17-11-2017 20-11-2018

Жарко Ковачевич от S.A.R.S. – икономистът, който покори хиляди хора с гласа си

Групата ще изнесе шести грандиозен концерт в София

08:00 | 25 август 2019 | Автор : Стелиян Стоименов 8 7258 Снимка: Стелиян Стоименов за Life.dir.bg

S.A.R.S. е белградска група, чиято музика просто не може да се побере в границите на един стил, подобно на славата им, която отдавна е напуснала очертанията на Сърбия и се е разпростряла из целия Балкански полуостров. Песните им превъртат брояча на YouTube, достигайки десетки милиони гледания, а верните им почитатели присъстват на всяко тяхно участие из Европа.

До края на тази година момчетата и единствената дама в бандата ще бъдат доста заети, защото им предстоят няколко концерта в различни европейски столици. Разбира се, София не е пропусната и на 29 август те ще зарадват за шести път своите български фенове на стадион "Юнак".

Купи билет

Това е поводът да се срещна и с Жарко Ковачевич, който е фронтмен на S.A.R.S. Пред Life.dir.bg той разказа повече за пътя на групата до големите сцени и разкри някои наистина интересни подробности за живота си.

Би ли разказал повече за името на групата. Как решихте да я кръстите S.A.R.S. и какво означава?

S.A.R.S. е съкращение на "Свеже ампутирана рука Сатријанија" ("Прясно ампутираната ръка на Сатриани"), което, признавам, беше решение, взето на пияна глава. След една репетиция, в самото начало, седнахме да мислим как да наречем бандата. По същото време американският китарист Джо Сатриани имаше участие в "Арена Белград" и ние започнахме да се шегуваме с това как ще отрежем ръката му и ще я сложим на мястото на тази на нашия китарист, за да свири по-добре. Със сигурност историята е луда. Всъщност първоначално наименованието бе само "Ампутираната ръка на Сатриани", но после добавихме сръбската дума за "прясно" отпред, за да може звученето на съкращението да се доближи до това на "virus", тъй като музиката ни се разпространи по Балканите точно като вирус.

Снимка: Стелиян Стоименов за Life.dir.bg

Как определяш музикалния стил на групата? Рок, блус, джаз, етно или по нещо от всичко това?

Не се определяме само с един жанр, защото във всеки наш албум представяме по няколко различни стила. Преди хората постоянно ни питаха защо не свирим в определен жанр, с който да бъдем разпознаваеми, но ние обичаме да комбинираме и да експериментираме. Харесва ни да се изявяваме в различните музикални стилове и да ги интерпретираме по свой начин.

Кога разбра, че искаш да се занимаваш с музика?

Ще прозвучи като клише, но всъщност музиката сама ме намери. Никога не съм имал планове да бъда професионален изпълнител. Първата група, която създадох, беше с един приятел. Тогава нямахме никакво намерение да бъдем популярни, но после се появи S.A.R.S. Тогава славата дойде толкова спонтанно, че не бях подготвен за нея... Наистина не съм предполагал, че ще бъда певец, който ще пее пред няколко хилядна публика, но не мога да отрека, че е страхотно. Самият факт, че толкова много хора не само разпознават гласа ти, но и го харесват, е нещо страхотно. Усещането да бъдеш на сцена и да обменяш енергия с хора, които обичат музиката ти и пеят заедно с теб, е нещо удивително. Безспорно е едно от най-прекрасните чувства, които някога съм изпитвал.

Снимка: Стелиян Стоименов за Life.dir.bg

На колко години беше, когато известността те сполетя?

Когато създадохме S.A.R.S. бях на 25.

Спомена, че не си възнамерявал да бъдеш певец. Как виждаше бъдещето си преди музиката?

Завършил съм икономическо училище, след което следвах Икономика и по онова време, преди да взема микрофона в ръце, работех във финансов отдел на застрахователна компания. Но честно казано, не бях сигурен какво точно ще правя с живота си. За щастие се появи музиката и направо ме завладя, тласкайки ме в съвсем различна посока. Така през 2010 г. напуснах работа, твърдо решен да извървя този нов път.

Разкажи ми за останалите членове на S.A.R.S.

Те са толкова различни един от друг. По-голямата част се познаваме много преди да се сформира групата. Александър Лукович - нашият китарист, е куратор в Природонаучния музей в Белград, което е страхотно. Именно той и брат ми, който вече не се изявява на сцена, а менажира и пише текстове на песните ни, са основателите на S.A.R.S. Басистът ни Ненад Джордевич е пожарникар. За разлика от тях беквокалистката ни - Саня Лалич, завършила музикална академия, не се занимава с друго. За нея музиката е целият ѝ живот. Това важи и за Борис Тасев, който свири на клавишни инструменти и хармоника, както и за тромпетистът ни - Небойша Павлович, който е преподавател по тромпет в начално училище в Белград. Между другото, неговите ученици се представят страхотно по музикалните състезания в Сърбия. Миналата година през ноември дойде и най-новият член на групата - Милан, който е един от най-добрите барабанисти в страната ни и преди това е работил с куп известни музиканти. Когато търсихме нов барабанист, той беше първият ни избор. Та, това е цялата банда.

Музиката носи послание, какво е вашето?

За опита ни в живота и как го разбираме. Гледаме на музиката като на терапия, като начин да освободим парата, когато сме под напрежение или се ядосваме на нещата, които виждаме около нас. Всичко това го описваме с думи и го обличаме в ноти. В песните си засягаме различни социални теми, като политиката... Виждаме, че през последните 13 години нещата не се променят значително. Мислехме, че музиката ни може да повлияе, да даде началото на нужната промяна, но очевидно хората си остават същите. Без значение колко силно се опитваш, политиците ще си останат политици - нечестни и всичко останало, което идва с тази професия. Затова през последните години се опитахме да съсредоточим музиката си върху положителното - като любовта, която даваме и получаваме. Сега посланието ни е за устрема към по-доброто, за това как да бъдем по-добра версия на себе си и да направим живота си по-лесен.

Колко пъти си бил в България?

Около 10.

Снимка: Стелиян Стоименов за Life.dir.bg

Имаш ли приятели тук?

Купи билетНе... Иначе групата ни има много почитатели тук, но никога не сме разполагали с достатъчно време, за да се сприятелим с някого. Имам предвид пълноценно приятелство, защото сме близки с хората, които организират концертите ни, но не бих нарекъл това истинско приятелство. Поне не и в пълния смисъл на думата. Но в интерес на истината, аз и в Сърбия нямам много приятели. За да създадеш такава връзка с някого, е нужно много време.

Кои са изпълнителите, на които се възхищаваш, или например слушаш в колата си?

Аз не съм шофьор и предпочитам да вървя пеш. Живея в центъра на Белград и не ми се налага да използвам кола, но ако все пак трябва да стигна някъде по-далеч в града - ползвам такси. Слушам музика предимно по път, когато с бандата имаме концерт някъде. Но не мога да посоча една определена група, която ми харесва, защото с годините предпочитанията ми се променят. Сега мога да погледна какво съдържа плейлистът в телефона ми... Така... Боб Марли, Крис Джонс - той е изключителен блус певец, а песента му "Long After You Gone" е невероятна, препоръчвам я на всеки... Нататък - Готие, H.E.R., която е сравнително нова изпълнителка с прекрасен глас, имам песни и на Hozier, на чийто концерт успях да присъствам в Америка - страхотен е. Какво слушам още... Джеймс Бей, Джеймс Блейк, Джон Мейър, Марвин Гей, Pink Floyd и разбира се S.A.R.S. (смее се).

В някои от песните пееш за ракия. Кой е любимият ти вид ракия?

Определено сливовата. Харесвам силна ракия - 50 градуса и нагоре. Допада ми също и гроздовата, както и медовата.

С какво я консумираш - гурманска плескавица?

О, аз не ям месо...

Как така? Традиционната сръбска кухня е...

Скарата, знам (смее се). Обаче просто не е за мен, но пък харесвам ракията, която е страхотна и без месо.

Тогава с какво друго подхожда ракията - салата, жена, приятели?

С приятели. Най-откачените неща се случват именно, когато пиеш ракия. Това са едни от най-хубавите моменти. Все пак нито една история не започва с думите "пих мляко" (смее се). Интересните разкази започват с "пих алкохол" и предимно ракия...

Кои български групи или изпълнители знаеш и харесваш?

И преди са ми задавали този въпрос, но ако трябва да бъда искрен, не слушам толкова българска музика. Последната ваша група, която чух, беше много отдавна - "Булгара". Слушах албума им "Меча сватба".

Какво да очакват почитателите на S.A.R.S. на 29 август на стадион "Юнак"?

Още по-добра продукция от към техника, също така нови песни, които са от последния ни албум. Общо-взето да очакват същото, както винаги досега - ще направим всичко, за да се чувстват добре и да освободим негативната енергия заедно и да им въздействаме позитивно.

После накъде?

Купи билетСлед България заминаваме за Хърватия, после Цюрих, Прага, имаме участия още във Виена, Белград и Букурещ, където ще свирим за първи път. Всеки, които иска да разбере повече за конкретните места и дати, на които ще свирим, може да отвори нашия сайт и да разбере повече.