правя за пръв път в живота си. За щастие Виктор и всички останали колеги успяваха да ми помогнат само с две приказки, за което съм им благодарен.
Как би описал собствения си персонаж?
Дани е много смело и импулсивно момче, което предпочита да се доверява единствено себе си, защото за него няма по правилно решение от това, което той сам вземе. Това донякъде ме свързва с него, защото и аз доскоро не обръщах внимание на онова, което околните ме съветваха. Мислех си, че аз винаги съм прав, но впоследствие осъзнах, че понякога, да не кажа доста често, това не е така и е добре да се вслушаш в другите.
Освен това му качество, има ли в него друго, което двамата споделяте? Питам те, понеже преди малко каза, че много бързо си успял да го усетиш. Според мен, за да се случи тази връзка между един актьор и неговия персонаж, той трябва да почувства нещо познато.
Така е, съгласен съм. Той е много чувствителен, а това е другата ни допирна точка. Освен това обаче, мисля, че и аз вкарах нещо от себе си в него, което предполагам само подсили образа му, правейки го още по-правдоподобен. Но най-голямата ни връзка с него бе емоционалността, която и двамата носим. Според мен именно тя го прави в интересен герой.
Спомена, че си оставил частица от теб в него. Каква бе тя?
Малка част рационалност - онази, която се опитва да те възпре, когато си готов да се впуснеш в нещо непознато, без да си сигурен какво те очаква. Онази, която те кара да се замислиш за действията си, преди да си ги предприел.
Преди малко вметна, че работното заглавие на филма е било "Чамла", каквото е името на обезлюденото родопско село Чамла, където сте снимали всъщност, като именно там ще се състои и първата прожекция на лентата.
Точно така.
Колко време прекарахте там?
Снимките там протекоха в рамките на един месец - от 1 септември до 1 октомври м.г. Цялото преживяване беше страхотно, понеже с всички колеги живяхме заедно на едно прекрасно място с изумителна природа, която може да те зареди по специален начин. Истината е, че там няма как да изпиташ умора. Например, прибираш се след нощни снимки, но се чувстваш отпочинал, а не смазан, след като си видял и си се докоснал до тези удивителни природни чудеса, които те обграждат от всички страни. Родопите са едно мое любимо място, което наистина ми помогна за работата.
Пред камера заставаш с някои от вече утвърдените представители на индустрията по нашите ширини. Как се чувстваше в компанията?
Определено по-спокоен. Бях наясно, че до мен стоят много опитни актьори и исках да покажа, че мога да бъда наравно с тях, но в същото време се притеснявах, че това ще стане много трудно.
A така ли се случи? Трудно?
Не, понеже актьорският състав, както и целият екип са изключителни хора, които постоянно ми даваха насоки. През цялото време наблюдавах внимателно как те се държат и се опитвах да им подражавам, да се уча от тях. Мисля, че това ми помогна значително.
Интересно ми е как реагираха твоите близки, когато разбраха, че си избран за водеща роля във филм?
Те цял живот са ме подкрепяли, като този случай не прави изключение. Истината е, че колкото и щастлив да бях, когато разбрах, че ще участвам в "Бягство", точно толкова и притеснен се чувствах, защото това е голяма отговорност. Все пак това е третия филм на Виктор Божинов, към който след успеха на "Възвишение" и "Голата истина за група Жигули", очакванията са наистина големи. Моите родители бяха тези, които ми помогнаха да преодолея това вътрешно терзание, казвайки ми, че докато се тревожа, вместо да действам, няма как да се получат нещата. За това, а и още много други неща, съм им изключително благодарен.
Промени ли се отношението на приятелите ти, след като направи пробива си в киното, или напротив?
Не съм усетил такава промяна, но пък аз съм човек, който трябва много добре да е опознал някого, за да го нарече приятел и да дружи с него. Съответно, не съм очаквал нещо да се промени между нас и то така си и стана. Напротив, те също ме подкрепиха и вдъхнаха кураж, ето защо и на тях съм много благодарен.
Кога за първи път усети любовта към киното?
Бях много малък, може би на 7-8 години, когато разбрах за кастинг за филм, отново издирващ човек за главна роля. По онова време Димитър Еленов искаше да снима лента за Индже войвода и търсиха, който да го пресъздаде на екран в детските му години. Така с родителите ми тръгнахме за мястото, където се провеждаше прослушването, но закъсняхме и се оказа, че то вече е приключило. Случи се така обаче, че на стълбите случайно ни спря синът на Димитър Еленов - Михаил, но ние не знаехме кой всъщност е той, докато не ни заведе при баща си. Пред него трябваше да кажа стихотворение, което с помощта на майка ми бях научил предварително.
Кое беше то?
"Обесването на Васил Левски" на Христо Ботев, което е наистина сериозна творба... А аз съм на 7 години и не знам какво се случва още. След като изрекох и последната дума от него, Еленов помълча малко, след което ме погледна право в очите, казвайки: "Досега не бях виждал някой, който да рецитира това тежко стихотворение с толкова широка усмивка" (смее се).
Какво се случи с филма?
Така и не успя да се реализира по някаква причина, но по-късно Еленов направи театрална трупа, в която се записах. Затова по-скоро у мен първо се зароди любовта към театъра и чак след това тази към киното, когато отново той ми помогна да се включа в един късометражен филм с участието на Кен Хенсли и други български рокаджии.
Растейки, кои бяха твоите кумири сред актьорите?
Човекът, дал ми много съвети и ментална помощ, на когото се възхищавам, е Асен Блатечки. Той винаги ми е бил един вид идол. Най-великият актьор за мен обаче е Ал Пачино и дори от време на време усещам, че несъзнателно се опитвам да ми подражавам.
Любопитно е, че макар да си изпитвал толкова огромна страст към актьорството, в същото време над десетилетие си се занимавал със спорт, и по-точно баскетбол. Как се случи така, че от едното мина към другото?
Ако трябва да съм честен, те двете започнаха паралелно. Просто в даден момент ме посъветваха да прекъсна поне за кратко с актьорското майсторство, от чисто рационална гледна точка, понеже за мнозина в спорта има повече хляб. Така в четвърти клас се обърнах гръб на играта на сцена и пред камера, избирайки баскетбола. И така до десети клас, когато отново започнах да "нося две дини под мишницата си". Любовта и към двете ме държеше до дванадесети клас, помагайки ми да откривам баланса между тях.
Но в крайна сметка избра актьорството.
Да, то надделя. Не че и до днес не играя баскетбол с приятелите в квартала, но реших, че от мен няма да стане професионален състезател, затова тръгнах по другия път.
С премиерата на "Бягство" несъмнено ще се появят и първите ти почитатели, които неизменно ще започнеш да срещаш. Кажи отсега, за да знаят предварително всички момичета, които ще имат симпатии към теб, ще останат ли с разбити сърца?
(Смее се).
Добре, ще задам въпроса по различен начин. Обвързан ли си?
Не, но най-вероятно ще им разбием сърцата (смее се).
И защо така?
Понеже засега съм се отдал изцяло на ученето и работата. Знам, че студентските години са тези, през които любовта трябва да се изживее, но аз вече съм го направил.
Срещнал си голямата си любов? Вече?
Смея да твърдя, че да, преди време.
И въпреки това сте се разделили?
Да... Не се получиха нещата просто - нито от моя, нито от нейна страна. Но за мен тя ще си остане голямата любов, макар и преживяна.
Не мислиш ли, че някой ден ще имаш отново този късмет, влюбвайки се в някое момиче точно толкова силно? Все пак хората могат да обичат повече от веднъж.
Дай Боже. Ако животът ми е подготвил още една подобна среща, то ще му бъда благодарен.
След като сбъдна един от най-големите си копнежи, правейки толкова сериозна заявка на големия екран, остана ли нещо, за което все още мечтаеш?
Искам първо да завърша НАТФИЗ успешно, след което да имам работа... След време сигурно ще се надявам и на пари, но в момента от професията ми ме вълнува най-вече играта, изявата... Имам нужда от нея.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}