Доли Партън и Карл Дийн: Една истинска любов, горяща вече 57 години

11:42 | 21 януари 2023 | Редактор : Стелиян Стоименов 13 15711 Снимка: Официален профил в Instagram

По неписано правило всяко нещо на този свят изглежда по два различни начина, погледнато отблизо и отдалеч, а в това отношение Холивуд със сигурност не прави изключение. За хората, стоящи на разстояние от него, той навярно прилича на благословия, носеща успех и слава, но за онези, скъсили дистанцията помежду им, той често представлява проклятие, идващо с разочарование и падение... И все пак може би най-голямата прокоба, тегнеща над развлекателната индустрия, е самотата на нейните представители, които в повечето случаи страдат от собствените си непостоянни чувства, обричащи всяка тяхна връзка на провал.

LOVEStories

Разбира се, има и двойки, които все пак успяват да преодолеят както изпитанията на времето, така и натиска на популярността, придържайки се към всички онези причини, които са ги събрали в началото. Нещо повече, при тях страстта не губи своя интензитет, дори напротив, с годините той единствено нараства. Един такъв пример са Доли Партън и Карл Дийн, които са женени от вече почти шест десетилетия, равностойни на цяла вечност по стандартите на шоубизнеса.

Запитана в последното си интервю каква е тайната на щастливия им брак, кънтри легендата, която преди ден навърши 77 години, казва, че тя се крие в непрекъснатото емоционално развитие между тях.

"Попаднат ли чувствата ви в застой, то тогава взаимоотношенията ви бавно, но сигурно вървят към своя край... Ние може и да не сме непрестанно заедно, разделени от различните ни интереси, но въпреки това не се разделяме задълго, просто защото не можем. Мисля, че бе писано да се намерим и съберем. Той бе този, който бе предопределен за мен, и обратното", признава тя.

Освен това певицата изтъква, че според нея чувството за хумор, което имат и двамата, всъщност поддържа романтиката в съюза им жива.

"На мнение съм, че то играе съществена роля в семейния живот. Смехът, който споделяте с партньора ви, е в състояние да омаловажи дори привидно най-тежките изпитания на съдбата, вдъхвайки ви увереност, че можете да се справите с тях. А преодолявайки ги рамо до рамо, вие се сближавате още повече", убедена е тя.

Блондинката неведнъж е обяснявала, че тъй като съпругът ѝ упорито страни от ярките светлини на прожекторите, избягвайки да я придружава на бляскавите събития, на които на нея често ѝ се налага да присъства, в миналото мнозина са смятали, че той не съществува.

"Карл просто не е такъв. Той е тих и сдържан човек, който е убеден, че ако дори само веднъж навлезе в тези среди, то никога няма да може да се измъкне. Това е една от причините и да отказва да пътува с мен по време на турнетата ми. Другата е, че винаги се притеснява, когато излизам на сцената. Страх го е, че мога да объркам нещо, вследствие на което публиката да ме осъди. В интерес на истината е идвал на един или два мои концерта... Естествено, те не преминаха без грешки от моя страна, но поне той се успокои, когато видя, че никой няма да ме линчува заради тях", разказва Партън.

През своята кариера носителката на редица престижни музикални отличия дава безброй интервюта, в много от които се изправя пред болезнения въпрос защо с мъжа ѝ нямат наследници. Без значение обаче колко пъти журналистите ѝ го задават, те така и не получават задоволителен отговор... Поне до 2020 г., когато тя събра достатъчно смелост, за да признае публично, че заради гинекологични проблеми, на които дълго не е обръщала внимание, през 30-те ѝ години се е наложило да се подложи на частична хистеректомия, след която не може да има деца. Посрещайки подобен удар, на тяхно място вероятно много хора биха се отчуждили и разделили. Само че не това се случва с тях. Въпреки огромната болка, настанила се в техния дом след процедурата, през която преминава звездата, любовта им остава все така непоклатима. Нещо повече, Карл не спира да обича Доли така, както в деня на тяхната сватба, ако не и повече...

Всъщност те се срещат за първи път само ден, след като 18-годишното тогава момиче завършва гимназия и напуска фермата, под чийто покрив живее със своите родители и единадесетте си братя и сестри, заминавайки при леля си в Нашвил, за да преследва мечтите си. Там, едва няколко часа след пристигането си, тя се запознава с 21-годишния Карл, който спира автомобила си до нея в горещия летен ден, уж за да я предупреди, че ако продължи да се разхожда по жегата, може да ѝ прилошее. В действителност той отбива, защото я харесва в първия миг, в който я забелязва да върви по улицата, като още тогава се зарича, че някой ден тя ще бъде негова съпруга. Само няколко минути по-късно младият мъж я кани на среща, но тя веднага отклонява поканата му. Преди обаче духът му да се е сломил изцяло, бъдещата знаменитост му предлага да отиде до тях на следващия ден, ако иска да си поговорят, понеже ще гледа малкия си братовчед, докато леля ѝ е на работа.

Така в продължение на цяла седмица Карл я посещава, за да ѝ прави компания, но Доли отказва да го пусне вътре в къщата, тъй като се притеснява, че из квартала могат да тръгнат неверни слухове. Вместо това двамата седят отвън на верандата, разговаряйки на всякакви теми. Когато леля ѝ най-после си взема почивен ден от работа, Партън се съгласява да излезе с Дийн, който обаче решава първо да минат през дома на родителите му и чак след това да отидат на вечеря. Запознавайки я с тях, той без колебание я представя като жената, за която възнамерява да се ожени.

"Спомням си колко уверено им го заяви", обяснява изпълнителката на "Islands in the Stream" пред в. "The New York Times" през 1976 г. "Каза им, че е напълно сигурен в избора си, че аз съм тази, която иска".

След визитата им при майката и бащата на Карл, двамата потеглят наново, този път към... "McDonald"s", откъдето си вземат храна, която изяждат в купето на колата. Факт е, че това далеч не е най-доброто, нито пък най-романтичното място, на което един мъж може да заведе една жена, но причината Дийн да се спре на него е, че то е достатъчно непретенциозно, за да го накара да се почувства в свои води. Единствено по този начин той може да се отпусне и да бъде самия себе си.

Не след дълго Партън прави първите си стъпки в музикалния бизнес, от който така силно копнее да бъде част. Разбирайки обаче, че е сгодена, компанията "Combine Publishing", която я наема да пише песни, ѝ казва, че в името на своята кариера трябва да отложи сватбата си с поне още една година. Само че тя не е склонна да го направи, понеже искрено в това, че никой не бива да кара истинската любов да чака. Ето защо на 30 май 1966 г. официално казва "Да" на своя партньор, заклевайки му се във вечна вярност пред очите на нейната майка, която е единственият им свидетел.

"Отидохме в Джорджия, защото не искахме новината за венчавката ни да се озове по страниците на таблоидите в Тенеси. Работата беше там, че не исках просто да подпишем в кметството, защото нямаше да се почувствам наистина омъжена, затова обикаляхме по улиците с колата, докато не забелязахме малка баптиска църква. Влязохме в нея и издирихме пастора, питайки го директно дали може да ни бракосъчетае, а той се съгласи", разказва прочутата певица в свое по-късно интервю. "Бях облечена в малка бяла рокля, която майка ми собственоръчно уши, като в едната си ръка носех букет от няколко цветя, отново даден ми от нея, а в другата -джобната ѝ Библия. След церемонията си направихме няколко снимки за спомен на стъпалата отвън".

Любопитна подробност е, че едва няколко месеца по-късно се състои единствената им публична изява като семейство... В онзи момент 20-годишната руса амбиция получава първата си награда като текстописец за парчето "Put It Off Until Tomorrow", записано от Бил Филипс. Разбира се, тя настоява съпругът ѝ да бъде неин кавалер както на церемонията по връчване на отличията, така и на последвалата вечеря на лауреатите. И макар да изпълнява желанието ѝ, държейки я за ръка както на червения килим пред входа на залата, така и на масата вътре в нея, накрая ѝ показва, че това ще бъде последният път, в който ще я придружи на подобни прояви.

"В един момент, както мълчаливо шофираше към вкъщи, Карл се обърна към мен и отсече: "Доли, радвам се на твоите постижения и искам да имаш всичко, което пожелаеш, но никога повече не ме карай да ходя на такива проклети събития", спомня си Партън по време на гостуването си в предаването "Marty Stuart's Late Night Jam" през 2011 година.

След този случай лицето му се появява само на едно официално изображение, наред с нейното, и то е обложката на четвъртия ѝ албум, носещ заглавието "My Blue Ridge Mountain Boy", който достига до шеста позиция в класациите за кънтри музика в Америка.

Първият самостоятелен сингъл на Партън е "Just because I'm a Woman", който излиза през лятото на 1968 г., но не се увенчава със сериозен успех, каквато е съдбата и на следващите ѝ парчета. Славата я застига през 1973 г. с "Jolene", напуснала границите на Съединените щати и покорила Обединеното кралство. След нея почти всяка песен на Доли се превръща в хит. Интересна подробност е, че звездата пише текста за червенокоса касиерка в банка, проявяваща интерес към съпруга ѝ.

"Той често ходеше в при нея, защото се радваше на вниманието ѝ, а аз не спирах да го закачам по този повод. Превърна се в наша редовна шега - всеки път, когато той се отправяше на там, аз му казвах: "Не мисля, че имаш чак толкова много пари, че да висиш постоянно в банката", разказва през смях изпълнителката, допълвайки, че случилото се я е вдъхновило да запише песента, без да подозира, че тя ще я изстреля на върха.

Безобидният флирт на Дийн с червенокосата Джолийн обаче не помрачава отношенията му с Доли, която обича с цялото си сърце. Нещо повече, отбелязвайки своя петдесетгодишен съвместен живот, през 2016 г. двамата подновяват своите обети, като хубавият случай кара съпруга на певицата да направи първото си публично изявление.

"Облякох се в най-красивата рокля, която някога сте виждали, а мъжът ми носеше изискан костюм. Той изглеждаше като истински красавец от Холивуд", казва Партън пред сп. "Rolling Stone" през 2016 г. "Поканихме само най-близките си приятели, защото не планирахме нищо голямо. Не искахме да създаваме никакво напрежение, или да предизвикваме каквато и да било суматоха. Представяхме си малка церемония в параклиса на къщата ни".

"Първата мисъл, минала през главата ми, когато я видях, беше: "Ще се оженя за това момиче", на свой ред казва Дийн в изявлението. "Втората бе: "Господи, тя изглежда страхотно". Това всъщност бе денят, в който животът ми започна. Не бих заменил последните 50 години за нищо на този свят."

ИЗБРАНО