Момичето, за което всички говорят
Тя изпъква повече днес, защото е увековечена в портрет на Тициан, както и в широко разпространена скица на Леонардо да Винчи
Преди повече от пет века са съществували сравнително малък брой жени, които са могли да си позволят екстравагантни и луксозни визии. Не просто като проява на вкус, а като начин да си осигурят влияние, престиж и власт по време на един изключително бурен период от италианската история.
Ренесансова Италия е дом на едни от най-известните и влиятелни художници, живели някога. По-малко известни днес, но вероятно също толкова значими за своето време, са били и редицата изключително стилни жени, чиито модни избори са функционирали като елегантна форма на сила.
Наричани днес "момичетата, за които всички говорят", тези жени продължават да влияят на модата и дизайнерите дори през 21. в.
Една от първите е Симонета Веспучи, момичето от Флоренция, живяло през 15. в.
"Целият град беше влюбен в нея. Всяко момиче искаше да бъде като нея, всеки мъж искаше да я има. Тя беше олицетворение на флорентинската красота по онова време с дългите си руси коси и мека кожа", гласят описанията за нея.
Макар да е омъжена, Симонета е неуморно преследвана от мъжете. Твърди се, че братята Джулиано и Лоренцо ди Пиеро де Медичи са се борили за нейните чувства. Тя се превръща в муза на множество художници, включително на Сандро Ботичели. Някои историци дори смятат, че именно тя е вдъхновението за образа на Венера в "Раждането на Венера", въпреки че картината е рисувана около 1485 г., почти десет години след трагичната й смърт през 1476 г., когато е едва на 22 години. Любовта на Ботичели към нея обаче е толкова дълбока, че той поискал да бъде погребан в краката й след собствената си смърт и неслучайно продължава да рисува нейния идеализиран образ до края на дните си.
След Симонета стилните икони на Ренесанса се появяват в още по-напрегнат политически контекст и то по време на Италианските войни. Това е поредица от жестоки конфликти, водени основно между Франция и Испания за контрол над Италия, бушуващи от 1494 до 1559 г. В този период модата често се използва като дипломатически инструмент, а една жена владее това изкуство до съвършенство - Изабела д'Есте.
Съпруга на Франческо II Гонзага, Изабела е известен меценат и една от най-влиятелните жени на Ренесанса. "Нейните избори са дълбоко вкоренени в стратегиите на държавното управление", казва историкът Сара Кокрам пред BBC.
Изразяването на политическа вярност чрез облекло е широко разпространено в Италия, но често е и рисковано. Когато зетят на Изабела Лудовико Сфорца, херцог на Милано, й изпраща луксозен плат, бродиран с емблемата на Сфорца през 1492 г., тя незабавно поръчва от него рокля, която носи по време на престоя си в Милано, демонстрирайки открито принадлежността си. Седем години по-късно обаче френският крал изгонва Лудовико от Милано и връзката на Изабела с него започва да изглежда подозрителна. Тогава тя се опитва да увери френския посланик чрез свой пратеник във Венеция, че ако я посети, ще я намери облечена от глава до пети във френски платове.
Репутацията й на изтънчен арбитър често е използвана за политическо влияние. Подаръците, които са внимателно подбрани, служат както за спечелване на благоразположението на по-висшестоящите, така и за събуждане на лоялност у подчинените. Особено ръкавиците на Изабела били смятани за мощен символ на влияние дотолкова, че дори кралицата на Франция отчаяно желаела да се сдобие с чифт.
Разработването на характерен външен вид от черно кадифе, богато украсена шапка, рубини и перли, видими в портрета й от Тициан от 1536 г., също има политическа функция. Някои историци смятат, че визиите й съзнателно били адаптирани за придворните й като знак за вярност. Особено емблематичен е аксесоарът за глава, който представлява кръстоска между перука и шапка, изработена от истинска и изкуствена коса, коприна и златни нишки. Той е толкова тясно свързан с Изабела, че разрешението да бъде носен от други се възприема като жест на благоволение.
Влиятелният статус на Изабела обаче е поставен под въпрос, когато брат й Алфонсо се жени за прословутата Лукреция Борджия. Лукреция притежава рокли, които струват повече от 20 000 дуката. Когато пристига в дома на съпруга си през 1502 г., тя е придружена от над 1700 придворни и облечена във великолепна кадифена рокля от златно букле с тюркоазена подплата. Алфонсо и Изабела дори изпращат шпиони, които да докладват за стила, бижутата и поведението на Лукреция преди сватбата. В резултат на това по време на церемонията Изабела и най-добрата й приятелка, снаха й, херцогинята на Урбино, отчаяно се стремят да изглеждат безупречно и да не отстъпят визуално.
Любопитното е, че в историческите документи не се споменава открита модна война между двете. Вероятно Изабела изпъква повече днес, защото е увековечена в портрет на Тициан, както и в широко разпространена скица на Леонардо да Винчи.
Най-близката реална съперничка на Изабела обаче е испанската принцеса Елеонора ди Толедо, която се налага като ключова фигура през 1530 г. На фона на експанзията на Медичи и глобалното господство на Испания, което бележи края на Флоренция като република, папа Климент VII организира брака й с Козимо I де Медичи през 1539 г. Когато Елеонора пристига във Флоренция, се говори, че носи със себе си огромни количества испански брокат. Първоначално е посрещната с недоверие заради чуждестранния си стил и испанския език. С времето обаче тя успява да спечели одобрението на гражданите.
Елеонора успява да популяризира широките рокли, които според някои историци първоначално са били предназначени за домашни, но тя ги превръща в официално облекло.
Макар екстравагантният характер на ренесансовия стил да не е практичен за ежедневието, много съвременни дизайнери и известни личности продължават да черпят вдъхновение от тази епоха.
Дизайнерът Алесандро Микеле по време на работата си за Gucci често се позовава на образа на Елеонора ди Толедо. Що се отнася до Симонета, Изабела и Лукреция - те вдъхновяват модната къща Max Mara. Певицата Чапъл Роан също често използва визуални препратки към Ренесанса в сценичните си тоалети.