17-11-2017 20-11-2018

Педро Алмодовар: Мразя се, когато режисирам

Най-важното за един филм са актьорите. Те са тялото и сърцето

07:00 | 25 януари 2020 | Редактор : Ваня Савкова 10 3896 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Той е цветен, експресивен, проникновен...

Ciné

Той е Педро Алмодовар - един от режисьорите, които отдавна не се нуждаят от подробно представяне. Роден е в малкото градче Калсада де Калатрава, принадлежащо към бедния регион Ла Манча в Испания на 24 септември. Вече на 70 години Алмодовар си е извоювал мястото на един от най-бележитите режисьори в света, безапелационно признат и в Холивуд.

Вижте снимки >>

За наградите "Оскар" тази година ще се бори последният му филм "Болка и величие", в който си партнират двама от любимите му актьори - Антонио Бандерас и Пенелопе Крус.

В интерес на истината именно Педро Алмодовар е откривателят на Антонио Бандерас и двамата са свързани от дългогодишно и близко сътрудничество. Вероятно затова режисьорът решава да възложи точно на Бандерас да "го изиграе" в полубиографичния му нов филм.

За почитателите на Педро, а и за всички, които са имали удоволствието да гледат дори два или три от неговите филми-шедьоври, е ясно, че любимият жанр на гения е мелодрамата. Става известен с лентите "Матадор", "Жени на ръба на нервна криза", "Ела, завържи ме", "Високи токчета", "Кика", "Всичко за майка ми", "Говори с нея", "Лошо възпитание", "Кожата, в която живея".

Много от нещата, които не са ни станали ясни от филмите на Алмодовар, можем да намерим в неговото интервю пред The Talks, публикувано през ноември 2019 г.

Снимка: БТА

Г-н Алмодовар, коя част от процеса на правене на филми ви интригува най-много?

По време на писането, когато нещата се появяват от нищото. Трябва да пишеш много и трябва да пишеш всеки ден, но можеш да се пристрастиш към този процес. За мен е вълнуващо това, че, всеки път, когато започна да пиша, аз се разделям с реалността и ако след първите една-две страници ми стане интересно, продължавам да пиша, за да видя какво ще се случи по-нататък. Това е голямо приключение. Пишеш и откриваш по едно и също време. Този вид изживяване търся постоянно.

А останалата част от процеса дали е също толкова интригуваща?

След това, докато се стигне до снимане, има един доста дълъг процес, всичко може да се промени. Писането на сценария е абстрактен процес - понякога може да не съм описал каква точно да бъде масата, каква да бъде чашата, светлината, прозорците, има много неща, които не са написани. После всичко става реално - реалността на заснемането, където всичко съществува, физическо е и материално. Това е малко шокиращо.

И всичко, което някога сте си представял се съживява?

Точно така. Актьорите, последователността, ролята. Актьорите започват да влизат в ролята, има химия между актьора и ролята и има интеракция между тях, за която ти не си и помислял, и която променя характера. Така че трябва да обръщаш внимание на всичко. То е живо, но понякога не по начина, по който си си го представял. Защото сценарият, дори и най-подробният сценарий е нещо затворено. И този момент е интригуващ. Често го описвам като влак, който всеки момент може да дерайлира и работата на режисьора е да го пази в релсите.

Алехандро Иняриту казва, че като режисьор понякога си Бог, понякога си просто същество, което оцелява в своето творение.

И в същото време съществува опасността, не физическата опасност, но това усещане, че филмът може да излезе извън твоя контрол. Това усещане винаги съществува. Онова, което откриваш и което аз открих при работата ми с Антонио Бандерас в "Болка и величие" е тази интеракция между актьора и характера.

Снимка: AP/БТА

Какво имате предвид?

Имах усещането, че трябва да го насочвам към онези прости начини на играта, без гняв и този вид интензитет, който му е запазена марка. Но той го направи още от самото начало. Така че аз бях много щастлив и много благодарен. Това е нещо очарователно, защото се превръщаш в първия зрител на тази великолепна сцена, в първия, който го вижда, дори преди камерата, защото преди да го заснемеш, ти го репетираш с актьорите. Това е вълшебен момент, като магия, която се случва пред теб и аз съм напълно пристрастен към нея.

Според Бандерас през 80-те, сте давал много повече информация на актьорите, с които работите, за техните образи отколкото сега.

(смее се) Да, много повече, отколкото им бе необходима.

Защо се промени това?

Е, все още се грижим за актьорите с всеки малък елемент - светлината, косите, цветовете на стените. Всичко, всичко е важно. Но, без никакво съмнение, най-важното за един филм са актьорите. Те са тялото и сърцето на филма. И аз винаги работя много с тях, опитвам се да им помогна, когато имат проблем да разберат нещо, да им обясня, дори и твърде подробно, какво означава всяка реплика, какво се крие зад думите и как да го направят. Грижа се за тях, тъй като те са най-важната част от филма. Така е откакто започнах през 80-те до днес. Но в същото време, когато се видя да режисирам някого, се мразя.

Педро Алмодовар, Пенелопе Крус и Антонио Бандерас

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Защо е така?

Казвам си "Как актьорите да си вършат работата, когато съм такъв, като някакъв господар?!" И съм твърде експресивен, когато режисирам. Понякога виждам лицето си много напрегнато, направо страшно. Когато се видя на снимки, съм предимно изненадан и потресен, защото не съм усетил, че изглеждам така. Не се харесвам, когато режисирам. Не осъзнавам какво правя.

В какви ситуации предпочитате да се виждате?

Трябва да призная, че съм от хората, които не се гледат в огледалото. Никога не се оглеждам и не си слагам овлажняващ крем, което всъщност трябва да правя, защото кожата е много важна. Тя е наш основен орган и дори направих филм за това. (смее се) Но да се харесам... Може би моментът, в който много се харесвам, е създаването. Когато достигнеш до едно много точно ниво, нещо, което не си могъл да предвидиш, но за което си се старал много, от което си бил много далеч и достигнеш неочакваното... На това наистина се радвам. Затова наистина се радвам да бъда себе си сега, тъй като съм се докоснал до този момент.

Често ли се случва това?

Трябва ти много търпение. Но за мен е като пристрастяване. Трябва да призная, че за мен е имало много слава, защото съм направил филмите, които искам - всичките, и съм абсолютният господар на своите филми. Това е важното, дори да си правил грешки, да можеш да ги посочиш и да признаеш, че не си ги направил заради действията на някой друг, направил си ги на своя отговорност. Трябва да се разпознаеш. Животът не е перфектен. И в този смисъл, в моята кариера като режисьор, е имало много величие.