Последното спокойно утро
На 11 септември 2001 г. в Брайънт парк, Ню Йорк, предстои поредният спектакъл от Fashion Week. Камери и фотографи са готови. Редакторите заемат местата си на първия ред, но само няколко часа по-късно няма да има значение нито една колекция
На 11 септември 2001 г. Ню Йорк се събужда като град, който има своите обичайни сутрешни ритуали - задръствания, таксита, кафенета, забързани хора и една от най-важните седмици в света на модата.
В Брайънт парк предстои поредният спектакъл от New York Fashion Week. Камери и фотографи са готови. Редакторите заемат местата си на първия ред. Модели се подготвят зад кулисите. Предстои нещо необичайно - първото в историята на Ню Йоркската седмица на модата ревю, посветено изцяло на дрехи за бременни. Но само няколко часа по-късно няма да има значение нито една колекция. Няма да има значение кой е на първия ред. Няма да има значение и какво ще бъде следващото ревю.
Защото в 8:46 ч. американският полет 11 на "Американ Еърлайнс" се врязва в Северната кула на Световния търговски център. Седемнайсет минути по-късно е вторият отвлечен самолет - полет 175 на "Юнайтед Еърлайнс", който удря Южната кула. До края на сутринта двете кули ще бъдат сринати, а почти 3000 души ще загинат в най-смъртоносната терористична атака на територията на САЩ.
Сред хората, които се оказват в центъра на случващото се, са журналисти от модната индустрия. Те пристигат в Ню Йорк, за да пишат за дрехи. Вместо това започват да документират историята.
В началото на септември 2001 г. Ню Йорк е пълен с журналисти, стилисти, фотографи, купувачи и дизайнери за сезона пролет/лято 2002. Сред тях е модният редактор на британския Evening Standard Лора Крейк. Тя е в града за осем дни, както обикновено по време на Fashion Week, и програмата й е запълнена с ревюта на имена като Ралф Лорън и Майкъл Корс. На сутринта на 11 септември планът изглежда съвсем обикновен. Крейк и фотографът на вестника Кавън Поусън трябва да посетят ревюто на Лиз Ланге в Брайънт парк, насрочено за 9 часа.
Ланге не е сред най-големите имена в модата по това време, но събитието е историческо. Дизайнерката представя първата колекция за бременни в рамките на New York Fashion Week. Оригиналното й ревю действително е било насрочено за 9:00 ч. на 11 септември, а CNN дори излъчва репортаж от мястото непосредствено преди атаките. Крейк и Поусън напускат хотела около 8:40 ч.
По пътя към Брайънт парк ниско над Западен Бродуей преминава пътнически самолет. Шумът от двигателите се чува над трафика. Тогава това изглежда като обикновена част от живота в Манхатън. Няколко минути по-късно вече няма да бъде.
Ревюто продължава, докато светът се разпада
В Брайънт парк всичко изглежда нормално. Фотографите заемат местата си. Гостите сядат на първия ред. Зад кулисите моделите се подготвят. Лиз Ланге е развълнувана, все пак за младата дизайнерка това е огромен момент: първото й ревю в рамките на Fashion Week и първото голямо представяне на нейна колекция за бременни. Но докато ревюто започва, новината за самолет, ударил Световния търговски център, вече се разпространява зад кулисите. Камери и журналисти започват да напускат.
Информацията обаче се движи бавно. Това е 2001 г., малко преди смартфоните, преди социалните мрежи, преди постоянния поток от известия. В момента, в който първият самолет се врязва в Северната кула, хората все още не знаят, че става дума за координирана терористична атака. Затова ревюто продължава. И завършва.
Едва тогава става ясно колко ужасно е станало всичко. Кавън Поусън получава обаждане от редакцията. Има самолетна катастрофа и трябва да отиде към мястото. Той е работил като фотограф в Ирак и има инстинктите на военен репортер. Снимките му от разрушените кули ще се превърнат в едни от първите кадри от трагедията, достигнали британската публика.
"Това не е самолетна катастрофа. Това е терористична атака", разказва пред DailyMail.
Когато Крейк излиза от Брайънт парк, градът вече е неузнаваем. Само преди минути улиците са били изпълнени с обичайния шум на сутрешния Манхатън. Сега хора тичат. Други се качват в автобуси. Телефоните звънят непрекъснато. Никой не знае какво точно се случва.
От редакцията в Лондон се обаждат на Крейк. Тя описва ситуацията като паника след самолетна катастрофа. Телефонните мрежи вече са претоварени и почти невъзможни за използване. Няма начин да се свърже със семейството си. Няма и ясна информация какво ще се случи следващото. Тя тръгва пеша обратно към хотела.
Пътят е дълъг около 30 пресечки. По улиците вече се виждат хора, покрити с пепел. После идва звукът. Тъп, тежък, подобен на експлозия. Крейк не знае какво е. По-късно ще стане ясно, че това е моментът, в който Южната кула се срива в 9:59 ч., 56 минути след като е била ударена от полет 175.
По пътя към хотела Крейк вижда сцена, която остава завинаги в паметта й. Тя разказва за баща в костюм и малката му дъщеря в рокля на карета. И двамата са покрити с пепел.
Колкото по-близо е до Световния търговски център, толкова повече са хората, които вървят като в транс. Въздухът мирише на прах, метал, химикали и разрушение. Ню Йорк вече не е градът от сутринта.
Когато се прибира в хотела, всичко изглежда абсурдно нормално. Телефоните не работят. Телевизорът обаче работи. Всички канали показват новини и пускат една и съща мрачна селекция от музика. Една от песните, които остават завинаги свързани с този ден, е "Yellow" на Coldplay.
По-късно телефонните линии частично се възстановяват и от редакцията в Лондон искат материал. За следващите три дни модният редактор се превръща в репортер на историческо събитие. Вместо да пише за новите колекции, тя описва улиците на Ню Йорк, хората, пожарникарите, търсещите близките си и атмосферата в града.
Вечерта след атаките някои ресторанти все още работят. В ресторант "Бароло" до масата с журналистите сядат четирима пожарникари. По думи на дизайнерката те са прекарали часове в опит да спасяват хора под развалините.
Абсурдността на ситуацията обаче е непоносима. На следващата сутрин Ню Йорк се опитва да продължи. Кметът Рудолф Джулиани призовава жителите да се върнат към ежедневието, да пазаруват, да посещават ресторанти, да извеждат децата си и да покажат увереност в себе си и в града. Но улиците не изглеждат нормални. Трафикът почти липсва и тишината е натрапчива.
По "Юниън Скуеър" хора пишат послания върху големи листове хартия. На различни езици се появяват думи на благодарност, болка и объркване: "Мислете и не забравяйте. Помагайте и не наранявайте." По улиците се появяват снимки на изчезнали хора. По оградите са залепени лица, имена и телефонни номера. Хора стоят пред телевизионни камери, държат снимки на близките си и се надяват някой да ги разпознае. Мъже и жени плачат открито.
Модата също влиза в спасителната операция
Една от най-необичайните последици от трагедията е свързана именно със света на модата. Организаторите на New York Fashion Week започват да предоставят ресурси за спасителните и хуманитарните дейности.
Палатките, в които само часове по-рано трябва да дефилират модели, са пренасочени към нуждите на спасителите. Някои от тях първоначално са използвани като медицински пунктове, а по-късно като центрове за семейства и места, където близки могат да оставят предмети на изчезнали хора за бъдеща идентификация. Самата Седмица на модата е прекъсната. Според Съвета на американските модни дизайнери атаките спират цялата индустрия в момент, когато сезонът за пролет/лято 2002 е в разгара си.
"Челси Пиърс", където само предната вечер Марк Джейкъбс е представял колекцията си, се превръща в място за спешна помощ и временно моргата. По-късните презентации са по-малки и по-сдържани. Всъщност индустрията говори за необходимостта "шоуто да продължи", не само заради модата, а и заради икономическия живот на Манхатън.
Втората история започва в същото утро, но в друг хотел. Главната редакторка на британското списание Glamour Джо Елвин е отседнала в "Сохо Гранд хотел". Около 8:45 ч. тя е под душа. Тогава душът започва да се тресе. Първоначално това изглежда като нещо съвсем безобидно. Но причината се оказва друга, че само на няколко пресечки самолетът току-що е ударил Северната кула. Когато слиза към рецепцията, вратите на асансьора се отварят към сцена, която прилича на кошмар. Във фоайето нахлуват стотици хора. Само предната вечер това фоайе е било място за коктейли. Елвин е разговаряла там с актрисата Селма Блеър, позната от "Професия блондинка". Сега същото пространство е пълно с хора, които не знаят къде да отидат. В крайна сметка Елвин и екипът й успяват да се съберат, но телефоните не работят. Никой не може да се свърже с близките си във Великобритания. Вместо това групата се отправя към бар отсреща и гледа CNN.
Навън има изоставени автомобили с отворени врати, радиа, които продължават да работят, и хора, които плачат. Тогава Елвин отново вижда Селма Блеър. Актрисата изглежда зашеметена и разстроена. Тя е сама в Ню Йорк и е дошла от Лос Анджелис. Елвин я кани да се присъедини към тях. Блеър разказва, че току-що е отишла в болница, за да дари кръв. В главата на Елвин изплува прочетена преди време статия за биологични оръжия. Възможно ли е самолетите да са били използвани и за разпространяване на зараза?
Тревогата прераства в паническа атака. Малко по-късно по CNN се съобщава, че властите проверяват въздуха за антракс. За Селма Блеър думата е непозната. "Какво е антракс?", попитала я. Обяснението е последвано от нови сълзи.
Около 5 часа сутринта Елвин поглежда през прозореца на хотела. По улицата върви пожарникар, който изглежда като призрак. Очертанието на каската и униформата се вижда, но цялото му тяло е покрито с пепел. Шест дни по-късно Елвин се връща в Лондон. Но преживяното не остава в Ню Йорк. Месеци и години по-късно страхът се променя и се пренася в ежедневието.
През 2019 г., 18 години след атентатите, тя разговаря с хипнотизатора Пол Маккена и за първи път му разказва за неща, които дълго време е пазила за себе си.
Трудно понася мъже, които стоят сами във вагон на метрото с раница. Приближавайки се към перона, диша дълбоко. Когато се облича сутрин, понякога се пита дали обувките, които е избрала, ще й позволят да тича. Дълго време не приема тези реакции като последица от 11 септември. Не смята, че има право да говори за травма. Но Маккена й обяснява, че организмът може да остане в режим "бий се или бягай" дълго след като опасността е изчезнала.
Днес 11 септември е част от историята. За хората, които не са били родени тогава, той е дата в учебниците. За други е поредица от кадри, които са гледали по телевизията. Но за хората, които са били в Ню Йорк в онова утро, това е нещо много по-лично. Те помнят миризмата. Пепелта. Телефоните, които не звънят. Лицата по оградите. И след това тишината.
f
Двадесет и пет години по-късно Ню Йорк отново е градът на модата, небостъргачите, ресторантите и непрекъснатото движение. Но за хората, които са били там на 11 септември 2001 г., градът завинаги носи и друг образ. Образа на онова утро, когато една модна седмица внезапно спира, журналистите оставят бележниците си и започват да гледат към небето, а две жени, дошли да пишат за мода, се оказват свидетели на един от най-мрачните дни на 21. в.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}