Владимир Михайлов е певец, музикант, актьор, известен на феновете си от група "Сафо", "Сленг" и Eqinox, които представиха България на "Евровизия" през 2018 г. в Лисабон. Почитателите на киното го познават от ролята му във "Възвишение", а сега е част от звездния състав на маестро Пламен Карталов в хитовия мюзикъл "Клетниците", който настоящият директор на Софийската опера и балет мечтае да реализира още от 1987 г.

Срещам се с Влади в кафето на операта, малко преди спектакъл, за да ми разкаже какво е да си Жан Валжан, да си партнираш с Орлин Павлов като Жавер, кога намира време за семейството и как се справя един човек на изкуството в България.

Влади, здравей, много ми е приятно. Какво ще ни разкажеш за култовата ти роля на Жан Валжан в исторически спектакъл, който се крои още от 1987 година?

Да, наистина от 1987 г. Доколкото разбрах в състава, който е бил избран тогава, са участвали имена като Стефан Данаилов, Коста Цонев - така че не може да не ни радва от една страна, че ние сме тези, които участваме сега, а от друга страна съжалявам за тази мечта на маестро Карталов, че тогава не се е осъществила, защото щеше да е много интересно в такъв вариант да се играе този мюзикъл. Но ето, че сега ние сме тук. Вече започнахме с представленията. Добре минават и съм много щастлив, защото всичките ми колеги са невероятни. Те са избрани с кастинг в Лондон, но самите хора, които участват са много готини, сърцати, отворени - драматични артисти, артисти от операта,  поп певци, хора като Орлин Павлов, с когото се познаваме от доста време и сме работили заедно, но не сме били заедно на сцена. Орлин за първи път играе в операта. С другия колега, който е в ролята на Жавер - Наско Сребрев, сме приятели от 15 години и имаме повече от 30 филма заедно, но за първи път излизаме на голяма сцена. За мен наистина е много вълнуващо. Самата роля на Жан Валажан е сбъдната мечта от една страна, от друга страна е много голямо предизвикателство, защото освен пеенето, което е много сложно дори за най-школуваните певци, самата роля е много актьорска и в нея много бързо се сменят различни състояния, идеи, реплики, които са изговорени и които са чисто негови мисли - т.е. трябва да си много бърз, трябва много добре да си изработил детайлите, защото иначе не се получава.

Снимка: Alexander Богдан Thompson/Софийска опера и балет

А колко време ти трябваше да влезеш в ролята, да отиграеш точно тези актьорски елементи?

Репетираме от няколко месеца, като започнахме с музикални репетиции, след това стъпихме на сцена и сравнително бързо трябваше да поставим с маестро Карталов сцените и въобще да завъртим цялото колело. Голямата трудност е, че са над три часа музика и действие, но и актьорски и певчески и самите взаимоотношения, в които да излязат всички идеи. Има много взаимоотношения, описани в романа, които в текста на мюзикъла са само загатнати и трябва наистина режисьорът и актьорите да ги извадят. Цялата предистория на герои като Мариус я няма, а в романа е много добре описан неговият произход, защо той иска да се бие на барикадите - защото баща му е военен герой от Ватерло. Такива неща, които ги няма в мюзикъла, но е хубаво да излязат, защото завързват конфликтите между героите, трябваше да ги изведем актьорски и постъновъчно.

Чете ли отново романа?

Четох го, да, това също е част от подготовката. Още през лятото си взех двата тома, но едва сега дочитам втория, защото времето не ми стигна, но в общи линии се запознах обстойно със съдържанието и съм много щастлив, защото наистина е страхотна книга. Като дете бях чел кратък вариант и си спомням, че ми беше много интересно, но сега исках да видя дали пълната версия е също толкова интересна. В нея има отклонения от типа на пълно описание на битката при Ватерло по дни и часове.

Подобно на "Война и мир", където също се изпада в детайли, но те са много важни от историческа гледна точка?

Да, много са важни, защото те вкарват в епохата. Няма нищо излишно в тези 1600 страници. Това е безценно особено за роля като Жан Валжан, защото имаш герой, когото познаваш само от либретото и трябва да го донапълниш, да му изградиш емоционалната биография и предисторията. В случая всичко това е описано и гледам да осмисля много неща и да вкарам и от романа, и от либретото - всичко, което може да присъства като отношение, като предмети - напр. свещниците, които епископът му подарява и обръщат живота му, всички тези детайли гледаме много добре да ги пипнем, за да бъде многопластова историята.

Снимка: Alexander Богдан Thompson/Софийска опера и балет

А как се сработи с Орлин Павлов. Каза, че го познаваш отдавна, но за първи път сте заедно на сцената?

Да, работили сме заедно по музиката на филма на Ники Илиев "Нокаут или всичко, което тя написа" - там има мои песни и аранжименти. Заедно направихме една от песните, която е в репертоара на Орлин, която е от филма. Познаваме се от много години - още, когато той беше в "Каффе", а аз в "Сафо", много сме се срещали по сцените, работили сме заедно и винаги сме били в хубави отношения, но сега си ставаме още по-близки. Тази сцена ни сближава и въобще е уникално усещане да сме на тази сцена, да сме в двете главни роли, освен това много се забавляваме и с него, и с Наско, и с всичко други приятели и актьори. Той се справя прекрасно. Имаше, според мен, едно напрежение върху него, което той не показа, защото все пак е дете на оперни певци - за първи път на сцената на операта. Аз съм стъпвал и преди това - с "Мамма миа" и с маестро Карталов направихме "Фантомът на операта", но много добре работим заедно и съм много, много щастлив.

Национален музикален театър

Как върви колаборацията с децата, все пак те са по-малки. Имате ли менторско отношение към тях?

Веднага ти казвам. Не се налага да менторстваме, защото тези деца, които играят и са по два състава на роля - Гаврош и малката Козет, са уникални. Събраха се 4 невероятни деца и разбира се тези, които са около тях - бандата на Гаврош, но те пеят страхотно и много искат да са на сцената, дават всичко от себе си, запомнят всичко, което им се казва, като режисьорски забележки. Те правят роли, не просто пеят, тяхното присъствие е супер важно за цялата история и Ива, Анжи, Влади и Тони са уникални и случихме на страхотни деца. Дори Анжи, която играе малката Козет, в един от премиерните спектакли, на излизане от сцената аз си забравих цилиндъра, тя се върна, взе го и ми го даде. Така че те ни помагат на нас, а не обратното.

Чувстваш ли отговорност, тъй като представлението е голямо, със сериозна история, излизало на нюйоркска сцена, в световен мащаб е голямо?

Това е най-гледаният мюзикъл в света. На много хора е страшно любим, те го познават в детайли, гледали са го в Щатите, Лондон, Париж - хората познават мюзикъла и отговорността е много голяма - тя е към заглавието, към Националната опера като сцена, отговорност към персонажите, които хората познават и от романа. Усещаме го не като тежест, а по-скоро като мотивация. Това ни помага да се съберем и дори когато играем две представления в един ден да сме на максимум като енергия. Ние сме около 60 артисти на сцената. Голяма част от тях, които са в ансамбъла играят всеки ден по две представления и им свалям шапка, защото се хвърлят със страхотна енергия и усещат не толкова отговорността, а им харесва това, което се получава и го правят с желание.

Снимка: Alexander Богдан Thompson/Софийска опера и балет

Ти как се подготвяш физически за това голямо натоварване. Храниш ли се по-различно?

Ям малко по-малко. Представям си, че Жан Валжан, въпреки че е много силен физически, няма как да е пълен. Виждал съм много артисти през годините на чужди сцени, където е заложено той да е едър, аз си представям, че той е много жилав и много издръжлив. И аз действително заложих на това от самото начало да се хвърля в репетициите, за да мога да натренирам за всичките тези часове на ден да не спирам и всичко да ми е на максимум - и пеенето, и играта, за да знам, че ще мога да издържа два спектакъла на ден и да бъда в кондиция, карах колело по ця1л ден и на отиване, и на връщане от репетициите и продължавам да го правя. По-малко упражнения вкъщи и като дойда тук в операта, разгрявам задължително преди спектакъл, защото все пак това е част от физическата подготовка. Ям малко по-малко, защото не обичам да излизам на сцената току-що нахранен, предпочитам да изляза гладен. Още повече, че това много ми помага за откриващата сцена в каторга.

Предвид и епохата и времето, той няма как да е бил прехранен...

Той е бил 19 години в каторга, където са работили по цял ден тежък труд, така че просто си представях, че е жилав и издръжлив и наистина постигнах тази форма. Нямам някакъв специален режим, но и това е режим, когато си в тежки репетиции, преди да излезем с премиерните спектакли, оттам ти идва и трнингът. Така беше и с "Фантомът на операта", като бягахме по скелето по 6 часа на ден, можеш да изиграеш не 2, а и 3 спектакъла. Тежките репетиции много помагат, но трябва да се хвърлиш на 100 и дори повече процента, за да си сигурен. Както казва и Хю Джакман в едно интервю за филма: "Ние пеехме по цял ден, по 12 часа на ден и във всеки дубъл пеехме на живо." И това наистина се вижда във филма и на мен много ми харесва, че звукът е от конкретния дубъл. И той казва: "И в 4 чса през нощта да ме събудиш, изпявам всичко." Просто си в такава форма.

Снимка: Alexander Богдан Thompson/Софийска опера и балет

Публиката как реагира? Какво виждате в тяхното отношение? Все пак това са различни хора, вероятно вече са хиляди.

Да, няколко хиляди са и се надявам вече, че голяма част от тях ще искат и пак да го гледат. Това, което много ме радва е, че срещу мен има блеснали очи, хора, които плачат, деца, хора на моята възраст, възрастни и нещо, което ги удря. Това е и идеята на цялата история - има един момент на пречистване и на катарзис. Виждам, че те го съпреживяват и това е много ценно, защото означава, че сме си свършили работата. Освен това на комичните сцени се забавляват. Някои хрумки, които всеки от нас си е вкарал и двойката мадам и мопсю Тенардие (Юлиана Тодорова и Пламен Гранжан) са страхотни артисти и успяват да отключат публиката към смях и забавление. В следващия момент идва драматична сцена и те отново потъват в историята, наистина плачат с нас. Аплаузите ни държат до последно, някой път вече махаме от сцената и те искат още и още, и пак излизахме напред. Това е наградата ни и атестатът, че сме си свършили работата.

Това ли е спектакълът, на който най-много си бил аплодиран?

Аз много се радвам, когато аплодисментите са за всички, защото това значи, че всеки един си е тжал на мястото, свършил си е работата и е добър в това, което прави, защото само така се получава цялото. Ако много се открояват един или двама, това не говори добре за целия спектакъл. А в случая много се радвам, че аплодират от първия до последния солист, ансамбъла, оркестъра. Имало е представления, в които са ме аплодирали повече от други колеги, но в "Клетниците" се радвам, че наравно с нас - с Орлин и с Наско, аплодират всички останали - аплодират младите артисти, които голяма част от тях са поп певци и за първи път са на сцена и трябва също да направят роля. Защото не се ли влюбят в тези млади герои - Мариус, Епонин, Козет, Гаврош, децата, не е добре.

Снимка: Alexander Богдан Thompson/Софийска опера и балет

Това ли е пътят, по който Националната опера може да достигне до по-широка аудитория, до децата, защото все пак операта и мюзикъла са смятани за по-елитарни, дори по културни съображения - ако родителите нямат отношение, децата няма да стъпят никога в операта.

Да, така е. Операта за съжаление се възприема като по-елитарен жанр, мюзикълт не е така или поне според мен. Големите заглавия не са така. Например на "Мамма миа" идват семейства, тук в "Клетниците идват също семейства, защото е семеен мюзикъл. Важно е родителите да го разберат и да доведат децата си, защото това е една история, която те научава на добро, на лошо, в нея има много поука, много въпроси, които остават отключени, а са важни за децата. Мисля, че това е един верен път за Националната опера и за Музикален театър - да залага и на мюзикъла, защото е по-масов жанр. Ето, предстои и "Шрек". Да, смятам, че мюзикъла води една нова публика, която ще си каже - ще дойдем да гледаме "Дон Жуан" или на балет. Има хора, които за първи път стъпват тук и това е добре за всички.

Твоите деца гледаха ли "Клетниците"?

Дъщеря ми пее в някои оперни и балетни спектакли като част от хора на децата, който води Таня Лазарова. Тя дори репетираше за роля в "Клетниците", но тя е по-голяма, ще става на 13 години и ѝ личат, а децата трябва да са по-малки. Но тя се докосна до това - дойде още на 6 декември на първата премиера да ни гледа. Много ѝ хареса. И трите ми децата ще го гледат.

Стопкадър: bTV Media Group

Каква е възрастта, на която едно дете може да изгледа целия спектакъл?

Не мога да кажа точна възраст, но трябва да се има предвид, че е 3,5 часа с антракта. За много малки деца това е пречката, а не че няма да им е интересно, но все пак може би от първи клас нагоре, за да разбират какво става в историята и да могат да го издържат. А и все пак вечерните спектакли са до късно. Тези, които не са на училище ги каня на дневните, които са от 11 часа и са много подходящи за дечица.

В този ред на мисли можем да поканим и учителите със своите ученици - да заповядат с класовете си.

Абсолютно! Каним всички училища! Мили хора, заповядайте, играем "Клетниците" в Националната опера и балет - това е страхотна история, водете децата, има преференциални цени за ученици. Дойдоха цял клас от Велико Търново, бяха пътували и вечерта ни гледаха. Заповядайте! Историята е важна, хубаво е да се прочете книгата, но е чудесно, че може да се гледа мюзикъла и то с млади звезди като Деница Караиванова и Венеамин Димитров.

Сега си се съсредоточил върху "Клетниците", но какви други проекти развиваш паралелно- в поп музиката или в киното?

Току-що завършихме един италиански филм, който също е музикален - "Земята на мечтите" (Land of Dreams), в който имам хубава роля, макар че нямам песни. С прекрасни български актьори, освен това току-що излезе албумът на Сленг, така че потърсете го в онлайн платформите, а скоро и на CD. С други мои проекти като другата ми банда Rewind имаме много концерти, записваме в момента, свирим доста. Освен това "Мамма миа" и "Фантомът на операта" се играят. Скоро бях на един кастинг за друг мюзикъл, който предстои да се анонсира, така че няма да говоря сега за него. Друго важно нещо, което искам да споделя е моето притеснение от това безумие, което се случва със закона за дотациите на билети, защото това връзва ръцете на много театри. Това е едно решение, продиктувано от съвсем други доводи от тези, които се афишират и аз лично вярвам, че всички трябва да дадем отпор и да защитим театрите си, да защитим това, с което се занимаваме. Да защитим въобще българското изкуство и култура, защото такива решения ще водят до затваряне на театри, освобождаване на оркестри, на балети. А това сваля качеството и намалява капацитета на един театър. Ако става дума за музикален театър и до момента има възможност да издържа оркестър и балет, благодарение на такива решения ще трябва да ги освободи. И какво ще се играе тогава? Какви заглавия? Каква публика ще дойде? Искам да апелирам към всички хора, които имат отношение и ги интерсуват изкуството и културата в България да говорят за това - не само артистите, а и публиката. Не стига, че не ни вдигат бюджета за култура, а гласуват и подобни безумни решения. И малката подкрепа, която държавата оказва, се разклаща в един момент и не знам къде ще й излезе краят на тази политика. Аз лично подкрепям всеки, който е против тези решения и всеки, който смята, че културата в България заслужава повече. Не само културата, разбира се, става въпрос и образованието и здравеопазването. Хората много отдавна са го казали, че една държава няма ли изкуство и култура, няма и държава.

Снимка: Alexander Богдан Thompson/Софийска опера и балет

Как прекарваш празниците?

На топло и уютно вкъщи със семейството ми. Надявам се да имаме време да се видим с близките ни приятели, с децата край елхата, с подаръци и с една мисъл, че мечтите се сбъдват,ч е доброто се връща, което виждам на и покрай сцената на този спекаткъл "Клетниците", защото наистина тези роли те променят, не могат да те оставят същия човек и аз се замислих за страшно много неща в живота ми поркай тази роля и се надявам това да си личи занапред в личен, в работен план.

Искаш ли да кажеш и нещо за Евровизия?

За "Евровизия" мога да ти споделя, че подготвяме нова песен на Equinox. Имаме договор с Universal и предстоят доста неща, просто мениджмънтът е доста зает с Кристиян Костов покрай неговата кариера, за която много се радвам, защото е международна и момчето заслужава и се радвам на неговите успехи. Предстои нова песен на Equinox, трябва да я запишем рано през следващата година, ще има и видео - и там има работа за вършене.

БНТ

А как очакваш България да се представи на това издание?

Надявам се много добре, защото лично аз много харесвам Вики и смятам, че е страхотен артист с много голям потенциал. Още не съм чул песента, но вярвам, че ще бъде нещо добро. Аз я харесвам, смятам, че е смислен артист, с послание. не е някой, който се води по лесната линия на шоубизнеса. Наистина прекрасен човек, който прави красива музика. Подркепям е с две ръце и смятам, че е много, много добър вариант да представи България.

Като човек на изкуството как оценяваш животът в България?

Не мога да се оплача, защото участвам във филми, в театрални спектакли, в концерти, записвам в студиа гласове за анимационни филми - предстоят два страхотни филма, които ще излязат на екран. В единия вече направих ролята си - това е "Доктор Дулитъл", също съм одобрен за "Тролчетата 2", но хората си мислят, че като сме със свободни професии, си клатим краката. Хора, ние наистина работим много, за да ни се случват тези неща, някой път не се прибираме по цели дни, спим в операта, ходим на 12-часови снимки с час път отиване и връщане. Никак не е лесно, но не мога да се оплача, щастлив съм, защото ми се случват неща, за които съм мечтал от дете да ми се случват.

Влади Михайлов

Остава ли ти време за семейството?

Не достатъчно. Затова искам да благодаря на моята съпруга Миша, която също е музикант и с която свирим заедно в Rewind за всички грижи, търпение и енергия, които ми дава, защото без човек, който да те разбира, няма да имаш семейство - това е истината. Длъжник съм на семейството ми и искам да изкараме повечко време по празниците, да почиваме заедно, да излизаме от София, когато можем и да прекарваме качествено време заедно.

Освен дъщеричката, за която спомена, че вече е тръгнала по пътя на музиката, момчетата ще се насочат ли в тази плоскост или имат други желания?

Големият ми син, който е на 15, е в училището по фотография и полиграфия, занимава се от преди това с графичен дизайн съвсем сам. Хвана се с това и е много талантлив. Той е абсолютно с акъла си, много е интелигентен и знае какво прави. Той знае, че аз ще го подкрепя, каквото и да избере. Той е музикален фен, има много конкретни изпълнители, които го вълнуват, знае всичко за тях, ходи на концерти, има си собствена плейлиста. Малкият ми син, който е на 7, тепърва предстои да ни покаже какво го вълнува, но беше вече на урок по пиано и му беше много интересно, така че очаквам, че ще продължи, не иска да пее, макар че пее много добре. Те и тримата имат слух и могат да пеят, но аз не бих ги натискал в никаква посока - има много неща, с които могат да се занимават, вкъщи има и много инструменти, така че нека да имат възможности, пък рано или късно ще покажат какво ги вълнува.