"Римска ваканция" е абсолютен шедьовър, толкова завладяващ, че съм го гледала поне 10 пъти. Може би не са достатъчни дори. Филмът е комедия-романс, заснет изцяло в Рим, но без да е сладникав до степен, в която горчи на езика ти.

Вижте всички снимки от Рим >>

Една от онези очарователни истории за принцеси, ама с неочакван край. Нещо като приказката за Пепеляшка, но в ретроспекция.

Във филма Одри Хепбърн (Принцеса Ан), която е на "принцеско" посещение из Европа, се бунтува срещу защитения си живот и кралските си задължения и решава да избяга. Тя се измъква от изолирания свят на своя кралски затвор, за да намери нейния принц "Charming" в лицето на американски журналист-репортер Джо Брадли (Грегъри Пек).

В Рим. За ден. За една нощ. За да прави всички онези неща, които иска.

"I could do some of the things I've always wanted to.

Like what?

Oh, you can"t imagine. I - I"d do just whatever I liked all day long."

Така е с Рим.

И нека да си го кажем, когато става дума за пътувания, от които очакваш приключения, които са "променящи живота ти преживявания", има определени места, които са в "bucket list"- а на всеки от нас.

Рим беше в моя. Миналата година. И стана част от традицията ми да откривам нови места на рождения ми ден. Рим ще е в "bucket list"-a ми всяка следваща година, защото просто е прекрасен.

Хубави вина, изумителна храна, сгради с истории и минало, опера, много изкуство. Рим е всичко това, плюс още много. Космополитен, но по един стилен, леко винтидж начин, този град е очарователен.

Моята среща с него започна точно на 1-ви ноември. 3 дни преди рождения ми ден.

Решихме да летим с Wizzair, незнайно защо. Трансферът, който обещаваше "врата до врата" возене, всъщност ни остави на някакъв площад, толкова много са те в Рим, и каза: вървете само напред.

И ние тръгнахме. Заваля. Вървяхме доста. После спря. После пак заваля.

Беше си приключение, понеже старите малки калдъръмени улици някак отказваха да съдействат на колелата на куфара ми да се движи лесно и това основно за приятеля ми беше кошмар.

Нали се сещаш - жена, на рождения ѝ ден, заминава някъде и има само един куфар. Дали той може да побере всичко?

Честно, обикновено такива неща ме побъркват, но в този ден нито дъжда, нито премеждията с куфара ми можеха да ми развалят настроението.

Въпреки че уличките бяха някак "овехтели" със старите си, но масивни сгради и дъждовната вода ги правеше някак неприветливо мрачни и леко кални, мисля, че в този момент, докато се лутахме там в търсене на airbnb оазиса ни и дърпахме куфара ми, се влюбих в Рим.

Безотказно. Завинаги.

Стигнахме до мост, или както аз му казвах впоследствие "Мостът на мостовете" - Понте Систо.

Гледката от него към далечината на виещата се река Тибър е изумителна. Мостът е стар, носещ онзи романтичен привкус на минало, който има целият Рим и е някак поетичен.

Бях толкова щастлива. Мост. Като онези във филмите.

Прекосихме моста и се озовахме на друго малко площадче. Вече обаче знаехме къде сме.

Трастевере.

Мястото, което щеше да ни приюти в следващите 10 дни и да бъде "нашето си място" в Рим.

Заваля. Отново. Много силно. Прекосихме площадчето, сякаш наистина бяхме герои от филм - с огромния ми двайсеткилограмов куфар, вървящи под дъжда, смеещи се, само дето не пеехме.

Скрихме се под навеса на един от дворците (тук са в изобилие) в този очарователен средновековен квартал и зачакахме дъжда да отмине.

Покрай нас мина дъга от милион чадъри и езици. Явно бяха студенти или просто туристи.

Може би сме стояли около половин час под терасата на онзи дворец, където сигурно някога някой късно нощем е рецитирал сонети, когато слънцето пребори дъжда и Рим някак се поизтупа, приглади с брилянтин косите си и излезе напред да ни поздрави.

Беше около 10 сутринта. Може и по-късно.

Настаняването ни в апартамента трябваше да стане следобед, но аз не исках да пропусна нищо от този град, затова се обадихме. И те казаха - no problemo, съвсем по италиански.

Виа Риари беше точно зад ъгъла, а апартаментът ни в края на улицата.

Апартаментът беше огромен. Наистина огромен.

Странни скулптурни решения те посрещаха на вратата, след това имаше дълъг железен мост, който свързваше кухнята с дневната, а между тях басейн.

Знаехме за басейна, даже се надявах тайничко да е топъл. Все пак беше ноември. Представях си някакви романтични неща - вино, свещи, вечери, джаз и басейн. Но уви, не беше топъл.

Мястото по-скоро приличаше на галерия. Просторно, пълно с изкуство - модерно, класическо, леко занемарена по италиански градина, с прекрасна вита стълба и каменна маса.

Беше перфектното италианско място.

Собствениците ни разказаха историята, на този реновиран от известния архитект Патрицио Романо апартамент, която се появява в няколко списания, като Elle Decor и Rome Houses.

"Вие сте в един от 10-те най-красиви апартаменти в Рим", така казаха те, а там където е басейнът сега, преди е имало църковна камбана.

Затворихме вратата след нас. Бяхме у дома.

В сърцето на Трастевере.

За мен това е най-красивият квартал в Рим - притежаващ онова усещане на избеляла картичка с малко поизносени краища, но все още толкова очарователна.

Със слънчевите си площади, криволичещи улици, пренаселени ренесансови сгради, обрасли в бръшлян, Трастевере е неустоима Мека за посетители.

Трастевере е като малък оазис на всичко хубаво - от улични музиканти, които почти всяка вечер свирят на площада, през неустоими фууд приключения, до разточителни приказки над къси или дълги питиета в барове с още по-яка музика.

Ето ви няколко подсказки: Ако искате пътуване във времето, посетете южната и западната част на Трастевере, за нещо от не толкова далечното минало, не толкова претъпканите улици, които носят римския дух на 60-те и 70-те години.

А ето аз какво избрах да видя от този град на рождения ми ден:

Пица за закуска

Честно, не съм пица човек. И Рим може би не е столицата на пицата. Казват, че това е Неапол, но все пак тук пицата е навсякъде и е в пъти по-добра от тази, която опитах във Флоренция и Тоскана.

Ако ти обаче си пица човек, задължително пробвай "pizza al taglio" с наши думи "пица на парче", която в Рим е голям hipe и представлява модерна вариация на класическа римска или неаполитанска пица - възможностите са безкрайни.

И мястото за това е само едно за мен: La Boccacia Trastevere. Тук са майстори на точно тази "pizza al taglio", но фокача тип. Приготвя се само със свежи италиански продукти, на място, и я сервират прясно изпечена, директно от фурната.

Малко скрито някак и скромно в презентацията си, това малко бижу е лесно пренебрегвано и е възможно да го подминеш, но това ще е голяма грешка.

Всеки ден имат над 20 различни вида фокача, а тази с чери домати и босилек е феноменална, ако не си сигурен какво да избереш, питай за препоръка.

Персоналът е супер учтив и ще ти помогне със сигурност. Това, което не бива да пропускаш обаче е парче "pizza bianca". Помоли да добавят към нея Нутела.

Няма по-добър начин да закусиш в Рим от парче "bianca" с достатъчно Нутела.

Рим на колела

Има много начини да разгледаш Рим, но един от най-добрите за мен беше веспа турът на Scooterroma.

За предпочитане, ако имате опит със скутерите, но ако нямате, Джовани и Ани са любезни и предлагат възможност за същия тур, но с шофьор, което е дори още по-як начин да се насладиш на града.

Е, има и недостатъци - возиш се на задната седалка на скутер с непознат. Но пък нали си в Рим.

Джовани и Ани са двама супер сладки млади хора, които водят лично тези турове.

Има няколко предложения, от които да избереш на страницата им в нета.

Ние избрахме "Scooteroma Shuffle". Типично за мен, не можах да реша кой от всички да избера, затова избрах този, който включваше най-доброто от няколко:

Classic - най-популярният им, където ще видиш античния Рим, заедно с новия, модерен, днешен. В края на тура, карате до най-големият връх в Рим, откъдето гледката към града е приказна/;

Foodie - дава ти възможност да посетиш барове, пазари и ресторанти, които не са в идеалната градска част и изискват транспорт и усилия, за да ги откриеш. Някои от най-старите пекарни в града, пазарът Testaccio са само малка част от тези римски съкровища;

Street Art - освен тази нова форма на изкуство, която бележи бум в Рим, този тур ти показва и историята на съответния квартал и как тя е свързана с днешен Рим;

Накратко - Рим е супер вълнуващ на колела. И много красив.

Lunch or Brunch. Your call

Вариантите са безкрайни. Рим е място за фудита. А Траставере е меката на фудитата. Безкраен избор от прекрасни малки места, или по-големи, където пастата е "al dente", лъжицата за ядене на паста е проява на лош вкус и съвсем неиталиански маниер, затова я забравете, а тирамисуто е... амброзия от вкусове.

Но на 4 ноември 2017 година ние избрахме уютните маси на "Alla Rampa".

Този ресторант е идеален ако си решил да разгледаш "Spanish stairs" и улиците наоколо. Скътан зад голямата шумотевица на "стълбите", на малкия площад Mignanelli, това е един типичен италиански ресторант.

Целият площад по обед е огрян от прекрасно слънце, чува се италианска музика и имаш чувството, че целият Рим се храни там.

Имаше предимно местни, които обядваха традиционно - антипасти, паста, някакво основно и десерт.

Селекцията от италиански вина е доста добра, предлагат няколко невероятни "Тенути".

Spanish stairs

Колкото и да е странно, французи са тези, които предложили плана за изграждането на "Испанските стълби" през 17-и век. Франциско де Санктис бил избран за работата и 137-те стъпала били построени, използвайки техниката на терасовидни градински стълби.

Тези стълби символизират подписването на мира между испанците (долу) и французите (горе на площада).

Вижте тази публикация в Instagram.

I love Indian summer... each golden day like today should be cherished to the full, coz there is always this feeling that it mist be last. #indiansummer #sunnydays #autumnlove #denimxdenim

Публикация, споделена от Stefi Dimitrova (@stefdimitrova) на Ное 16, 2017 в 6:39 PST

За мен, а и предполагам за една голяма част от влюбените в Рим, стълбите са най-романтичното място в града. Разбира се, супер популярни, супер снимани, много инстаграмъбъл.

На стълбите е забранено да се консумира храна и напитки.

През май се декорират с красиви азалии, а веднъж годишно там има и модно ревю.

Стълбите завършват или започват (зависи от гледната точка) с площад "Испания" - Piazza di Spagna, взела името си от испанското посолство, което през 17-и век се е помещавало наблизо.

Площадът над стълбите се нарича "Trinita dei Monti" на името на църквата, която е там. Пред нея има огромен обелиск и т.нар. "Colonna dell"Immacolata" (Колоната на непорочното зачатие), донесена на площада през 1857 г.

Вила "Медичи" е на същия този площад.

Обърни внимание на двете кули, всяка със свой часовник - единият показва френско време, а другият италианско.

Via Margutta

Любимата ми улица в Рим. Пешеходна е. Богата на pallazzi - разбирай дворци, обрасли с бръшлян, декоративни саксийни цветя, гравюри върху мраморни плочи и един странен, но прекрасен фонтан.

Днес улицата е приютила много антични магазини, арт галерии и малки бутици.

Носи името на фамилия бръснари от 16-и век, но почти винаги е била асоциирана с изкуство и артисти.

Дори самият Пикасо е работел в галерията на №54, а първите срещи на италианските футуристи са били пак там през 1917 г.

Но това, заради което обожавам тази улица, е апартаментът на №51 - апартаментът на Джо Брадли от "Римска ваканция". Там Одри Хепбърн и Грегъри Пек си шептяха сладко безсмислености и превърнаха това място в легенда.

Декорът на апартамента и виещата се стълба са реквизит от филма, но всичко останало, заедно с двора, си е съвсем истинско и все още е там.

Влиза се през една дървена арка и вдясно от двора е "студиото на артиста" във филма, накрая на двора има пасаж със скулптура на орел на входа, който води до друг двор. Във филма, това е мястото, където Джо дава пари на Ан и може да се види "терасата на хазаина" над тунела.

Ние изкачихме няколко стълби отдясно, за да видим вратата на апартамента на Джо. И гледката от "терасата на Джо" ни помогна да сме Ан и Джо дори за минутка.

След появата на филма на екран цените на имотите на тази улица скачат ужасно много, а самият апартамент се превръща в най-голямата атракция на Рим.

Фелини също е част от живота на Via Margutta до смъртта си през 1993 г. Той, заедно с жена си, живее на номер 110.

Галерия "Боргезе"

Ако се питаш дали да посетиш галерия "Боргезе" или да я замениш с нещо по-популярно, отговорът ми е: Да! Задължително! В никакъв случай не пропускай!

Тази галерия е една от "must sees" в Рим!

Ние посетихме и музеите на Ватикана и Capitoine също, но ако трябва да избера само едно място от всички тях, което да посетя, то ще е галерия "Боргезе".

Защо ли?

1. Ами, защото това е мястото, което притежава едни от най-изящните творби на Караваджо и Бернини. Честно да си кажа, не съм голям почитател на скулптурата, но когато видях шедьоврите на Бернини - онемях.

Бяха като истински.

Задължително се спри и погледай Paolina Borghese by Canova. Имаш чувството, че всеки момент тя ще стане от ложето, на което лежи, и ще тръгне.

Всяка гънка от самото ложе изглежда толкова реална, прилича на бяло кадифе, застлано и надиплено преди минути.

2. Това е галерията, която има една от най-добрите колекции в света на изкуството, когато иде реч за архитектура, скулптура и изящни творби.

Самата сграда е шедьовър.

3. Само 360 души се допускат на посещение. Посещенията са със записване и точни часове, и това прави галерията изключително приятна, защото няма тълпи и моменти, в които се бориш за глътка въздух.

Това беше едно от най-неприятните усещания за мен, когато посетихме музеите на Ватикана. Толкова много хора и такава тълпа, че цялото удоволствие от това да се насладиш на експонатите там изчезва на мига.

Само за сравнение - във Ватикана посетителите са около 30 000 средно на ден.

4. Самата галерия се намира във Вила Боргезе, която е огромен, супер красив обществен парк. Заслужава си да се разходиш из алеите му, да видиш скулптурите в градината на самата галерия, да посетиш някоя от прожекциите на независимо кино.

Тирамису за вечеря @ Crazia e Graziella

Две думи определят това място - базирано на традиции, но провокирано от съзидателността на собствениците си. "Grazia e Graziella" е моят супер фаворит.

Мотото им е "Smile" /усмивка от англ./.

Grazia e името на бабата на собственичката и виновничката за уникалните рецепти тук, а Graziella споделиха, че бил традиционен италиански велосипед.

Винтидж стилът на това място е реваранс към 60-те и 70-те години, а вкусната храна и топлото посрещане (с чаша греяно вино и усмивка) правят мястото любимо.

Мен, обаче, ме спечели с тирамисуто си.

Никога преди Рим не бях яла такова тирамису. А след Grazia e Graziella вече няма друго тирамису за мен.

Тук го сервират в чаша, защото е течно като крем, супер пухкаво и нежно, вълшебство за небцето. С точно количество кафе и достатъчно количество ром.

Супер match e с чаша просеко.

Музика на живо в Alcazar

Рожденият ми ден завърши тук.

Бивш кино салон, превърнат в яко място за музика на живо, ресторант и бар. Може би една от най-популярните точки на картата на този колоритен и пъстър Траставере.

Вместо да изтрият миналото на сградата, новите собственици са съумели да използват някои от основните ѝ характеристики и история, за да помогнат на усещането, за интимността, която един киносалон създава.

Мястото си има дори червени кадифени столове, типични за киносалон, които се махат, когато има концерт.

През уикендите (какъвто беше и денят на моя рожден ден), мястото хоства не толкова популярни, но нови и супер интересни джаз-имена.

Гледката от сцената към бара е страхотна и атмосферата тук по време на лайв е мега.

Да, супер претъпкано е, но цялата тази шарена куул тълпа танцува цяла нощ и празнува живота.

След Alcazar целунах Рим за лека нощ му обещах: "Buonanotte, Roma. Sei stato fantastico. Ci vediamo di nuovo ... tra poche ore!*

* Лека нощ, Рим! Ти беше фантастичен! Ще се видим пак...след няколко часа!

Стефи Димитрова е едно от най-нежните нови попълнения в авторския екип на #URBN. Живее в Истанбул, обожава есента и е сноб, когато стане дума за чай. Работи на пълно работно време за dolce far niente и пише за нейните малки моменти реалност, просто защото обича думите. Може винаги да я намерите в Instagram.

Ембедваме директно Инстаграма ѝ с този кадър

Вижте тази публикация в Instagram.

I love Iris Apfel for her unique way to colour her style and make it so her-own. An American original in the truest sense, Iris is one of the most vivacious personalities in the world of fashion and textile. I love the eclecticism and ability of hers to mix high and low fashion. I simply adore the bold, bright fashion style. She is collaborating with Nude glassware which is known as “less is more”. Unusual cooperation you may say, since she is known “as more is more”. When they ask her about her style, she said:” I like simple objects, but I like to use a lot of them”. So, simplicity is state of mind, no? #simplicityisstateofmind #moreismore #lessismore #simpleisbeautiful #irisapfel #tezzaapp

Публикация, споделена от Stefi Dimitrova (@stefdimitrova) на Ное 14, 2018 в 1:45 PST