Помните ли Мимо Морски? Човекът, който преди 19 години завладя ефира със своите "Луди жаби", огромни сини очи и танцувалния си рокендрол.

Години по-късно той замина за Лондон в търсене на нови музикални хоризонти. Сега, от време на време, се завръща у нас, за да релаксира и разбира се да поработи, защото казва, че не знае какво е почивка.

Съвсем скоро му предстоят две изяви на родна сцена и двете с бандата му "Джанго Зе". Срещаме се в центъра на София, рано-рано в петък, за да ни разкаже какво предстои.

Обичаш ли да даваш интервюта?

Това е голяма отговорност - да отидеш някъде да кажеш две думи (смее се), но много хора не знаят. Има своите последици. Нямам против да давам интервюта, приемам го като част от работата, но не мисля, че съм много добър. После чета какво съм казал и говорил, и не съм съгласен.

Снимка: Павлин Даскалов

Е, как?! Ти си филолог, изразяваш се добре.

Да бях завършил... Така и не завърших португалска филология. Наскоро открих немския, ще взема да го науча. Много ми харесва как звучи този език. И германците са много свестни като хора. Вече втора година обикалям доста Германия, защото имаме там концерти и хората ми направиха много силно впечатление.

Много са организирани...

Това, че са организирани, всички го знаят, но имат и чувство за самокритичност, за самоирония - могат да си правят шега със себе си.

Ние, българите, като че ли нямаме такова?

О, ние сме: "Кой? Аз ли, бе?! (смее се) Ти, какво искаш да кажеш?" Не може да се обобщава за цели нации, но има неща, които прекалено често се случват и вече си правиш някакви изводи.

Къде свирите в Германия?

Навсякъде. Ходим по фестивали, много са хубави - организират се от общината. Последно бяхме в Щутгарт.

А българи идват ли на концертите?

Идват. Идват развълнувани след концерта и ми казват: "О, ама ние не знаехме, страхотно е, че свирите българска музика." Радват се.

Сега от Лондон ли пристигаш?

Да, но преди това бях на път. Имах 10-дневно турне в Германия, а преди това бях във Франция и Португалия.

Семейството придружава ли те по време на турнетата?

Не, те си имат работа (смее се). То не е и интересно - отиваш и прекарваш доста време в малки, затворени пространства - в коли, в самолети.

Снимка: Павлин Даскалов

Разказвай сега, колко време ще бъдеш в България?

Първо дойдох на почивка малко (смее се). Знаеш ли, аз не знам какво е почивка. Характерът на работата ми е такъв, че обикалям много, но нямам време за почивка. В България ще бъда до края на месеца. През това време имам два концерта - на 29 и 31 август. На 29 свирим на стадион "Юнак" и там подгряваме една група, която се казва S.A.R.S. Честно казано не съм много запознат с творчеството им, но пък звучат добре, може и да ме изненадат (смее се).

На живо става по-голямо шоу, така че със сигурност ще има емоции.

Да, 100% ще има. Ще свирим под името "Джанго Зе". Трябва да спра да употребявам тези имена и да си използвам моето име. Искам да е група с приятели.

"Мимо и приятели"?

Да, поканил съм и брат ми да дойде да свирим заедно (смее се).

Той на какво свири?

На клавишни. Поканил съм и други приятели. Ще стане много хубаво! Последно в този състав свирихме в Люксембург миналата година. Там има един клуб "Гайда" - провеждат български културни събития.

След концерта със S.A.R.S. какво ни очаква?

На 31 август свирим в Борисовата градина в клуб "Маймунарника" - трибют на Тодор Колев. Канят ме вече за трети-четвърти път там. Миналата година нещо стана и не взех участие. Но аз съм най-добрият (смее се). Вярно е! Никой не може да направи по-добре Тодор Колев (смее се).

Вие ще правите циганските парчета...

Ние се справяме добре, защото не правим естрада. Много е тънък моментът - едновременно да е народно, да не е чалга - не може всеки да звучи като Тодор Колев.

Ще правите ли интерпретации или ще се придържате към оригиналното звучене?

Интерпретации?! Как иначе?! Разбира се! Аз отдавна свиря неговите парчета.

Снимка: Павлин Даскалов

А какви елементи вкарвате?

Правим го рокедрол или диско, или психаделик рок - това е моята специалност.

Тодор Колев беше емблематичен със своята цигулка. Сега ще има ли цигулка?

Няма да има, защото ние няма да се опитваме да имитираме. Аз съм много вдъхновен от Тодор Колев още от малък.

Кое е любимото ти парче?

Много са. Има едно, на което все плача. "Сватбата на мама се казва". Повечето му песни са по текст на Борис Христов и са много силни. (започва да пее) Също много ми е любимо едно, което не е толкова популярно, казва се "Петима музиканти" (пак започва да пее):

"В горещия септември
на едно далечно лято
петима музиканти-клоуни бяхме ние.
До зъбите претъпкан вреше ресторантът
и трябваше с пияните да плачем,
с лудите да пием".

Голям текст, голяма песен... После историята продължава - бандата се разбива - единият се оженва, другият тръгва нанякъде...

Припознаваш ли се с това парче по някакъв начин?

Да, абсолютно. Аз съм видял няколко банди да се разбиват. За мен специално тези парчета живеят.

Той пееше: "Варна, Варна, пристанище на Шумен". Като варненец не те ли жегва малко?

Имам роднини в Шумен. Не се обиждам. При мен го няма великоварненският шовинизъм.

Като се върнеш в Лондон, какво предстои?

Бачкане, свирене. През октомври отивам за пръв път в Скандинавия. С другата ми банда Gipsydelica ще свирим в Берген. През септември пък ще участвам в един трибют на Manu Chao като китарист. Ще бъде в Jazz Cafe в Лондон заедно с едни португалци и кубинци. Това ще е голям концерт, защото Jazz Cafe е много хубаво място за свирене. С другата ми банда "Тюрбаните" (The Turbans-б.р.) пропуснах американско турне и се наложи да си намерят резервен певец. Това е единствената ми банда, в която мога да си позволя и да не присъствам (смее се), понеже има всякакви образи, които могат да се включат.

Ти свириш основно на китара. Експериментираш ли с някакви други инструменти?

Да, много обичам да свиря на барабани и бас китара. Мечта ми е да си имам едно място, в което да си имам мои барабани. Човек се чувства много добре, като седне и раздвижи крайниците.

Но предпочиташ на барабани, а не толкова перкусии, така ли?

И перкусии свиря. Научих конга от кубинците.

А на ханг свирил ли си?

Не ми харесва много. Вълшебно е, но е прекалено отнесено. Искам да накарам хората да се радват, а с това можеш да ги накараш да заспят. Трябва да има живот в музиката. Преди няколко години започнах да свиря на кларинет и с голямо удоволствие го правя, защото е различно от китарата - имаш дълъг тон, като свириш.

Снимка: Павлин Даскалов

А как се оправяш с дишането, все пак е много важно при духовите инструменти?

Е, дишам (смее се). Нямам специални техники. Нямам за задача да стана кларинетист, но за удоволствие е много хубаво да можеш да свириш 1-2 мелодии, примерно "Лале ли си? Зюмбюл ли си?". Дори издадох едно парче през пролетта със соло на кларинет, което свиря аз, много съм горд.

С други духови експериментирал си?

Опитвах с тромпет, но не е за мен. Не можах да го накарам да свири. Мъчих го един месец и си казах, че не е за мен - голямо налягане се получава в главата (смее се).

Да си поговорим сега малко за децата. Как са те?

Едното порасна. Вече е на 18 години (смее се).

Ще се занимава ли с музика?

Той се занимава. Свири на пиано, може и на китара - лесно му е. Свирил е с мен на бас и на кахон. Дори на Нова година беше на участие с мен. Барабанистът ни отказа в последния момент и тренирах Радо за 2 дена, дойде и се справи много добре.

Той иска ли да се занимава с музика?

Не, и мисля, че е по-добре. По-добре да си свири за кеф.

А Рита, която сега е на 3 г., влече ли я музиката?

Според мен тя ще стане музикант. Много я влече - свири на пиано, на китара, на барaбанче - занимава се. Намерих ѝ едни уроци в YouTube, които са индийски и тя много ги обича. Много музикално дете е. Била е с мен на jam session и съм я наблюдавал как реагира - повечето деца чакат за аплаузите, а тя може да си задържи вниманието и да слуша половин час. На нея са ѝ по-интересни музикантите, отколкото ръкоплясканията. Не искам да бутам никого, защото не мисля, че е правилно, но ако има заложби... Има време, ще видим.

Колко музикални проекта движиш в момента?

"Джанго Зе", Gipsydelica, с които записваме албум в момента. Басистът Фреди Щиц, който живее в Германия, е гениален музикант. Много е интересен. Като свири на бас, все едно свири на соло китара.

Като басиста на Primus Лес Клейпул ли?

Този е малко луд, той е вманиачен в баса, а моят човек е изцяло в музиката. Фреди е и много добър певец - по-добър от мен. Той е германец, но знае много добре всички текстове на български.

А знае ли български или просто възпроизвежда?

Не. Наскоро научи руски, защото имаше приятелка рускиня. Научи азбуката и много се интересува. Преди време бяхме с Gipsydelica в България. Свирихме в Античния театър в Пловдив.

Да се върнем пак на проектите...

"Джанго Зе", Gipsydelica, The Turbans - това е интернационалният проект. Най-много сме заети с него в момента. Това лято много обикаляме по цяла Европа и в САЩ, но както казах, аз пропуснах Америка.

The Turbans

Снимка: Facebook

На 16 август имаше годишнина от смъртта на Елвис Пресли. Кое ти е любимото му парче?

Няма да забравя, когато за пръв път чух "Blue Suede Shoes". И други мои идоли, големи музиканти като Кийт Ричардс, са имали това усещане, когато са чули това парче. Също и "Heartbreak Hotel" - това е нещо незабравимо, когато го чуеш за пръв път, все едно ток минава през тялото ти. Разбирам колко много неща са се родили от тази експлозия. Но той е много голям, не е кой да е. Напоследък съм чувал да казват: "Елвис открадна черната музика и го нарекоха Крал", а човекът просто е бил много вдъхновен.

Ти вдъхновен ли си? Ще има ли нови албуми?

Имам много материал, но не ми остават средства. Имам чувството, че нямам много амбиция. Като прочетох "Музика на душата" на Тери Пратчет, разказва се за създаването на рокендрола в Света на Диска, разбрах, че рокендролът е илюзия.

Това на колко години го разбра, на 20 ли?

Не, по-късно, на 35. Оттогава си казах, че няма смисъл да се буташ и да успяваш, защото после не ти остава време да си живееш хубаво.

А кой е хубавият живот?

Приятелите. Децата. Това е. Другото е бачкане. Но пък се срещам с най-различни хора. Запознах се с Пийт Таунсенд (китариста на The Who-б.р.) през декември.

Случайно ли? Как се срещнахте?

Случайно. Свирихме на едно частно парти и там бяха много хора. И Мик Джагър дойде. Не знам как го прави, докато влезе в стаята и вече е готов за парти. Мистър Пийт беше супер. С него си поговорихме. Той дойде по-рано с жена си, която е класически композитор. Ние бяхме с едни мизерни усилвателчета, аз бях с една акустична китара. Ние сме в ъгъла, никой не ни обръща внимание и си свирим. Видях го, че той слуша внимателно. После имахме време за почивка и по едно време някой ме прегръща, обръщам се и гледам мистър Пийт. Той станал от масата си и дошъл да ме прегърне - това е голяма работа. Говорихме си за китари и го питам дали свири още на Gibson SG. Той каза: "Не, не свиря вече". Аз го питам някакви практически неща, говорим си съвсем приятелски и той изведнъж каза: "Ела, ще ти дам една китара". Аз му отговорих: "Не, не!" Той ми каза: "Моля ти се, не се притеснявай, дай ми някакъв контакт". След два дни ми написа имейл: "Иди да си вземеш китарата от офиса ми".

Снимка: Facebook

И каква китара ти подари?

Gibson SG! И сега свиря с тази китара.

С нея ли си тук в България?

Не, сега не съм взел китара (смее се), ще си намеря.

Снимка: Павлин Даскалов

Миро Морски ще можете да гледате на 29.08.19 на стадион "Юнак" преди сърбите от S.A.R.S. и на 31.08.19 в клуб "Маймунарника", като част от концерт трибют за Тодор Колев. Билети за веселите събитията можете да намерите в тикет портала на Dir.bg - тук и тук.