Неговото име е религия. Да кажеш "Келвин Клайн" е все едно да кажеш "Мерцедес" или "Гугъл" - или поне така описва Vogue един от най-големите дизайнери на 20 век в интервю, взето около неговата 75-годишнина миналия ноември.

Келвин Ричард Клайн е роден на 19 ноември 1942 година в Бронкс, Ню Йорк, и дава начало на личната си марка дрехи Calvin Klein Inc, през 1968 година. Човек с голям хоризонт и много идеи, той се спуска смело не само в модния, но и в парфюмерийния бизнес, в бизнеса с бижута и часовници - и всичко това с успех.

През 70-те и 80-те години Ню Йорк е бил много различен и Клайн си спомня пред Vogue за неповторимите времена: "Имаше го Studio 54, разбира се, но най-общо целият град представляваше неспирно парти, беше пълно с интересни хора, които преминаваха от ресторант в клуб и всеки искаше собствено забавление. Studio 54 беше като Мека за секса, свободата и фантазията. Но също и Мека за работа. Точно там един производител се приближи до мен в 3 часа сутринта и ме попита дали имам интерес към създаването на джинси. Отговорих - да, разбира се."

Така в началото на 80-те започва главоломният успех на CK.

А сред основните причини за феномeналния триумф на марката на световния пазар, определено е вграденият, личен и неповторим рекламен усет на Клайн. Той самият си спомня в интервю за сайта The Talks, че винаги е знаел кои са неговите таргет клиенти. "Имах усещане точно кои телевизионни програми гледат те и какви списания четат. Нямам предвид, че всичко правех сам, но бях част от всеки аспект от рекламата. Работех по кампаниите с фотографи, стилисти, създадох свое креативно бюро, което доби размерите на средно голяма рекламна агенция..."

Може би и затова, когато чуете "Келвин Клайн", преди да си представите човека, първо визуализирате надписа, украсил най-секси бельото на най-секси телата в света.

Боксерки "Келвин Клайн" са като костюм "Армани", а това че компанията е първата, която въвежда унисекс модата в масова употреба, е само сигнал колко напред във времето е Клайн начело на своя бизнес.

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

След продажбата на Calvin Klein Inc през 2002 година, дизайнерът се отдава на заслужена почивка. Това е нещо като пенсиониране, но със задоволството на добре свършена работа, с много пари и с подсигурено име в историята на модата. Той дава интервюта и речи в университетите и води богат социален живот, пътувайки между Ню Йорк и Лос Анджелис.

И изобщо не съжалява, че се е разделил с компанията: "Всеки знае бранда, но никой не знае кой седи зад него" .

В зенита на кариерата си Клайн има възможността да размишлява накъде наистина върви светът в новата дигитална епоха. И, нетипично за хора на неговата възраст - одобрява много неща: от социалните медии, през бързата мода на веригите, до копирането на модели от високата мода в евтиния сегмент стоки. Според него през последните 15 години модата търпи позитивно развитие именно заради "либерализирането" на пазара.

"Има дрехи, които се предлагат в магазини като Zara, H&M и Uniqlo, а това го нямаше преди 15 години. И тези магазини предлагат много добър дизайн на невероятни цени... Мисля, че предлагат на хората избор и им дават стойност. Може да не е оригинален дизайн, но веригите разполагат с много oт основните неща и имат стил! И те постоянно зареждат с нови продукти в магазините. Тук Европа има голямо предимство пред САЩ, защото ние сме заспали в областта на търговията на дребно. А според мен е много вълнуващо, защото можеш да си купиш страхотни дрехи на всякакви цени. Това е голяма промяна и е позитивна!", казва той.

Името на Клайн се нарежда до това на останалите двама дизайнери, които направиха американската мода видима на световния подиум: Ралф Лорен (също роден в Бронкс, но през 1938 година) и Дона Карън, която също е от Ню Йорк, но е родена през 1948-а. Тези трима американци създават глобални модни марки, които спокойно намират място на всеки световен подиум.

Според Клайн причината за успеха на нюйоркските дизайнери, поне според дъщеря му, която е в шоубизнеса, е че "и тримата сме евреи". "Носехме нещо в своето ДНК", смее се той.

И добавя: "При дизайнерите е като при супермоделите - преминава се през "сух период", когато нищо и никой не вдъхновява никого, а след това като че ли изведнъж, изникват нови лица, които са толкова пленителни".

Според него, сега е "лоша епоха" за модата, но никой не знае какво ще се случи в бъдеще. "Това е хубавото на модната индустрия: винаги има възможност да се появи някой, който да изрази себе си, да порасне, да направи бизнес, да създава. Не е лесно, но винаги е възможно..."

А той самият винаги е знаел инстинктивно кое е правилното за него и го е преследвал през цялата си кариера. "Това е начинът по който живея, начинът по който работя. Всичко, което съм направил и всичко, което имам, е продължение на личния ми вкус."