Хейли Атуел пред Life: С Том Круз се чувствах така, сякаш съм способна на всичко
Актрисата е най-новото попълнение във франчайза "Мисията невъзможна"
Британската актриса Хейли Атуел неволно преобръща света с главата надолу в седмата част на екшън поредицата "Мисията невъзможна". В "Пълна разплата" тя влиза в ролята на Грейс - жена, чиято лоялност не принадлежи никому, тъй като всеки може да се възползва от нейния специфичен набор от мошенически умения, включващи всякакъв вид измами, стига да има достатъчно средства, за да си го позволи. Клиентите ѝ могат да бъдат сигурни в нейната дискретност, понеже тя не задава излишни въпроси.
Само че именно този факт поставя живота ѝ на карата, след като се съгласява да изпълни привидно лесната задача да открадне една от общо две половини на специален ключ във формата на разпятие. Това, което тя не подозира, е, че по следите му са тръгнали безмилостни престъпници, които няма да се спрат пред нищо, за да стигнат до него първи... Дори това да означава, че в опитите си да го получат, трябва да оставят след себе си диря от трупове, преминаваща през половината земно кълбо.
Изпълнявайки поръчката, за която е наета, Грейс се озовава в епицентъра на опасна ситуация, от която може да се измъкне единствено с помощта на Итън Хънт. Различни като деня и нощта, двамата ще трябва да се съюзят, впускайки се в напрегната надпревара с времето, за да предотвратят катастрофалните събития, заплашващи човечеството. Проблемът е, че Грейс е свикнала да работи сама, без да се съобразява с когото и да било...
Екранната половинка на Том Круз в дългоочакваната лента, чиято премиера на няколко пъти бе отлагана, но преди седмица най-после излезе на голям екран, е една от най-обичаните актриси в Обединеното кралство, която има зад гърба си впечатляваща кариера както на малкия и големия екран, така и на театралната сцена. Макар на три пъти да се разминава с наградата "Лорънс Оливие", тя притежава нещо много по-ценно от нея, а имено признанието на зрителите, което получава след превъплъщението си в агент Пеги Картър за едноименния сериал на "Marvel". Появата ѝ в последната мисия, която Итън Хънт ще приеме някога, ще разтърси цялото му съществуване, както нищо друго досега... Как точно ще го направи, разберете от ексклузивното интервю, което тя даде за Life.dir.bg, броени дни след премиерата на зрелищната продукция:
Кристофър Маккуори, който е сценарист на "Мисията невъзможна", определя вашата героиня като "хаотична сила на природата". Как обаче бихте я описали вие?
Грейс е вълк единак, който умело си служи с хитрост, когато се налага. Динамиката между нея и Итън е изключително интересна, тъй като те са двама души, които е по-добре никога да не бъдат поставяни на едно и също място, но въпреки това по стечение на обстоятелствата са принудени обединят сили в обща цел, от която зависи съдбата на света. Макар да им се налага да си сътрудничат, изправяйки се пред сериозни изпитания, те не спират да си лазят по нервите, а колкото по-често го правят, толкова по-смешно става, нищо че ситуацията, в която се намират, изобщо не е забавна.
Кое бе онова нещо, което ви помогна по-лесно да влезете в образ, вдъхвайки живот на Грейс?
От самото начало с Том и Кристофър говорихме за изграждането на персонажа. Те много внимателно слушаха как произнасям репликите си, а след това ми предлагаха такива, които да накарат героинята ми да изпъкне. Освен това в процеса на снимане се опитвах да разбера как си представят всеки един от моментите между Грейс и Итън, защото тяхната връзка е от особено значение за продукцията. Макар и пълни противоположности, между тях се усеща баланс.
По какъв начин?
Например, във филма има двадесетминутна сцена с автомобилно преследване по улиците на Рим, по-голямата част от която заснехме на два пъти. В нея персонажите ни активно взаимодействат помежду си, но реакциите им показват, че макар да работят заедно, никой от тях не е сигурен, че може да има доверие на другия, нищо че фактически му поверява най-ценното си притежание, а именно собствения си живот. В даден момент Итън, който е оковал Грейс за себе си, закопчавайки ръката ѝ с белезници за своята, я качва в абсурдно малък жълт фиат. Възнамерявайки да покаже авторитета си на опитен играч, за когото опасностите са ежедневие, той сяда зад волана на колата, но вместо да запали двигателя, включва чистачките ѝ. Тази нелепа грешка, допусната в най-неподходящото време, кара героинята ми да си зададе въпроса: "Кой е този човек и знае ли изобщо какво прави?". И при все че неведнъж бяга в друга посока, тласната към нея от обхваналите я съмнения, впоследствие тя се връща обратно към него... Ако той не я е открил преди това, разбира се (смее се).
Сцената с влаковата композиция, чиито вагони падат един след друг от висок мост, който бива взривен, докато двамата с Том преминавате през тях, изглежда настина невероятно. Какво бе усещането да я заснемете?
Сюрреалистично! На практика всеки вагон е изпълнен с различни препятствия, като обгърнати в пламъци готварски печки, прелитащи трапезни маси и столове и т.н., с чието преодоляване трябва да се справим мигновено, ако искаме да оцелеем. Ужасът, изписан на лицето ми, когато стоя на тясната платформа в горната част на висящия вагон и гледам надолу, не е актьорска игра... Съвсем истински е (смее се).
Колко от физическите изпитания в пресъздаването на тази конкретна сцена усещахте като напълно реални?
Голяма част от тях. Двамата с Том действително тичахме във вътрешността на вагони, издигани във въздуха от специална машина, която ги обръщаше. Имахме точно шест секунди, през които да стигнем от единия им край до другия и да се хванем за метални тръби, докато наклонът под краката ни ставаше все по-стъмен. Направихме доста дубли, за да сме сигурни, че имаме това, което ни трябва. Спомням си, че на четвъртия или петия път бях на предела на силите си. Навярно не съм изглеждала добре, защото докато с Том висяхме, закачени за въжета, чакайки вертикалната ни снимачна площадка отново да стане хоризонтална, той ме погледна с притеснение, задавайки ми въпроса дали всичко е наред, а аз му отговорих, че не съм сигурна. "Не е изключено в момента да имаш надбъбречна умора", отбеляза той, като ме попита дали се нуждая от нещо, каквото и да било. "Не знам", отвърнах му. След кратък размисъл, продължил едва няколко мига, той ми предложи... шоколад. На това вече нямаше как да откажа (смее се). Изяждайки десерта, вече бях сигурна, че мога да се справя, че притежавам нужната издражливост да го направя. Тогава открих вътре в себе си енергиен резерв, който дори не знаех, че имам.
Саймън Пег, влизащ в обувките на Бенджи, казва, че макар Том Круз да е този, който изпълнява най-опасните каскади в лентата, той е изключително загрижен за колегите си, когато те се впускат в своите. Така ли е наистина?
Том е като треньорите по бокс, стоящи в ъгъла на ринга. За него сигурността на хората, с които работи, е на първо място. Той лично преглежда детайлите по всяка една каскада, без значение дали ще участва в нея или просто ще я наблюдава, за да се увери предварително, че изпълнението ѝ е безопасно. Том е от онзи тип хора, които ще проверят дали предпазният ви колан е закопчан, вместо вас самите. Погледнати отстрани, необикновените неща, които прави пред камера, вероятно изглеждат безразсъдни, но това не е точно така, защото подготовката му за тях е отлична. Той познава добре възможностите на своето тяло и никога не надвишава лимитите му. Да го гледам в действие, бе истинско вдъхновение за мен. Ако работех с някой друг, вероятно щях да изпитвам притеснение или страх, но с него се чувствах напълно сигурна. Присъствието му там, до мен, ми вдъхваше увереността, че мога да се справя с всичко, независимо колко голям е рискът.
Може да се каже, че подходът в създаването на "Мисията невъзможна" е уникален, тъй като повечето от репликите на актьорите, участващи в лентата, не са следвали точно определен сценарий, а са се измисляли по време на снимачния процес.
Да, това е вярно. Тази, да я наречем особеност, не ме изненада, защото знаех за нея. По време на първото ми прослушване с Том трябваше да пресъздадем десет страници диалог, макар че реално той нямаше нужда да го чете, защото знаеше текста наизуст. След като изрекохме и последната дума, той веднага започна да предлага различни промени. Убеден бе, че някои реплики трябва да отпаднат, а на тяхно място да се напишат други, после разменяше реда им, докато не бе напълно сигурен, че звучат добре. Освен това даваше идеи как да се развият съществуващите сцени, добавяйки в тях още елементи. Кристофър се съгласяваше с всичко, което той каже. Още тогава забелязах, че между тях има силна връзка, благодарение на която те не само говорят един общ език, но са в състояние да довършват изреченията си. Осъзнавайки това, проумях, че щом кастингът протече по този начин, значи и снимките няма да преминат по-различно. Оказах се права. Двамата работеха постоянно, обменяйки мисли за визуалната реализация на проекта, дори по време на заснематнето му.
Това не ви ли притесни? Все пак актьорите предварително научават репликите си, като ги репетират многократно, преди да им се наложи да ги изрекат пред камера.
За мен това бе като глътка свеж въздух. Обичайно ми се налага да застана на точно определено място, откъдето едва ли не да рецитирам предварително дадени ми думи. В този случай обаче разполагах с непозната ми досега свобода, позволяваща ми да експериментирам, без да имам чувството, че мога да се проваля или да разочаровам някого, защото до последно никой не знаеше какво предстои. Наблюдавайки ме как шофирам на тренировъчната писта, подготвяйки се за сцената с автомобилното преследване, на Том и Кристофър им идваха нови идеи за нея, които още на следващия ден вече бяха част от сюжета. Същото бе и по време на тренировките ми по бойни изкуства.
В тази връзка, как бихте описали бойния стил на Грейс?
Тя е добра в ръкопашния бой, защото използва предимно юмруци. Един ден обаче мъжът, който бе натоварен със задачата да ми помогне с бойната хореографията, ми подаде два ножа с думите: "Хайде сега, нека видим на какво си способна с тях". Наложи се бързо да се науча да си служа с остриетата, но това не бе проблем, защото обичам да боравя с реквизит. За мен той подчертава характера на персонажа, който изпълнявам. А в този случай помогна за развиването на героинята ми, понеже когато Том забеляза, че имам ловки ръце, моментално заключи, че Грейс ще бъде джебчийка.
Не пожелахте ли да усъвършенствате още малко нейните умения в бойните изкуства, изучавайки още движения и удари?
И да можех да раздавам ритници, ако не ми допада да го правя, то тогава какъв би бил смисъла от тях? Човек трябва да обича онова, което върши, иначе то не се получава, не и по възможно най-добрия начин, какъвто всъщност се изисква в първокласен екшън като "Мисията невъзможна". На мен ми беше приятно да изпълнявам точно това, което се очакваше от мен, като можех да го правя постоянно, влагайки всеки път частица от себе си в реализацията му.
Ребека Фъргюсън не пести похвали за начина, по който се превъплъщавате в Грейс. Какво означаваше за вас да се присъедините към семейството на "Мисията невъзможна"?
Огромна чест и невероятно удоволствие. Много ми хареса! Ребека е изключително силна жена, чиято героиня добре познава този свят, докато на моята тепърва ѝ предстои го опознае. Илса се чувства уверена в неговите предели, а Грейс - несигурна. Тя непрекъснато се пита къде се намира и какво прави там, като през повечето време просто иска да се махне, независимо къде! Двете са много различни. На мнение съм обаче, че франчайзът умело комбинира противоположните образи, поставяйки ги в една история. В него има толкова отличителни женски персонажи, като този на Ванеса Кърби, превъплъщаваща се в Бялата вдовица - студената красавица Алана Мицополис, която е брокер на тайни, оръжия и незаконни сделки, или пък този на Пом Клементиев, която влиза в кожата на хладнокръвната наемна убийца Перис, която може светкавично да умъртви всеки, като за целта е способна да се адаптира към заобикалящата я среда, използвайки нейната специфика в своя полза. Въпреки че тези четири дами са коренно различни една от друга, за нас бе наслада да им вдъхнем живот заедно.