Какво ни пречи да бъдем щастливи
Вредните навици, които ни отнемат радостта от живота
Липсата на достатъчно пари или на забавления изобщо не са причината да не бъдем щастливи. Онова, което ни пречи, са вредните ни навици и гледната ни точка за нещата. Сякаш погледът ни все е вперен в щастието на другите или пък в нещастието им, но той ни пречи да помислим за своите нужди и за всичко, което можем сами да направим, за да се чувстваме по-доволни и да бъдем по-усмихнати.
Затваряме се в себе си
Нали от малки ни учат да стискаме зъби и да премълчаваме. "Не плачи!", "Не се лигави", "Не се натъжавай!" и т.н. А човек има нужда понякога да се разплаче, да разкрие чувствата си, да бъде слаб, да бъде тъжен. Според специалистите хората, които таят в себе си и сами се борят с негативните емоции, остават неми и глухи за хубавите емоции. Това също така води и до по-лоша комуникация с околните, което пък допълнително ни ядосва или натъжава. Един от най-добрите начини да се отървем от негативните емоции, са танците или слушането на музика.
Страх от грешките
И на това ни учат от малки - да не грешим. Много да внимаваме. Да не се "издъним" - в училище, на матурите, на приемните изпити, изобщо трябва да бъдем винаги подготвени и да не си позволяваме стъпка встрани. А знаете ли колко полезни неща са били измислени по погрешка? Микровълновата, пеницилинът, пейсмейкърът и т.н. Всички ние постоянно се стремим към някакъв идеал, макар да знаем, че такъв не съществува. И дори най-малката грешка може толкова да ни притесни, че да изпаднем в ужасна депресия. За да не се случва това, добре е по-често да си спомняме думите на Томас Едисън:
"Не съм се провалил 10 000 пъти. Просто открих 10 000 начина, по които нещата не работят".
Правим се на жертви
Много по-склонни сме да кажем, че нещо се е случило заради някой друг - заради времето, заради задръстванията, заради дъжда и т.н., а не да приемем, че вината е наша. Като обвиняваме другите за нашите грешки, всъщност ние сами причиняваме нещастието си. По-хубаво би било да се постараем да виждаме възможности вместо бариери.
Гняв
Задържането на гнева в човек съвсем реално е причина за множество здравословни проблеми - от лека депресия до проблеми със сърцето. И е някак невъзможно човек да бъде щастлив, ако има такива проблеми.
Ако се гневите за всяко нещо, вероятно се борите и с други проблеми, като ниско самочувствие, недоверие в собствените ви възможности и т.н. Как реагирате, когато някой ви нарече глупав? Депресирате ли се или го нападате? И вярвате ли в думите му?
Мислим си, че отгатваме мислите на хората
Освен ако не сме вампири, русалки или някакви други митични и магични същества, едва ли можем да отгатваме мислите на хората. Обаче често се правим, че го умеем. Решаваме си, че някой човек не може да ни понася и в негово присъствие започваме да се държим зле. Или пък сме убедени, че някой ни харесва. Всъщност много по-добре е за самочувствието ни, твърдят психолозите, да мислим позитивно, че хората ни харесват и имат добро мнение за нас, дори и да не е така.
Фокусираме се върху успехите на другите
В епохата на социалните медии това е съвсем нормално, защото хората ни показват успехите си всеки ден. И ние изпадаме в постоянно сравняване с техните постижения. Важно е да имаме няколко неща предвид, когато правим това - другите показват само успехите си, само нещата, които искат хората да знаят за тях, с които се гордеят. Много от негативите в живота им остават скрити, а такива със сигурност има. Животът на никого не е съвършен. И не на последно място - когато твърде много се съсредоточаваме върху живота на другите, забравяме да живеем своя собствен.
Прекалено се влияем от чуждото мнение
"Какво ще кажат хората?!" също е една фраза, с която се сблъскваме от ранна детска възраст и ако живеем живота си, съобразявайки се с нея, няма как да бъдем щастливи.
Нека просто да приемем, че хората винаги ще говорят и ние никога не можем да задоволим техните изисквания за нашия живот. Така че е по-добре да се ограничим с това какво мислят най-близките ни за нас и да решим дали да се съобразяваме с него, или не.
Прекалено се вглеждаме в миналото
Дори миналото да е хубаво място, не е хубаво да се задържаме там твърде дълго. Изследване показва, че хората, които се фокусират върху настоящето, са много по-щастливи и удовлетворени.