Възход и падение на супермоделите от 90-те
Ще се възроди ли епохата на Наоми Кембъл, Кейт Мос и Клаудия Шифър
Супермоделите са едни от най-очарователните жени в света. Повечето естествено красиви, те сякаш имат всичко, което биха могли да искат - живеят живота, за който повечето мечтаят. Когато чуем тази дума, се сещаме за жени като Синди Крауфорд, Наоми Кембъл или Жизел Бюндхен.
Откъде обаче идва определението?
То става популярно през 80-те години на миналия век, когато моделите започват да се превръщат в самостоятелни знаменитости. През 90-те супермоделът заема видно място в медиите и титлата бързо се превръща в еквивалент на "суперзвезда". Изведнъж моделите получиха гласност - те се появяваха в токшоута, пишеше се за тях в клюкарските рубрики, забавляваха се в най-модерните нощни заведения и получаваха роли в киното.
Разбира се "призът" го ползва първа Лиза Фонсагривс, която отдавна е смятана за първия супермодел. Шведката е родена през 1911-а и преди да застане пред камерата, е била танцьорка. Когато става модел, тя често е снимана от Ървинг Пен, за когото в крайна сметка се омъжва. Нейният блясък проправя пътя на бъдещите й колежки.
Истинският бум на супермоделите обаче започва официално през 90-те.
Британският "Vogue" излиза с определяща за епохата корица, показваща на читателите черно-бяла фотография на Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Кристи Търлингтън, Линда Еванджелиста и Татяна Патиц. Снимката е правена от Питър Линдберг, чиито кадри на женската красота добавят чувство за реализъм във време на прекомерно ретуширане. Хуманистичният му подход е вдъхновен от документалната и уличната фотография, а неговата цел бе да промени представата за съвършенство.
Снимки на "Голямата петорка" >>>
Друга фотография, уловяща новото поколение модели, бе прочутата гола снимка, направена от Хърб Ритс за "Rolling Stone", в която са Патиц, Крауфорд, Кембъл, Търлингтън и Стефани Сиймор. Това черно-бяло изображение всъщност е направено доста по-рано, но едва след снимката на Линдберг работата на Ритс довежда и тези модели до световна слава и богатство.
Светът бързо полудява по тях и те стават известни само с първото си име. Към днешна дата Кембъл, Крауфорд, Еванджелиста, Патиц и Търлингтън все още се смятат за "оригиналите". Много от тях станаха лица на козметични марки, имаха телевизионни шоута, както и собствени линии за бельо.
От всички тях Наоми Кембъл влезе в историята като първият чернокож модел, появил се на корицата на "Time", както и на френският, британският и американският "Vogue".
За известно време групата от модели, известна още като "Голямата петорка" постепенно еволюира, включвайки Клаудия Шифър и Кейт Мос.
Открита през 1988-а на 14-годишна възраст на летище "JFK", Мос се появява на сцената на модата в средата на 90-те години като част от тенденцията "хероинов шик". Това бе вид, който се характеризираше с бледа кожа, тъмни кръгове под очите, и изключително слабо тяло. Визията придаваше усет за андрогинност и бе реакция срещу "здравия" и полиран вид на модели като Крауфорд и Шифър.
Вкусовете се променят и завръщането към малко по-бляскавата естетика отново стана популярно. Модели като Тайра Банкс и Хайди Клум се появяват на кориците на "Sports Illustrated", а "Vogue" дава прякорът на Жизел Бюндхен "секси модел" през 99-а.
Тази нова ера на сексапила сигнализира за апетита към рисковото и се отрази най-добре на модния подиум с появата на ангелите на "Victoria's Secret". В края на 90-те години на ХХ век се появи и тенденцията актриси, поп певици и други известни личности да излизат на модния подиум и да работят като модели в списания, като например Рене Зелуегър, която "Vogue" използва за първата си корица без модел през 98-а. Макар че не е задължително те да заместят истинските супермодели, това означаваше, че много обикновени жени трудно биха пробили на сцената и биха постигнали същата известност като своите предшественички.
Съществува и конспиративна теория, чието начало е дала Линда Еванджелиста, и която е знак, че най-вероятно времето на супермоделите върви към своя край. Нейната най-известна реплика е: "Няма да станем от леглото за по-малко от 10 000 долара на ден."
Това отношение, както се предполага, омръзва на дизайнерите и модните редактори, които се погрижиха никой повече да няма същата власт като "Голямата шесторка". Това се потвърждава и от бившия редактор на модната библия Чарлз Ганди, според когото високите цени и лошото отношение на моделите от едното време, са допринесли за упадъка на супермоделите днес. Добавяйки, че тъй като дрехите са станали "по-малко крещящи", според него дизайнерите искат модели, които да не са толкова бляскави, за да не загрозяват аутфитите.
Въпреки това 90-те години на миналия век бяха златната ера за тези, които успяха да се превърнат в суперзвезди. Макар че някои модели все още получават милионни заплати ясно е, че не е имало група момичета, която да се сравнява с влиянието и силата на първоначалната "голяма шесторка". И може би никога няма да има - не и ако дизайнерите или редакторите имат нещо общо с това.