Д-р Чачева, оперирала неродено в утробата: Доказах, че двeте Х хромозоми не могат да ми попречат
България е добро място за живеене, твърди лекарката, която избра родината пред кариера в Германия
Как можеш да промениш света? Отговорът е: Намери 7 жени, пусни ги на свобода и гледай как Дяволът трепери в тяхно присъствие. Думите са на американския писател, оратор и радиоводещ Ерик Метаксас. Смятаме да следваме словото му.
За тази цел ще съберем на една сцена 7 вдъхновяващи българки на 15 юли за втора поредна година в рамките на събитието She's the One (18+). Всяка от тези жени има своя собствена магическа сила, но общото помежду им е, че покоряват сърцата, повдигат духа и дори само с появата си носят надежда и смисъл.
Мястото е амфитеатърът пред Иновационния форум "Джон Атанасов" в "София Тех Парк".
Започваме с регистрация в 17.30 ч., като за гостите ще има и коктейл, а лица под 18 години няма да се допускат. Събитието ще се проведе при гарантирано спазване на всички противоепидемични мерки.
Д-р Кристина Чачева е една от лекторите в конференцията "She"s the ONE".
Коя е д-р Чачева и защо след образование и работа със светила в пренаталната диагностика и вътреутробната хирургия в Германия, днес сте в България?
Обикновен човек, който се разхожда по улицата съм. Винаги ми е било ясно, че ще работя медицина. Още двегодишна съм го обявила на майка ми. Постигнах целта да бъда приета в софийския Медицински университет с много труд. В крайна сметка обаче по някое време осъзнах, че ако остана в България няма да имам голям шанс да специализирам или да се издържам сама, така както бяха поставени нещата за младите лекари по онова време (разбирай 2000 година)... Младежкият ми ентусиазъм ме заведе в Германия. Там научих много, не само за медицината, но и за живота. Разбрах, че има и друга гледна точка, различна от нашата в България и друга философия. Много е ценно да можеш да релативираш нещата, защото започват да изглеждат по-малко страшни. Аз дори тогава не смятах, че може да се постигне каквото и да е било даром, но виждах други българи, които изпадаха в голям шок от сериозността на живота и отрезвяваха, когато им ставаше ясно, че никой нищо няма да им подари.
Докато следвах, работех в клиниката като сестра. Бяха много нощни дежурства и много работа, както и много несигурност. В крайна сметка завърших медицина в Бон и имах шанс да специализирам в унивеситетска клиника. Това, че работих и се учих от светила в пренаталната диагностика (тези, които пишат учебниците) беше шанс от съдбата, но да остана там и да науча всичко, което мога, беше резултат от многогодишен упорит труд. Нещо, което ми е важно да кажа е, че никога не съм се чувствала дискриминирана в клинката и сред колеготе ми, защото съм чужденка. Не са ме оценявали заради акцента ми на немски, а за това какъв човек съм и как си гледам работата.
В България се върнах през 2014 г. и все още не съм съжалила. Тук аз лично живея по-щастливо. Тук се намерихме с мъжа ми и родих детето си. Тук имам възможност да работя в сферата на медицината, която намирам за интересна. Вкъщи е най-добре. България е добро място за живеене.
Вярно ли е, че "всичко, което хвърчи в чужбина, се яде"?
В никакъв случай. Това би означавало, че твърдението важи и за България, защото тук за други също е чужбина. Животът е доста сходен по целия свят. Навсякъде трябва да се адаптираш и да полагаш усилия. Няма държава, в която да те замерят с блага и да не се очаква нищо в замяна. Не може да не се полагат усилия. Сигурно, чак когато всички за малко отидат в чужбина и се отрезвят, ще можем да имаме по-реална нагласа за живота ни тук. Той е такъв какъвто си го правим. Ако не си подредим двора например, ще е пълен с вехтории и боклуци и ще ни е грозно, но това ще бъде само и единствено наша заслуга. Ако си изхвърляме торбите с боклуци от прозореца пред блока, ще гледаме грозните градинки. Ако не се къпем и перем - ще миришем. За всички тези неща не трябват пари, а усилие и личен ангажимент.
Преди няколко години направихте първата вътреутробна операция в България. Какво си мислехте преди да влезете в тази операционна?
Не претендирам за първата вътреутробна операция. Не беше първата. Не е важно да си пръв. Важно е да знаеш какво правиш, защо го правиш и да можеш да си посрещнеш адекватно евентуалните усложнения. Всъщност случаят, който стана медийно достояние, не беше първата такава маипулация, която направих. Друго бебе беще първото. То живее е Бургас и е вече почти на 5 г.
Влизайки в операционната се надявах да се получи, защото не беше гарантирано. Никога не е гарантирано. Вътреутробните манипулации са всъщност последен шанс за живот. Те се правят, само когато няма друг начин, защото са рискови.
В какво се крие тайната на успеха - в личен и професионален план?
То не е тайна. Успех има този, който може да дефинира целите си и да ги преследва упорито и безотказно, който прави жертви, който е готов да полага много усилия. За всичко трябва да се вложи душа, сърце и много време. Иначе не става. Иначе си посредствен. Това е за професията. В личен план е важно също да се полагат усилия, да бъдеш осъзнат, отзивчив, да виждаш другите и себе си. Да се грижиш за себе си. Най-вече за себе си.
Кой е вашият най-голям успех досега?
Детето ми. В крайна сметка животът и семейството са по-важни от работата. В нашата професия не можеш да не даваш, а се дава много, ако нямаш опора, ако нямаш равновесие, нещо което да оправя везната, когато се наклони прекалено на една страна.
"Заразен" ли е позитивният пример и имате ли свой вдъхновител?
Мисля, че позитивното се задушава и не бива видяно в днешното време на сензациите. Трудно е да стигнеш до него. Няма толкова силно желание да бъде показвано.
Мисля, че доброто може да е заразително. Аз лично нямам кумир или вдъхновител. Мисля, че по-силната мотивация да правиш нещата, както трябва идва отвътре и зависи от това, което носим в себе си. Зависи от това, което са ни дали родителите ни, учителите и това, което сме успели да изградим сами в себе си.
Малцина знаят, че взимате уроци по поп пеене. Имаше ли кръстопът в избора ви на професия - лекар или певица?
Ха-ха. Не е имало никога. Винаги много съм обичала да пея, но не съм се занимавала с музика от дете. А това предопределя съдбата. Който започва на стари години е изпуснал да научи ужасно много и не може да бъде професионалист. Ходя на уроци по пеене, защото музиката е най-прекрасната антистрес терапия за мен лично. Всичко ми минава, когато си попея.
Кои са жените, на които се възхищавате и защо?
В мислите си не деля хората на такива със и без У хромозома. Както и смятам, че независимо от пола, човек трябва да може да се оправя със собствени сили с нещата от живота. Това е в нашето време. Сега е възможно, но не е било винаги така.
Възхищавам се на тези жени, които не са се изплашили да се преборят да няма толкова голяма социална разлика между половете. Не съм отявлена феминистка, ако е прозвучало така. Просто мисля, че хората трябва да бъдат оценявани според способностите и душата си, а не заради пола си.
Как се зареждате, защото професията ви е много отговорна и често държите в ръцете си животите на едно цяло семейство, не само на едно бебе?
Ами не си мисля дали се зареждам или не. Цетла ми е просто да се справя с ежедневието си. Важно ми е да имам хубави емоции и да правя нещо, което е коренно различно от работата ми. Тогава се създава баланс. Затова е и пеенето. Много се радвам, че го открих като хоби. Покрай него уча разни неща и за музиката и безкрайно се забавлявам.
А това, че държа съдбите на много семейства в ръцете си е факт и е стресиращ факт. За един ден вземам толкова много важни решения, които хората трябва да вземат един, два или три пъти в живота си... А аз го правя многократно, всекидневно.... Страшно е... Не можеш да си позволиш да не внимаваш, да си небрежен... Искало ми се е да мога да съм ясновидка... Да мога всичко да видя и да предвидя, но за съжаление не е възможно... Никой не се замисля, каква е емоцията, когато трябва да кажеш нещо неприятно, да съобщиш смъртоносна диагноза..... А когато го правиш ежедневно... Не става по-лесно.... Не те засяга по-малко... Така че - да важно е да има нещо, което да ти върне баланса....
Как бихте довършили изречението "Доказах, че..."
Въпреки, че не съм дете на заможни родители можах със собствени сили да постигна целта си, да завърша медицина, финансирайки сама следването си в чужбина и да взема специалност.
Доказах че, да се върнеш в България въпреки, че нямаш връзки и да постигнеш професионален успех, само с това което си, е възможно.
Доказах, че двeте ми Х хромозоми не бяха пречка за това.
Събитието на Dir.bg се провежда за втора поредна година и има за цел да ви срещне очи в очи с тези силни, успели и интересни жени. В разговор с тях журналистът Ренета Веселинова ще ги провокира да разкрият най-невероятните и съкровени случки от живота им - от най-горещите и драматични точки, през неочакваните обрати до момента на охлаждането, отърсването и оцеляването.
"Поканихме точно тези дами, защото знаем, че има какво да научим от тях. Защото ценим смислените примери без филтър. She`s The One e сцената за дами, които има какво да разкажат за успеха и пътя към него. Добрият пример е заразителен и ние вярваме в това. Даваме сцена на популярни личности, но и на такива, за които искаме да има още публичност и място в медиите", казват организаторите от Dir.bg.
Подробности за She's The One на 15 юли можете да намерите на сайта на събитието.
Конференцията She's The One се осъществява с подкрепата на партньорите A1, Philip Morris Bulgaria, Вина PIXELS, "Крадецът на Ябълки", RiceUp! и White Water. Домакин: София Тех Парк.
Още за събитията на Dir.bg
През 2019 година информационният портал Dir.bg стартира традицията да дава сцена на популярни и непопулярни личности от различни сфери, които са пример за успех, справяне с живота и активна дейност в обществото.
Събитията She"s The One през март 2019 и He"s The Man през ноември същата година, вече привлякоха на сцената си хора с различни истории и уроци - част от тях са рали-състезателка, шефка на модна агенция, готвач-пътешественик, уникален мозъчен хирург, сценаристът на най-хитовите сериали, най-младият писател с 8 книги, най-добрият графити майстор, чиито произведения греят по целия свят.
А сред известните личности, които говориха от сцената, бяха гранд дамата на българския театър Стоянка Мутафова, любимият актьор Юлиян Вергов, един от най-актуалните журналисти Светослав Иванов, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, футболната легенда Стойчо Младенов.