Пътешествие до скритите кътчета на Истанбул

Цветовете на Фенер- Балат или къде задължително да се разходим

18:34 | 25 октомври 2018 | Редактор : Стефи Димитрова 16 28309

В една реклама се казваше, че Истанбул е град на красиви джамии, чайки и усмивки.

Много повече е, уверявам те. Този град има толкова истории да разкаже, колкото са и клишетата, създадени за него.

Истанбул има много лица. И всяко едно от тях е толкова различно, че когато се опиташ да откриеш някое ново, се питаш - това същият град ли е?

Няма да крия, че за мен Истанбул също така е и толкова хаотичен, пълен с парадокси, но въпреки това ми създава онази особена атмосфера, която ме кара винаги да се връщам, да искам още от него и да го обичам.

Днес искам да ти покажа две не толкова популярни места в Истанбул, които остават пренебрегнати.

Незаслужено някак си остават малко встрани от популярността на Света София, Синята джамия, Босфора, Капалъчарши, но ако и ти, като мен, имаш страст за приключения и за теб "някъде" е там, където без план си позволяваш да се изгубиш в улиците на новия за теб град, да пиеш чай, докато съзерцаваш живота на хората около теб, да си представяш житейските им истории, е много вероятно Фенер и Балат да ти харесат.

Принадлежащи към общината на по-големия Фатих, разположени северно от Златния рог, разходката в двата съседни квартала / или "двата града" както ги наричат тук/, Фенер и Балат със сигурност ще е като бягство в миналото.

Тук къщите са боядисани в безброй ярки цветове, децата играят по улиците, а следите от еврейски, арменски, православни и турски общности, разкриват пълно с истории минало.

Целият този мултикултурен характер обаче изчезва през 20-те години на XX век, когато повечето евреи напускат Балат. През 60-те и 70-те години, след Кипърския спор, голяма част от гръцката общност също напуска и след това съдбата на тези две места е забрава, която ги превръща в едни от най-бедните квартали на Истанбул.

2003 година е нещо като реабилитационна година за тези две пълни с минало места, когато Юнеско ги включва в списъка си с обекти със световно културно наследство.

Супер яки кафета, малки vintage и hand-made магазинчета и ателиета започват да отварят врати и да вдъхват нов живот на Фенер и Балат.

Фенер, някога се е наричал Petrion, заради наклона му, но сега дължи името си от гръцката дума "fanari", а името на Балат идва от думата "Palation", дворец на гръцки или от латинското "Palatium".

Ако ме питаш, най-добрият начин за изследване на мястото е старомодният "да си позволя да се изгубя" из тесните, стръмни улички, сред историческите дървени къщи в ярки цветове и форми, из синаногите, джамиите и църквите от византийско и османско време. Има толкова много тайни, които чакат да ги откриеш.

Но това, с което тези две места ме спечелиха мен лично, са малките моменти реалност, толкова обикновени, толкова встрани от моите такива, че чак ми изглеждат нереални. Котките, дремещи сънливо на всеки ъгъл, децата, играещи футбол, малките момичета, които се влюбиха в зелената ми тюлена пола и викаха подире ми: "Cok Guzel", улици с пране между къщите, също толкова дремещо и жадуващо слънце.

Това е едно от онези места, които ти носят онова усещане за автентичност.

За много истории, чакащи да бъдат запечетани, разказани. На всеки ъгъл. Откъде да започнеш? Зависи само от теб.

Kadir Has University (Cibali)

Поне спорем мен това е едно от онези "must see" места.

Започнало живота си като тютюнева фабрика, това място е реновирано и превърнато в университет и печели наградата Еuropa Nostra за архитектура.

Затворена през 1994 г., неработеща от доста дълго време, тютюневата фабрика е дадена под наем на фондация Kadir Has през 1997 г.

Kadir Has е виден бизнесмен, и филантроп, който заедно с жена си основава фондации, подпомагащи развитието на образованието и здравеопазването в страната.

В самата сграда можеш да разгледаш eкспонати от загиналата преди 2600 г. държава Урарту (стара държава от желязната епоха, известна под името Царство Ван, която се е намирала в региона на реките Тигър и Ефрат, на мястото на днешна Армения и част от Източна Турция. Някои смятат, че Урарту е ключът към древната бълграска прародина)както и от историята на селджуките - смятани за преки предци на днешните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан.

На първия етаж от музея, помещаващ се в сградата на университета, има много интересна изложба от времето, когато сградата е била символ на индустриална Турция.

Честно казано, въпреки че съм супер заклет враг на пушенето, курирането на артефактите от онова време е мега любопитно. Има дори лимитирани серии на цигари, пускани в чест на посещения на големи световни монарси и лидери.

Ако имаш нужда от доза изкуство, вдясно от историята на старата тютюнева фабрика се помещава едно от уоркшоп пространствата на университета, където можеш да видиш както готови неща, така и самите студенти в действие.

Cibali Karakolu

Тази емблематична полицейска станция е дала името на едноименна пиеса, добре позната в турския театър.

Чешмата вляво от нея се нарича Sivrikoz Cesmesi и е построена през 1564 г., но за съжаление последната реставрация е доста неуспешна и тя получава съвсем различен облик от това, което всъщност е била.

Perispri

Обичам това място. Нещо средно между vintage-кафе и арт-галерия, Периспри е място, където да седнеш и да се скриеш, преди да се впуснеш в изследването на Фенер.

В неделя имат страхотен брънч с автентични турски предложения и ако си истинско foodie, не можеш да го пропуснеш. Някак си е несправедливо да го наричаш просто кафе, може би затова са му дали друго определение тук. Наричат го "flavour home".

Църквата "Свети Георги"

Може би един от най-емблематичните символи на Фенер е именно тази църква, с миналото си на духовен център на гръцката общност тук. Казват, че е вторият център на християнството, след Рим. А други вярват, че за православните християни църквата Свети Георги е това, което е катедралата Свети Петър в Рим за католиците.

Църквата "Свети Стефан"

Или както всички тук я наричат "българската църква". Не може да я пропуснете. Това е единствената църква в света, направена изцяло от ковано желязо.

Последните 7 години църквата се реставрираше и сега изглежда изумително с белите си мраморни дворове, с чешмата в тях и прекрасната орнаментика отвън и отвътре.

Camhane

Ако си почитател на изкуството от стъкло, не пропускай това място. Има всичко в тази галерия - от уъркшопи до изложби. Имай предвид, че е затворена през почивните дни.

Самата сграда е реставрирано византийско имение.

Kadın Eserleri Kütüphanesi ( Библиотеката на жените)

Библиотеките са много любимо мое място. Харесвам всичко в тях - мириса на стари книги, лошото осветление, скърцащия под, слънчевите лъчи през прозорците, огряващи прашинките върху масите за четене и тази безкрайна тишина. Но тази библиотека има и още нещо - тя има най-големия архив за турското женско движение, както и борбата на жените през годините да извоюват своята индивидуалност и права. Тази библиотека е нещо като мост между минало и бъдеще. Не я пропускай.

Forno

Храната е едно от най-специалните неща за турците. Преди да заживея тук, си мислех, че турците обичат само баквала и малеби.

photo credit by @fornobalat

Нищо подобно.

Форно е място, заради което си заслужава да посетиш Фенер/ Балат.

Разбирай турският вариант на пицария.

Пиде, както още наричат тук турската пица е супер вкусно нещо. Аз не обичам и не ям месо, но фаворитът ми е тази с кълцано телешко, яйца, бяло сирене, кашкавал и много подправки.

Пристрастена съм към кайсиевото им суфле. Мога да изям няколко.Феноменално е. Приготвено от домашни био кайсии, докосва така сърцето ти, че си поръчваш второ. Турската закуска е ритуал.

Кафе Naftalin

Това кафе някак си много си отива на целия бохемски облик на Балат.

Много малко, но много уютно, в интериора му има толкова дребни и интересни детайли и елементи, които му придават идентичност - стари фотоапарати, стари фотографии.

Дори да не ти се ходи до тоалетната, иди. Отваряш вратата на хладилник и си там.

Имат жесток начин да презентират менюто си, което идва в затворен плик.

Върху плика има цитати от поеми на известни поети.

Задължително пий турски чай тук - черен чай, смесен с чай от бергамот, който сервират с домашно приготвени курабии.

Много уютно място.

Broc

Снимки: Стефи Димитрова

Турците са майстори на баниците. Честно. Не знаех преди, че има нещо, наречено "водна баница", тук му казват "su böreği".

Правят я с много масло и задължително саламурено бяло сирене. Прилича на лазаня, ама турска.

Пак тук преоткрих и баницата със спанак.

А Broc е малка пекарна, в която можеш да опиташ различни видове домашна баница и да поемеш дъх, преди да продължиш обиколката. Питай за сока им от малини. Уникален е.

Cooklife Balat

Няколко думи следват името на това място - food, lifestyle, people.

Вдъхновено от скандинавската минималистичност, това място притежава своя аура. Чудесен избор е за любителите на прясно приготвено кафе и всякакви сладки, прясно приготвени печива. Собствениците му издават едноименното списание, носещо духа на Kinfolk - всички, които обичат принта, знаят за какво говоря.

Моето любимо нещо тук са палачинките.

Rag'n Roll Vintage

Ако си търсач на vintage съкровища Rag"n Roll е твоето място. Цветни дрехи, аксесоари от 70-те и 80-те. Но ако си като мен и нямаш афинитет към нищо vintage, което е било носено, мини оттам, за да видиш витрината и да направиш няколко снимки на красиво реставрираното колело отпред.

Phanar Greek Orthodox College

Когато си готов да продължиш, задължително виж това място. Изкачи малките улички към Sancaktar tepesi, обърни се за малко да видиш иконичното "Кьоше" с чешмата и продължи нагоре.

Първият път, когато видях това действащо, и сега частно, училище, го помислих за замък.

Кацнала там на върха, носеща усещането за едно друго време, тази внушителна импозантна сграда няма как да бъде пропусната.

Най-старото гръцко училище в света е това. Годината, в която е било построено, е 1454, с червени тухли, внесени специално от Франция.

Кулата е построена да бъде обсерватория и телескопът в нея е на повече от 100 години.

Ако направиш пълен кръг около училището, ще стигнеш до "Червената или кърватата църква". MOGOLLAR MERYEM RUM KILISESI

Kiremit Caddesi

Caddesi (джадеси) е улица на турски, но за мен и приятния глас на дамата от Google Maps е "къде си". Много се смеем над това с приятеля ми.

Та тази улица е една от най-фотографираните в Instagram улици в Истанбул, известна с ярките си, цветни къщи, наречени "Palation houses", които са истанбулския еквивалент на "painted ladies" в Сан Франциско.

Тази улица е задължителна, ако си в търсене на инстаграмъбъл места, а сама по себе си тя е често използвана за снимки на много турски сериали и филми. Дори част от сцените в Skyfall от поредицата на Бонд са снимани тук.

Merdivenli Yokuş

Това е другото най-снимано в Instagram място във Фенер/Балат. Няма нужда да ти казвам, че привлича много посетители, които са в търсене на перфектната снимка. Реставрацията на тези къщи по проект на Юнеско, правят мястото много известно и почти винаги, когато съм била тук, е почти невъзможно да снимаш това, което искаш.

Моят съвет е да отидеш много рано и не в почивни дни, или просто да изпиеш чаша турско кафе или чай в Balat Cafe на ъгъла, докато издебнеш подходящия момент за перфектната снимка.

Може би ще се влюбиш във Фенер/Балат, може би не. Аз обаче винаги обичам да се връщам там.

Стефи Димитрова е едно от най-нежните нови попълнения в авторския екип на #URBN. Живее в Истанбул, обожава есента и е сноб, когато стане дума за чай. Работи на пълно работно време за dolce far niente и пише за нейните малки моменти реалност, просто защото обича думите. Може винаги да я намерите в Instagram.

Вижте тази публикация в Instagram.

Sometimes i do believe that Sofia is one of those European cities that are actually underrated. Believe me this lady has many stories to tell. Each and every historical spot here could give you a new perspective on Sofia’s complicated past. One of those places is the so called Largo of Sofia - a colossal complex of buildings made around 1950s and represent what they called Socialist Classicism architecture. Many years ago this place was the heart of the ancient city of Serdica, there are restored ruins of that Thracian time. Tip: Afternoons are perfect time to see the place, the light shining through the glasses is beautiful. P.S. I did not put this snake print dress on purpose, but it fit perfectly here. #gglocalgems #sofia #autumnvibes

Публикация, споделена от Stefi Dimitrova (@stefdimitrova) на Окт 1, 2018 в 4:16 PDT