Силвия Петкова: Щастието е личен избор, а не съдба!
Любимото ми време е когато всички у дома сме по пижами, казва актрисата
Силвия Петкова е благословена с много разнообразна и дълбока палитра като актриса, енергия, и естествено присъствие, които струят от нея и на сцената, и от малкия екран, и в киното. Тя реши да напусне "Театър София" наскоро, където изигра много успешни роли, а хлапетата я познават като Пипи, но по телевизията хората й се радват в сериала "Пътя на честта". Гласът й е познат с много от материалите в "Storytel".
Силвия има много непринудено излъчване, веднага те печели, лесно е да те убеди в достоверността на каквото и да било, тя може да е всичко, и сериозна, и смешна, а когато е само Силвия по-често е философски настроена. От съзерцанията я изваждат само любимите й мъже - Зоран и синът им Сива.
-Силвия Петкова, макар от едно известно време много хора да ви чувстват близка, покрай факта, че ви виждат често на малкия екран, вие бяхте много харесвана и аплодирана в Храма на Мелпомена, защо напуснахте "Театър София"?
Десет години съм щатна актриса в този чудесен Театър. Просто дойде момента за промяна при мен. Реших да изляза на свободна практика с намерението да играя повече. Имам много творческа енергия и потенциал, които вярвам, че ще бъдат ползвани по предназначение, когато вече съдбата ми ще е в моите ръце.
-В "Съгласие" играта ви беше отлична, защо спря този спектакъл?
Любим спектакъл беше за мен "Съгласие". Смислен, дълбок, докосващ, човешки. За съжаление пандемията се оказа проблем, защото на 30% публика, нямаше как според мен да се изплащат хонорарите на няколко от гост актьорите. Ще бъда щастлива ако го възстановим, когато тези трудни за живото изкуство времена отминат.
-Разкажете интересна история, случка, съвет или нещо, с което ще запомните работата си там?
Всичко ми е било интересно. Съзнателният ми живот е минал там. Всички срещи с изключителни режисьори като Николай Поляков и Иван Добчев. Това са едни хубави години, в които съм била всеотдайна и благодарна за шансовете.
-А какво ще стане с Пипи?
Пипи за жалост не се играе още с идването на корона вируса в България.
Ще видим какво ще стане, когато отново започнат да се играят детските представления в "Театър София."
-Ще се присъедините ли към друга трупа или си почивате от театъра?
За сега нямам предложения все още, но вярвам, че пътят ми на сцената ще продължи и то с още по-голяма сила.
-Героинята Кера в "Пътят на честта" с какво обогати актьорската ви палитра?
За мен ролята е много интересна и по някакъв начин хем близка, хем далечна от мен. Трудно беше да намеря различните начини, по който да изиграя едно и също нещо. Предизвикателство бяха нюансите, които бяха важни за ролята. Отделно динамичният начин, по които протича заснемането на сериалите напоследък, си е доста добра школа за мен като актриса.
-Какво най-интересно сте чували в двата полюса по адрес на нея?
Честно казано избягвам да чета коментарите. Моята аудитория си споделя с мен все хубави неща. Какво се случва по форуми и други дискусии - нямам идея.
-Хората как коментират всичко, което се случва с нея, в сериала, заговарят ли ви?
Доста хора ме спират и изказват възхищението си от сериала. Нещо, което въпреки, че ме обхваща свян, ме прави много щастлива.
-Според вас, защо хората, макар и на пръв поглед да имат всичко, което би следвало да ги направи щастливи, не са? Кое е това, нещо, което ни пречи да се насладим на земния си път тук и сега?
Този въпрос е точно в десетката. Тези теми са много моите и постоянно разсъждавам над подобни въпроси. Мисля си, че просто не оценяваме навреме онова, което имаме и забравяме да благодарим за онова, което нямаме, а то е най-важно. Въпрос на нагласа е според мен. Щастието е личен избор, а не съдба!
-Когато успеете да си намерите лично време, само за вас, какво правите?
Или си пълня гореща вана и се наслаждавам на питие, или пътувам сред природата, или пиша, чета, слушам музика. Най-любимо ми е когато вкъщи си стоим цялото семейство, по цял ден по пижами.
-Как се забавлявате тримата у дома?
Ами всеки си прави негови си неща. Или пък гледаме заедно филми. Обичаме да танцуваме и шумно да си играем.
-Сива какви неочаквани въпроси задава, от какво се вълнува, какво е отношението му към това, че мама е популярно лице и я "дават по телевизора"?
За сега е доста рационален, бисерите все още са отделни сбъркани думички, не цели изречения. Много обича космоса и много пита за планетите. Относно моята публичност, за него не е нещо странно, възприема като съвсем нормално да чува гласа ми или да вижда лицето ми по радиа и телевизии.
-Това че татко му е режисьор, а майка му актриса, как се отразява на игрите ви?
Не се отразява. Игрите са си игри, независимо от професиите на родителите.
-Вие, когато бяхте дете, каква искахте да станете, актриса на кое място беше?
Таксиметров шофьор или археолог (смее се). Актриса реших чак в 12-ти клас да стана.
-Времената, в които живеем на какви философски размисли ви навеждат?
Цял живот си философствам. Сега не е нещо по-различно. Мъчно ми е, че ни дистанцираха още повече и вече рядко се докосваме до смисленото и същинско общуване.
-Кое е най-важното ви постижение дотук?
Не съм мислила за пътя си като постигане на неща. Просто следвам съдбата и интуицията си. Може би това, че не се отказах от пътя си, че се борих и успявах в професията си. Също, разбира се, това че станах майка и се стремя да съхранявам семейството си.
-Какво ви пазите от капаните на суетата, и оставате така естествена и непринудена?
Не е съзнателно. Просто съм такава. Живея си живота свободна от чужди изисквания за кое е приемливо и кое - не. Просто съм себе си и онова, което ми е на сърцето ми е на устата. Стремя се действията ми да се подчиняват на моето разбиране за естетика, морал и всичко важно в живота в едно общество.
НАЙ
Тя го превърна в звезда. Той разби сърцето й
8 години по-късно: Последните дни на Кари Фишър и наследството, което продължава дъщеря й
Защо Холивуд привлича предимно психопати?
Средиземноморската диета оказва благоприятно влияние на функциите на мозъка
Вайола Дейвис бе наградена със "Сесил Б. Демил" за приноса си към филмовата индустрия
Тя го превърна в звезда. Той разби сърцето й
Защо Холивуд привлича предимно психопати?
8 години по-късно: Последните дни на Кари Фишър и наследството, което продължава дъщеря й