"Пак ще заваря всичко с краката нагоре", мислеше си г-жа Петрова, нарамила торбите с покупки. Беше ѝ омръзнало от разхвърляни дрехи, чорапи по пода, играчки във всеки ъгъл. Тя чевръсто отключи вратата на апартамента и пристъпи в мрачния коридор. Беше тихо и спокойно, останалите от семейството още не се бяха прибрали.

Усмихната и уверена, тя се запъти към кухнята - щяха да имат гости тази вечер и трябваше да се приготви. Но тогава стъпи върху лепкавата локва от желе на пода в хола и този момент обърка всичко.

Светът внезапно се завъртя пред очите ѝ и буквално се преобърна. В този нов свят децата си подреждаха стаите, тийнейджърите си говореха със своите родители, снахите готвеха по-вкусно от свекървите, всички чорапи от пералнята излизаха в чифт. Всеки помнеше отлично дали е изключил ютията у дома, жените паркираха по-добре от мъжете, диетите започваха във всеки ден от седмицата, не само в понеделник, влаковете тръгваха по разписание, политиците спазваха своите обещания. Даже падащата филия с масло се приземяваше откъм сухата страна.

Мъжете помнеха годишнината от сватбата, гишетата в администрацията нямаха обедна почивка, хората в кафенетата си говореха помежду си, вместо да гледат в телефоните си, късметчетата от кафето бяха забавни. По националната телевизия тържествено излъчиха последния епизод на "Дързост и красота".

Дъждът се съобразяваше с това кога си измил колата, на Черен петък имаше истински намаления, пържените картофи и шоколадът бяха признати за зеленчук, стоматолозите предписваха близалки и сладкиши за здрави зъби. Майките бяха винаги наспани и успяваха да пият кафето си горещо.

В този фантастичен свят обаче нещо липсваше. Сред цялото сюрреалистично съвършенство витаеше чувство на безпокойство. Защото в свят, в който всичко вървеше "по план", къде беше вълнението от неочакваното?

Без да има логични аргументи, на г-жа Петрова просто ѝ се прииска да избяга. Желето на пода и разхвърляните моливи в детската изведнъж започнаха да ѝ липсват. Тя понечи да изтича, но вместо това полетя.

Събуди се на пода. Около нея бяха разпилени част от продуктите от пазарските чанти и тя грижливо ги подреди на плота, докато оправяше дрехите и косата си.

Тогава един обект на кухненския плот привлече вниманието ѝ. Бутилка Fairy Max Power стоеше без капачка, обърната с надолу главата. Г-жа Петрова се усмихна - все пак в реалността беше останало нещо от съвършения преобърнат свят на съня.

Източник: FairyMaxPower

Г-жа Петрова обичаше да мие чинии, това я успокояваше. Особено с Fairy Max Power, тъй като всичко заблестяваше с лекота, без много търкане и с икономично количество от препарата. Харесваше ѝ свежия аромат и мекотата, която оставяше върху ръцете ѝ. Обичаше да ползва студена вода и Fairy Max Power не ѝ изневеряваше дори и тогава.

А новата бутилка - надолу с главата и без капачка - беше иновацията в миенето на съдове. Удобно изстискваш с лек натиск, без да отваряш и затваряш. Няма протичане, няма прокапване и използваш продукта до последната капка чистота.

Източник: FairyMaxPower

Тази бутилка чудесно се вписваше в преобърнатия свят от съня. Но най-хубавото беше, че всъщност тя беше от реалността. Съвършеният елемент от не толкова съвършения свят на г-жа Петрова.

Съдържание на: Fairy Max Power