Разгадаха как женска маймуна гибон, която живее сама, има бебе
12-годишната Момо е от зоопарка в Нагасаки
Служителите на японски зоопарк вярват, че са разрешили мистерията как една женска маймуна гибон е забременяла, въпреки че живее сама в клетката си. Историята започва преди две години.
12-годишната Момо, от вида белорък гибон, шокира гледачите си в зоологическа градина и ботаническата градина "Kujukushima" в Нагасаки през февруари 2021 г., когато роди без да е имала мъжка компания.
Momo, a 12-year-old white-handed gibbon, has had her handlers at the Kujukushima Zoo and Botanical Garden in Nagasaki scratching their heads since she gave birth in February 2021. But she's no Virgin Mary. Read more >> https://t.co/UM8M3grmsA pic.twitter.com/AEjgFgVXK3
— OZY (@ozy) February 10, 2023
Две години по-късно, след като направили ДНК тест на нейното бебе, от зоологическата градина разбрали кой е бащата - и дори има теория за това как гибоните са се чифтосвали.
Тестът показа, че бащата е Ито, 34-годишен пъргав гибон, който е бил в съседната обител на Момо по времето, когато тя е забременяла.
От зоологическата градина казаха пред CNN в петък, че вярват, че Момо и Ито са успели да се чифтосват през малка дупка в стоманена плоча между техните заграждения. Дупката била с диаметър около 9 милиметра.
Бебето маймуна, което още няма име, сега тежи около 2 килограма и расте здраво под любящото внимание на Момо, и на гледачите.
"Това е скъпоценен живот, който се е родил на света, ние ще продължим да се грижим добре за него и се надяваме, че ще живее здравословен дълъг живот", каза Хидеки Хисано, заместник-директор на зоологическата градина.
Гибоните са сред най-малките маймуни, но имат силни "пеещи" гласове, които са се развили в сложен език и могат да се люлеят от клон на клон със скорост до 35 мили в час.
Живеят от североизточна Индия през Китай и чак до архипелага Борнео.
Популацията на гибоните в дивата природа намалява и те са включени в списъка на застрашените видове в Международния съюз за опазване на природата, тъй като местообитанието им е застрашено от човешки дейности като обезлесяване, минно дело и строителство на пътища.