Липсата на достатъчно пари или на забавления изобщо не са причината да не бъдем щастливи. Онова, което ни пречи, са вредните ни навици и гледната ни точка за нещата. Сякаш погледът ни все е вперен в щастието на другите или пък в нещастието им, но той ни пречи да помислим за своите нужди и за всичко, което можем сами да направим, за да се чувстваме по-доволни и да бъдем по-усмихнати.

Затваряме се в себе си

Нали от малки ни учат да стискаме зъби и да премълчаваме. "Не плачи!", "Не се лигави", "Не се натъжавай!" и т.н. А човек има нужда понякога да се разплаче, да разкрие чувствата си, да бъде слаб, да бъде тъжен. Според специалистите хората, които таят в себе си и сами се борят с негативните емоции, остават неми и глухи за хубавите емоции. Това също така води и до по-лоша комуникация с околните, което пък допълнително ни ядосва или натъжава. Един от най-добрите начини да се отървем от негативните емоции, са танците или слушането на музика.

Страх от грешките

И на това ни учат от малки - да не грешим. Много да внимаваме. Да не се "издъним" - в училище, на матурите, на приемните изпити, изобщо трябва да бъдем винаги подготвени и да не си позволяваме стъпка встрани. А знаете ли колко полезни неща са били измислени по погрешка? Микровълновата, пеницилинът, пейсмейкърът и т.н. Всички ние постоянно се стремим към някакъв идеал, макар да знаем, че такъв не съществува. И дори най-малката грешка може толкова да ни притесни, че да изпаднем в ужасна депресия. За да не се случва това, добре е по-често да си спомняме думите на Томас Едисън:

"Не съм се провалил 10 000 пъти. Просто открих 10 000 начина, по които нещата не работят".

Правим се на жертви

Много по-склонни сме да кажем, че нещо се е случило заради някой друг - заради времето, заради задръстванията, заради дъжда и т.н., а не да приемем, че вината е наша. Като обвиняваме другите за нашите грешки, всъщност ние сами причиняваме нещастието си. По-хубаво би било да се постараем да виждаме възможности вместо бариери.

Shutterstock

Гняв

Задържането на гнева в човек съвсем реално е причина за множество здравословни проблеми - от лека депресия до проблеми със сърцето. И е някак невъзможно човек да бъде щастлив, ако има такива проблеми.

Ако се гневите за всяко нещо, вероятно се борите и с други проблеми, като ниско самочувствие, недоверие в собствените ви възможности и т.н. Как реагирате, когато някой ви нарече глупав? Депресирате ли се или го нападате? И вярвате ли в думите му?

Мислим си, че отгатваме мислите на хората

Освен ако не сме вампири, русалки или някакви други митични и магични същества, едва ли можем да отгатваме мислите на хората. Обаче често се правим, че го умеем. Решаваме си, че някой човек не може да ни понася и в негово присъствие започваме да се държим зле. Или пък сме убедени, че някой ни харесва. Всъщност много по-добре е за самочувствието ни, твърдят психолозите, да мислим позитивно, че хората ни харесват и имат добро мнение за нас, дори и да не е така.

Фокусираме се върху успехите на другите

В епохата на социалните медии това е съвсем нормално, защото хората ни показват успехите си всеки ден. И ние изпадаме в постоянно сравняване с техните постижения. Важно е да имаме няколко неща предвид, когато правим това - другите показват само успехите си, само нещата, които искат хората да знаят за тях, с които се гордеят. Много от негативите в живота им остават скрити, а такива със сигурност има. Животът на никого не е съвършен. И не на последно място - когато твърде много се съсредоточаваме върху живота на другите, забравяме да живеем своя собствен.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Прекалено се влияем от чуждото мнение

"Какво ще кажат хората?!" също е една фраза, с която се сблъскваме от ранна детска възраст и ако живеем живота си, съобразявайки се с нея, няма как да бъдем щастливи.

Нека просто да приемем, че хората винаги ще говорят и ние никога не можем да задоволим техните изисквания за нашия живот. Така че е по-добре да се ограничим с това какво мислят най-близките ни за нас и да решим дали да се съобразяваме с него, или не.

Прекалено се вглеждаме в миналото

Дори миналото да е хубаво място, не е хубаво да се задържаме там твърде дълго. Изследване показва, че хората, които се фокусират върху настоящето, са много по-щастливи и удовлетворени.