Саня Борисова: Когато плача, това е знак, че греша спрямо себе си
Актрисата след участието си във "Фермата: Нов свят"
Саня Борисова е една красива млада актриса, която доказа, че не се страхува от нови предизвикателства и непознати територии. Тя с охота се впусна в настоящия сезон на "Фермата: Нов свят", но отпадна от риалити формата след като загуби в първия женски дуел за този сезон срещу Маргарита. С нови сили и възможности обаче Саня продължава напред. Ето какво сподели тя за читателите на Dir.bg след участието си в шоуто:
Здравей, Саня! След оспорван дуел ти напусна "Фермата". Съжаляваш ли за нещо, което видя или ти се случи там?
В началото бях меко казано изплашена от новата и различна среда и се опитвах да го прикрия с различни маски, което сега виждам като излишно, но за тогава е било необходим процес. Радвам се, че го преодолях и успях да се отпусна малко. Така че, не съжалявам за нищо, напротив, благодарна съм за уроците, които научих и продължавам да уча.
На какво те научи този формат? Разбра ли нещо за себе си, което не си знаела досега?
Да, определено видях себе си в различни от обичайните за мен ситуации и това ми донесе повече яснота какъв човек съм и кои мои качества са ценни.
А считаш ли, че успя да промениш някого от другите участници или хода на събитията с това, което самата ти донесе в риалитито?
Мисля, че всеки един от нас е повлиял на играта да бъде това, което е в момента. Същото е в живота, влияем си едни на други. За мен обаче е ценно, когато успяваме да си влияем градивно. Ако съм успяла да повлияя на някого по този начин, то значи, че съм засяла добри кармични семена.
Кой беше най-трудният момент за теб в предаването? Дори да е било нещо, което е останало скрито от зрителите.
Най-трудни в битката ми бяха копаенето и коването на стълба за време. Относно участието ми като цяло, определено най-трудно ми беше с хората, които се бяха фокусирали в мен с негативен поглед. Дейностите, които извършвах там, бяха нещо ново за мен, както и за повечето от участниците. Като всяко ново нещо, те отнемат време, за да започне човек да се справя добре. Смятам, че ако бяхме по-толерантни един към друг и работата ни щеше да върви по-добре.
А кой бе любимият ти момент от престоя ти във "Фермата"?
Най-приятните моменти от "Фермата", колкото и изненадващо да е за мен самата, бяха дуелът и двубоят. Имах голям страх от тези битки, защото осъзнавах, че, в сравнение с другите участници, не съм достатъчно подготвена. При повечето хора от отсрещния отбор нещата бяха различни - като че ли целият им живот ги бе подготвял за това предаване. Въпреки това, точно тези игрови моменти ми донесоха някаква наслада, вероятно и защото само тогава усещах единност и подкрепа между хората.
Видяхме те да плачеш веднъж в предаването. Често ли плаче Саня Борисова? А за какво най-често се случва да си тъжна?
Да, случвало ми се е. Научих се да не съдя и другите за този израз на любов към самия себе си. За мен това е начин да се успокоя, да проявя съчувствие към мен самата, също и към другите, като ги подкрепя в такъв момент. Важно е обаче да не позволяваме това чувство да ни превземе и води за носа, а да ни даде сила и да продължим. Когато плача, това е знак, че греша спрямо себе си в нещо. Когато разбера къде греша, идва и израстването.
С кой аспект на фермерския живот не можа да свикнеш изобщо?
Имаше не малко неща, с които не бих се примирила. По отношение на условията на живот - с ниското ниво на хигиена. По отношение на хората, с които участвах - наглото отношение и поведение, което проявяваха с цел да навредят на някого. По отношение на началството - с демотивиращите задачи да правим шезлонги, когато нямахме легла.
Какво мислиш за постъпката на Иван Милин и последвалото му отстраняване от формата?
Много благодаря за този въпрос. За мен е важно да бъда правилно разбрана по тази деликатна тема. С цялото си уважение към всички жени и въобще хора, станали жертва на насилие, искам да поясня, че аз по никакъв начин не толерирам агресията. Самата аз съм била в ролята на жертва в такава ситуация не веднъж и знам какво е. Моето предложение "да оставим Иван във Фермата", беше със същата цел, с която повечето искаха да бъде изгонен, а именно да бъде даден пример на зрителите. Аз предложих той да остане и да му бъде даден шанс да се промени пред очите на всички ни (участници и зрители), което според мен е истинското изпитание за него, а не отново да се върне в обичайната си среда и старите си модели на поведение.
Ако той се бе справил, това би повлияло на други хора, проявявали агресия като него и по този начин заедно бихме могли да повлияем на повече хора да осъзнаят поведението си. За тази цел обаче, всички ние - участниците или поне повечето, трябваше да бъдем добронамерени и с желание да го подкрепим в промяната му, (което на свой ред е пример за проява на сила към тези, които са в ролята на жертва), но явно още не сме способни да реализираме подобни идеи. Аз лично вярвам, че един ден ще бъдем, защото виждам, че това е посоката, ако искаме да живеем щастливо.
Самата ти каза в интервюто си след напускането на предаването, че с Ники Илиев не сте заедно вече около две години, но сте успели да останете приятели. Това не е ли много трудно?
Изискваше ми много сила, за да го постигна, но разбрах, че това е здравословният начин да продължа напред.
И за времето, в което бяхте заедно, какво научи от него?
Безброй много неща, дори продължавам да уча от него и от всеки човек, който е част от живота ми за кратко или за по-дълго.
Какво ѝ предстои на Саня Борисова занапред? В работата? В личния живот? Какво си пожелаваш да ти се случи скоро?
От този сезон съм част от трупата на театър "Възраждане" и се надявам скоро да започна репетиции за предстоящо представление.
Също така съм впрегнала сили в реализирането на частен кино филм по мой сценарий. В момента сме в етап на събиране на екип. Жанрът е фентъзи-драма. Това ще е първият фентъзи филм, който обаче не цели да се мери с холивудските от този жанр, като, разбира се, ще се постараем и в тази посока, а разчита най-вече на дълбок и смислен сюжет.
Избирам да живея живота си естествено, да се радвам и благодаря за всичко, което ми се случва. Намерението ми е да се развивам, както в професията си, така и в личен план, без обаче да го правя самоцелно. Пожелавам си да срещам, общувам и създавам изкуство с хора, които ценят и обичат себе си, другите и съвместното творчество.