Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Христос, особено неговите страдания и смърт. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията. Следва най-големия християнски празник - Възкресение Христово.

През целия пост риба се разрешава два пъти - на Благовещение 25 март, (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница (Цветница). След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба.

В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите, както сочи Православната църква. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

През годината има четири постни периода. Първият - най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден. Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници. Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица. Четвъртият е Коледният пост - той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември - Бъдни вечер, като и на самата вечер трябва да се пости.