Вокалистът на Jeremy?: Маричков ни насърчи да запишем първо парче на български
Групата и легендата от "Щурците" със съвместен концерт на 8 март в Sofia Live Club
Наскоро групата Jeremy? пусна новото си парче "Не си сам" със специалното участието на Кирил Маричков. Срещам се с фронтмена на бандата Ерсин Мустафов, за да ми разкаже малко повече за песента, работата с една от легендите на българската рокмузика и трудно ли е да правиш алтърнатив в България.
Новото ви парче с участието на Кирил Маричков "Не си сам" е страхотно, а блендите на гласовете ви много си подхождат? Как се стигна до тази колаборация?
Вярно е. Много ме радва, че сте забелязали това с блендите. За нас също беше изненада. Не бяхме се замисляли за това, че тембрите на гласовете ни са толкова сходни. Във финалната част, по време на смесването на парчето, установихме, че на моменти няма разлика, а искахме точно това да си личи - кога пее единият певец, кога пее другият. Беше доста странно, взимахме доста креативни решения в последния момент - коя фраза на кой певец да излиза повече, за да се усеща, че песента е дует. Иначе парчето се роди може би преди година, малко след като се срещнахме и се запознахме с Кирил Маричков на учредяването на класацията БНР Топ 20, където бяха поканени всички музиканти от гилдията. Там се запознахме с доста музиканти от миналото, с които не сме се срещали, но сме супер фенове, един от които беше точно Кирил Маричков. Той ми каза: "Много са ви готини песните на английски, супер яко звучите. Много се радвам, че се появи такава банда, обаче няма да сбъркате, ако направите и песен на български. В България повече хора ще ви разбират какво казвате." И понеже идеята да направим подобна стъпка от доста време ми се върти в главата - да го направим с друг изпълнител, който е популярен точно с това, че пее на български. И след тази среща нямаше как първият да не е той.
Той лесно ли се съгласи?
Ние сме доста респектирани от него, много се притеснявахме дали ще се съгласи. Бяхме силно убедени, че точно тази песен, с този текст и с това послание е точно за него. Като му се обадих по телефона, той каза: "Има две неща - първо, вие нали знаете, че аз не пея на английски език?" Аз му казах: "Няма проблеми, точно това е идеята, да направим песен на български." Той каза: "А, супер. И второто нали знаете, че аз не пея чужди песни - записвам само авторски. Трябва много да ми хареса песента, за да се съглася." И така направихме една среща в студиото. Бях тактически подготвен (Смее се.) и първо му дадох да прочете текста, преди да чуе самата песен, имайки предвид какъв ни беше разговорът, че идеята да пееш на български е хората в България да те разбират по-лесно и посланието, ако е силно, тогава песента става хит. Той хареса текста супер много. След това му пуснах песента, чу я и каза: "Страхотна е. Правим го."
Как се работи с такава легенда в българската рокмузика?
Много яко! Той е човек, пълен с истории. Това е един от първите хора в България, които са се занимавали с рокендрол. По това време у нас са били буквално десетина души, които са имали някакъв достъп до западната музика, която идва през Океана от Щатите и от Великобритания. Малцина са имали шанса да се докоснат до нея. Слушали са нелегално радио Свободна Европа и каквото могат да докопат. По един или друг начин са се сдобивали с нея и са започнали да я правят. И можеш да си представиш вече колко години са минали. Кирил Маричков е обиколил целия свят и е правил концерти. Когато си в работен процес с музиканти, винаги си разказвате на кого какво му се е случило. Кирил Маричков е пълен с истории. Общо взето е човек, когото не можеш да спреш да разказва, което е супер интересно и това доста помага, защото по този начин хората се сближават. Когато са си по-близки, успяват да постигнат по-истински резултати, по-откровени. Не е чисто професионално, а вече добавяме нещо, което е приятелско.
Искам да се позова и малко на текста на песента. Кой е пътят, който търсите сами?
(Смее се.) Нашият си път. Всеки си има собствен път, който си избира и вярвам, че един път не трябва да бъде диктуван от някого, а човек трябва сам да си го намери и да си го извърви, както е и поговорката: "Всеки трябва сам да си носи кръста."
В песента се пее: "Да намеря в мен, да намеря още смелост и сили да бъда тук. Оставам! Въпреки тях." Въпреки кого намерихте сили да останете?
(Смее се.) За първи път този въпрос! Това всъщност е суперпровокативен текст със силно послание и това е първият въпрос, който получавам конкретно за текста, за тези фрази. Напоследък често в интернет се шири хаштаг #hubavoe, което естествено е иронично. Е, ами, не е хубаво. А може да бъде страхотно. Правим това интервю на едно страхотно място. Аз не излизам много, за първи път идвам тук, много съм чувал, знам какво се случва тук и знам, че май скоро няма да го има. А то е страхотно, защото е направено с любов, с вкус, не е мазно, не е пошло, европейско е, някак е приятно - няма показност. Не е яко да разполагаме със страхотен потенциал на тази територия и да не го използваме. Доскоро беше смешно и шегите минаваха, но вече не, защото става прекалено тъжно. Не е хубаво, че хората си траят. Не искам да призовавам никого да скача или да прави революции. Най-малкото, което могат да направят хората, колкото и тривиално да звучи, е да започнат промяната от себе си. Това заразява - когато даваш добър личен пример, вместо да излизаш и да сочиш с пръст: "Не е хубаво това, не е хубаво онова." Аз съм такъв, възмущавам се, а забравям, че съм избрал път, който е по-правилният - да даваш пример. Ако мога да зарибя 5 хлапета да се занимават с рокендрол или да правят това, което искат и да го правят със сърцето си, ще съм щастлив.
Текстът на парчето е много окуражаващ. На кого бихте искали да вдъхнете сили?
На всички мислещи хора, да не се страхуват да правят това, което искат. Могат да останат тук и да дават добър пример.
Видеото е решено в черно-бяло и в него се сменят кадри с Кирил Маричков и с вас, членовете на бандата. Защо избрахте тази статична визия?
Това всъщност не е видеоклип. Това е форма да представим песента в YouTube, за да може да се слуша от хората. Направихме една супер яка фотосесия с Жоро Манов, който е режисьор на всички наши видеоклипове. Мислим, че фотосесията стана доста готина и затова решихме да я използваме да качим и по-голямата част от снимките заедно с песента. А видеоклипът предстои да се заснеме в скоро време. Вече повече от месец обсъждаме концепция с екипа, с който работим, и подготвяме едно суперсоциално видео, каквито са и повечето ни клипове. Нямам търпение да го заснемем, защото тази песен има нужда от визия, която да допълни посланието.
Ако сега ви се отдаде възможност да направите парче с някоя от легендите на алтърнатива и грънджа с кого бихте искали да работите?
Ако е на грънджа, нямаме май много избор, а?! Остана май само Еди Ведър, за съжаление. Във втория албум има една песен, която е посветена на Крис Корнел, тя се казва "Nothing or less", това ни е прощалното писмо с него. Много ни липсват всички гръндж герои, които си отидоха по горе-долу сходен начин и малко е тъжно как най-готините хора отнеха живота си. Не един, не двама, не говоря само за музиканти, а и за актьори. Тези, които ни даваха най-много сили, най-много увереност да продължаваш да се бориш, като Робин Уилямс - човек, който ме е разсмивал цял живот, за когото си мислиш, че може да преглътне всичко, и той отне живота си. Доста е съкрушаващо и ако го сумираме с това къде живеем и че героите, които не са оттук, ни напускат, става малко страшно. Аз съм фен на Led Zeppelin и на Робърт Плант в частност. Той е артистът, който продължава да ме храни до ден-днешен. Ако трябва да мечтая - Робърт Плант е човек, с когото искам да работя.
В България, ако не правиш поп или поп-фолк е малко трудно човек да се посвети само на музиката. Успявате ли да сте изцяло отдадени или е за вас това е едно много важно и ангажиращо хоби?
Защо? Аз не правя нищо друго вече в продължение на повече от 5 години. Преди това ми се налагаше да работя други неща. С китариста ни работехме на едно и също място като бармани, на което се случваха концерти, идваха готини хора. Общо взето винаги съм бил в тази среда, в която съм се чувствал комфортно да мога да правя нещата, които искам. Схващането е малко изкривено - какво значи, че не може само от това. Може! Ако намериш хората, с които да го правиш и не спираш да го правиш, се справяш. Да не би да е по-лесно да си инженер или архитект?! Във всеки един бранш, във всяко едно поприще има лидери, които вече са установени и такива, които искат да пробият и да бъдат забелязани. Това важи и за музиката. Музикалният бизнес в България е доста мижав, защото отношението на повечето хора е такова. Един от основните проблеми, свързани с това в България да царува фразата "Музикант къща не храни", е, че България е една незаконова държава. Имаме закони, копирали сме ги от тези, които ги прилагат успешно, само че ние не можем да ги приложим и говорим, без да сме се запознали с проблема по-навътре. Ако в България се събираше полагаемото от авторски и изпълнителски права от институциите, които защитават интересите на авторите и музикантите, щеше да има музикален бизнес. В колко заведения до сертификатите и стикерите, че могат да упражняват търговска дейност, има и лист с печати, който да удостоверява, че това заведение си е платило да пуска музиката, която се слуша?! В България има над 170 000 обекта, които не плащат нищо, но използват музика. Ако се спазваха законите, не само музикалният бизнес щеше да върви, но и цялата държава щеше да е по-добре. Ние постоянно гледаме да си затваряме очите за това.
Сега трябва да наваксаме малко - всички ползватели на музика трябва да заплатят това, което взимат. Аз съм много краен защитник на това, защото е нелепо да се случва. Казваме, че не върви и има много малко артисти, които правят нещо. Как по-точно да се случи? Ако си музикант, освен че ти трябват 20 години да се научиш да свириш, ти трябва да си купуваш и техника и то хубава. Това е постоянна инвестиция. И когато хората пораснат и започнат да правят семейства, те се чувстват в безизходица, не мога да продължат с музиката, защото трябва да търсят нещо, което да е стабилно. В крайна сметка музикалният бизнес е доста рисков. На мен това ми харесва, защото съм рисков играч. Има много хора, които искат да се занимават с музика, но ако постоянно се чувстваш ограбен, как продължаваш?! Трябва да се възприемеш като мъченик и жертва. Когато в една държава нещата се случват по такъв начин, ние няма как да не назадваме, защото нямаме култура, нямаме ценности, не мислим за нищо друго, освен как да се наядем, да се наспим и да отидем на работата, която мразим. Как да получим различен резултат. Как да бъде по различно с изкуството - музика, кино, театър?
Има ли нов проект, по който работите и би искал да ни издадеш нещо за него?
Основно сме концентрирани върху този проект. Има много неща, които искам да правя, много музика, която да създам. Преди две години стартирахме един проект с част от хората, с които работим за Jeremy?. Създадохме музикален лейбъл, който имаше за цел да записва артисти, които искат да правят готина музика и да им помага във всички стъпки, в които те не знаят какво да правят, защото и аз 20 години не знаех какво да направя, за да се случат нещата. Работихме с няколко групи, обаче две неща попречиха да се развие - едното е, че нямахме достатъчно време и много малък екип от хора работеше върху това, и другото е, че повечето млади артисти си мислят, че влизайки в студио, записвайки песен и снимайки клип, те вдругиден ще бъдат звезди, което е малко наивно. Няма как да стане номерът, особено в средата, за която говорихме. Въпреки това успяхме да направим много яки неща, копродуцирахме един сингъл на Dead Man's Hat, работихме дълго време и създадохме еднa друга банда, която след това ни обърна гръб... защото сме балканци. Защото на Балканите всеки гледа в чинийката на другия. Мислех, че не трябва да се говори за тези неща и те отшумяват. Напротив, те само се затвърждават, ако не се говори за тях. Затова, ако някой симпатизира на групата ни, искам да знае какво е мнението ми по такива въпроси, защото ми писна да вирея в среда, в която всичко се неглижира.
На 8 март е концертът ви с Кирил Маричков в Sofia Live Club. С какво ще ни изненадате?
Много е яко, че го правим там. Първият концерт, който направихме с Кирил Маричков беше в "Терминал 1" на промото на последната ни песен "Не си сам". Много добре се възприе тази комбинация, освен това песента ни пета седмица е номер 1 в националната седмична класация "БНР топ 20". Влезе и в класациите на всички радиостанции в България. Това е може би най-успешният ни сингъл до този момент - рязко след излизането му да оглави класация и да е в топротация. Не съм аз човекът, който трябва да говори тези неща, защото излиза, че се хвалим и се изтъкваме, но пък никой друг не го казва. Нещо, което не се е случвало може би от 10 години - има рок песен, която е в топ 10 най-ротирани български песни в национален ефир. Всичко останало е Криско, Тита, Графа, който е много як, Миро, "Скандау" - парчета, които са по-скоро поп.
Как си обясняваш този успех? Дали защото песента е на български...
Мисля, че е комплексно, комбинация с това, че групата е набрала скорост и е направила песен, която е по-възприемчива. Медиите забелязаха песента и започнаха я да я пускат, което е супер важно. БНР се развива много добре през последните години - това е единствената медия с толкова широко покритие и толкова разнообразна програма. Те се отпушиха за това да завъртат различна музика в своя ефир. От медиите зависи какво се слуша.
Искам да завършим с един по-развлекателен въпрос. С какво се зареждат членовете на група Jeremy?
С различни неща. Ние сме, колкото и близки, и със сходни интереси в бандата, толкова всеки прави различни неща. Някои обичат зимата да карат борд. Краси (Красимир Тодоров - бел.ред.), пианистът ни, има кемпър, пътуват със семейството си, обикалят доста места и през лятото, и през зимата - както през лятото кара кайт, така през зимата кара борд. Обикалят из Европа и в България, където има условия за практикуване на този спорт. Аз се зареждам през лятото, защото се прибирам за месец и половина - местим цялото студио в Каварна, където съм отраснал - там е най-красивото място на тази земя или поне земята, която съм обикалял. А съм пътувал доста, благодарение на това, че обиколихме половин Европа заедно с Jeremy?, и там е много, много красиво. Много обичам равните полета - Добруджа е много равна и е много готино, когато виждаш равно, равно, равно и по едно време идват едни скали и едно море, което много ме зарежда. Имам си хобита, обичам да реставрирам китари и не толкова да реставрирам, а по-скоро да ремонтирам. Правя се на китарен техник. Това ми е хобито, аз съм художник по образование - обичам да правя неща с ръцете си, затова си намирам занимания, които изискват нещо творческо и не са много далеч от това, което правя. При всеки е различно. Ташо (Ташо Колев - бел.ред.), китаристът ни е супер запален по тенис, гледа всички мачове от ATP, независимо на какво ниво са, общо взето е експерт по тенис. Емо (Емилян Бонев - бас - бел.ред.) обича различни неща - той е този тип, който кара велосипед и иска в България да има условия за това. Роската (Росен Ватев - барабани - бел.ред.) обича да кара борд. През лятото изкарва на каравана няколко месеца. Иначе най-готино е да си на път и да свириш, и да срещаш нови хора. Също толкова готино е да си говорим с хора като теб, които задават интересни въпроси, а не "Как се роди идеята за името Ви?".
Реших да избегна този въпрос, защото е много експлоатиран...
Той не е лош, обаче трябва да ги има и смислените въпроси - иначе влез в интернет и прочети. Не се намираме преди 30 години, когато за да разбереш нещо за някоя група, трябва да събираш статии от списания. В момента влизаш, намираш и прочиташ цялата основна информация. Обаче може би има и нещо различно, което хората искат да знаят. Журналистиката в днешно време има възможност да задава смислените, различните въпроси. Всеки един музикант, артист има профил в социалните мрежи. Ти можеш да го видиш как изглежда, за кого е женен, как изглеждат децата му, къде пътува, какво облича и всичко останало. Едно време тази информация беше в списания, вестници, радиа, телевизионни предавания. В момента това е заменено от социалните медии и артистите си го правят сами. Има възможност фокусът на журналистиката да пада върху смислените неща. Затова се радвам, че си говорихме с теб, защото твоите въпроси бяха смислени.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}