17-11-2017 20-11-2018

Какво ни спира да започнем връзка (или причините да я саботираме)

Не страдаш от липса на желаещи, но все не ти се получава?

11:00 | 10 февруари 2019 | Автор: Радослава Карамихалева, мачемйкър в ClubR 105 11569 Снимка: Shutterstock

В дългогодишната си работа като мачмейкър срещам много хора. Голяма част от тях не опознавам добре, защото минават бързо през нашите събития и изчезват обвързани. Става дума за тези, които посещават с години събитията ни, но не се обвързват (за щастие невисок процент). В огромната си част това са хора с добър партньорски рейтинг - приветлива външност, интелигентни, с добър социален статус и умения за комуникация..., но неготови за свързване. По някаква тяхна причина.

LOVEStories

Каква е причината да си готин и свестен човек, да се опитваш, но с години да не си имал успешно партньорство или изобщо да не си имал връзка в продължение на 5 или 10 години? Или да започваш връзка след връзка и все да не ти се получава?

На рационално ниво отговорите са много: не съм срещнал/а подходящ човек; отдал/а съм се на работа и учене; нямам късмет; попадам все на неподходящи; имам високи критерии и държа на тях; не ми е толкова важно; няма къде да срещам нови хора; не мога да попадна на човек, който да ми хареса; няма химия; знам много добре какво искам, но не съм го срещнал/а....

Това е начинът, по който услужливо си обясняваме нещата като случващи се извън нас и независещи от нас. Но ние сме главните участници в собствения си живот и дори и да ни се иска, не можем да променяме другите. За да ни се случи това, от което се нуждаем, е възможно да променяме единствено себе си. Но наясно ли сме от какво се нуждаем? След като с години не ни се получава, може би нещо дълбоко в нас ни спира да се свържем трайно с друг човек. И ако се опитаме да чуем въпроса: "Какво ме спира?", може би сме една малка крачка по-близо към това да открием онзи специален за нас човек.

Отговорът за всеки ще е различен, но ще се опитам да обобщя най-често наблюдаваните причини да сме необвързани, въпреки че искрено се стараем да променим това.

Непорасналите = непосилната лекота на майчината любов

Физическата ви възраст може да е 30-40-50 и повече, но все още живеете с мама. Най-често споделяте един дом или пък мама присъства в живота ви обсебващо със съвети, общуване, споделяне... всякак. За вас нейното мнение е "от последна инстанция" и вие почти без изключение се съобразявате с него.

Класическият случай с най-голям потенциал за създаването на такава зависимост е при майки, отглеждащи сами своето единствено дете, най-често син. Предпоставки съществуват и в семействата, в които жената доминира или пък няма достатъчно силна емоционална връзка между двамата родители. Т.е., когато в семейството ви всички емоции се канализират към вас, с времето тяхното пренасочване в друга посока става все по-трудно. В резултат най-често вие не успявате да изградите емоционална самостоятелност, съответно нямате ресурс да изграждате други партньорски взаимоотношения.

Снимка: Shutterstock

Причината е, че несъзнателно вие сте започнали реципрочно да се грижите за емоционалния комфорт на родителя си. Постепенно освен ролята на дете, сте приели и ролята на емоционален партньор. Това обяснява защо майчината любов може да е пречка за изграждането на трайна и успешна партньорска връзка. Вие вече имате партньор в живота си - мама, и няма място за друг/а.

Опитите ви за обвързване с друг партньор се асоциират с изневяра и следват динамиката на извънбрачните връзки. Затова много често връзките ви са въображаеми или мимолетни, а избираните партньори са обвързани или живеят далече.

Чуплива самооценка

Срещата с нов човек ни кара да се срещнем със себе си - коя съм аз, каква съм аз, харесвана ли съм, успявам ли да получа внимание, да съм забелязвана, готина ли съм? И ако вие самите не знаете отговорите на тези въпроси, запознанството с нови хора ви напряга и ви прави тревожни, затова ги избягвате. Ако пък мислите, че отговорите на подобни въпроси са отрицателни, ви засяда буца в гърлото. И тогава идват оправданията - нямам настроение; няма смисъл да се запознавам с този, ясен ми е; как пък не се появи един, дето си заслужава и т.н.

При запознанството с нов човек вниманието ни уж е насочено към новия човек, но на емоционално ниво ние се срещаме със себе си и собствената си самооценка. Начинът, по който Другият ни отразява, ни дава информация за пореден път за това, което ние сме или не сме. Ако самооценката ни е крехка, нестабилна или нулева, вариантът да се огледаме в очите на отсрещния не събужда положителни очаквания и емоции. Тези емоции могат да се случват на подсъзнателно ниво и да не си даваме сметка за тях, но да са причина да самосаботираме възможността за среща и свързване с друг човек.

Свързване със значим друг = болезнени емоции

Опитът ни с връзките започва от най-ранно детство, когато се свързваме с важните за нас хора в семейството. Ако този много ранен опит е съпроводен от неприятни емоции, свързани с отхвърляне, незачитане, унижение, болка, страх, срам, агресия и всичко от палитрата на негативните преживявания, е възможно в живота ни като възрастни това да е пречката за започване на връзка/партньорство.

Възможно е това да е бил някакъв кратък инцидент или емоция, свързана с определен етап от детството ви. Или тези преживявания може да са се случили в много ранна възраст, когато не сте могли да ги вербализирате и да формирате съзнателен спомен за тях. Възможно е да харесвате родителите и семейството си. Но ранните рани-преживявания да слагат отпечатък върху вас и досега. И да започват да болят всеки път, когато ви приближи възможността да се свържете с нов човек. Тогава у вас да светва червената лампа: "Опасност! Болка!" и вие да предпочитате да се отдръпвате отново и отново... в самотата си.

Снимка: Shutterstock

Ако това да сте сам е съзнателно взето решение, нямате повод да се замисляте много над прочетеното. Всеки знае най-добре кое го прави щастлив и гради живота си по свой уникален начин.

Но ако изпитвате желание да намерите сродна душа, а даже мисълта да опитате нещо в тази посока ви напряга, или пък пробвате много и най-различни неща, а все не ви се получава, потърсете се в написаното по-горе. Възможно е и да не се намерите, а вашата причина да е по-различна. Важно е да решите да промените нещата, а това се получава, когато се вгледате в себе си и започнете промяната от там.

Обичайно трудно можем да се самоанализираме. Ако се доверим на страничен човек, който има квалификацията и опита да ни преведе през дебрите на собствените ни лутания, за да подредим емоциите и да поразчистим мазето на подсъзнанието, нещата се получават по-лесно.

В такава ситуация бихме могли да се обърнем към психотерапевт или мачмейкър.

ИЗБРАНО