17-11-2017 20-11-2018

Защо се отказах да бъда моден блогър и инфлуенсър

Какви са минусите на професията

00:46 | 3 ноември 2018 | Автор: Елица Василева 23 6469 Снимка: Facebook

Напоследък е пълно с истории тип "Как напуснах офиса и започнах да работя като инфлуенсър". Нали се сещате, всичките са написани в този стил: "Престанах да ходя на работа и започнах да се снимам за Instagram с готини дрешки на дизайнери, които харесвам, и направих хиляди долари за два месеца..." Или "Напуснах работа и започнах да обикалям света. Сега имам три милиона последователи".

Някои от тези истории може и да звучат атрактивно, особено ако се задушавате на работното си място, но е добре да знаете, че в действителност тази работа се нарича "интернет маркетинг" и далеч не е толкова атрактивна, колкото звучи. Защото обикновено зад бляскавия имидж на модните инфлуенсъри или успешни блогъри се крие нещо съвсем друго.

Представяме ви историята на един моден инфлуенсър от Кейп Таун, който пише ключова статия за сайта Highsnobiety, в която разказва как точно работи инфлуенсър бизнеса днес. И защо може да се окаже, че не си струва да бъдете модна "звезда", независимо колко добре изглеждате, колко професионални са снимките ви или колко много последователи имате.

Екс-блогърът Муса Ниангиуе

Снимка: Facebook

Доскоро Муса Ниангиуе е сред най-търсените рекламни лица в Южна Африка, ликът му украсява най-различни световни и местни модни марки в списанията и сайтовете и той винаги има запазено място на първи ред на всички модни дефилета в страната.

Сега Муса e редактор на свой личен моден сайт на име Unruly и е много по-доволен от живота, отколкото преди. Защото независимо дали в Южна Африка, в САЩ или в Европа, съвременният свят на модата има свои правила, някои от които са много жестоки.

Муса предупреждава, че с изповедта си не иска да отказва никой от това да се опитва да се превърне в моден блогър или инфлуенсър, но смята, че е много важно да се говори и за не толкова бляскавата част от работата на инфлуенсърите. Ето неговата история:

"Започнах да записвам идеи за своя личен стил и мисли относно модата още докато бях в училище. Често се чувствах като аутсайдер без някаква особена причина, но когато започнах да пиша в блога си, това се промени. Избрах си име, платих за евтин уебсайт и започнах да поствам.

Много бързо се превърнах в утвърден глас. Създадох платформа, чрез която можех да си сътруднича с някои от най-креативните млади хора в моя град, Кейп Таун, както и с местни и международни модни компании. Седях на първия ред на дефилетата от всяка модна седмица в страната, посещавах гъзарски пресконференции и получавах десетки рекламни торбички, пълни с безплатни дрехи от новите колекции.

Екс-блогърът Муса Ниангиуе

Снимка: Facebook

Звучи като мечта - и за малко наистина беше така.

Истината обаче е, че всички тези страхотни "бонуси" идваха на съответната цена.

Да посещаваш модни шоу програми, пресконференции и откриващи партита изискваше от мен да имам пари най-малкото за транспорт и за нови дрехи. Трябваха и пари за текстовете и снимките, които трябваше да създавам, за да се промотирам като професионалист. Всичко това представляваше голям проблем по една проста причина - не бях платен. Ама изобщо.

Като бранд инфуенсър нямах място там, където се вземаха истинските решения. Нямах никаква дума относно концепции, кастинг, продукции и най-важното за моята банкова сметка - относно бюджетите. Моята работа беше да вървя на опашката, да получавам инструкции и да ги прилагам по най-добрия възможен начин. Трябваше да промотирам онзи продукт, който са избрали за мен, с каквито ресурси бих могъл да намеря сам.

Сигурно ви е лесно да попитате защо просто не помолих да ми се плаща. Но в момента, в който дойдеше покана да бъда част от някоя кампания, единствената мисъл, която минаваше през главата ми беше, че те могат също така да изберат за снимките някой друг, който не се нуждае от пари. Действително и на няколко пъти поисках да ми се плати, но ми отговаряха, че няма бюджет за това и трябва да се задоволя с ваучерите за пазаруване на дрехи. А и има ли някой, който не би желал неговото лице да бъде на кориците на списанията и на кампаниите на любимите му брандове? Беше ми много трудно да откажа.

Познавам много хора, които смятат, че е моя вината, че не съм се "бутал" по-настойчиво, но не е толкова просто. Когато мечтите ти те гледат право в лицето, всичко, което си казваш, е, че нещата ще се оправят с времето. Имах подкрепата на семейството ми и бях абсолютно убеден, че ако работя упорито в крайна сметка ще има финансов резултат.

Но годините минаха и парите не дойдоха.

Започнах да се чувствам така, сякаш не съм достатъчно добър, за да ги заслужа - и нямаше количество рекламни торбички и бонуси, които да компенсират това.

Не успявах да порасна творчески и не намирах своето място в индустрията. Бях уязвим, страхувах се, че идва денят, в който следващият важен човек ще се появи на сцената и ще заеме моето място. И ако това се случи, аз с какво ще остана? Отговорът беше: с портфолио, пълно с изрезки от пресата, и без собствени значителни постижения.

Най-тъжната част от всичко това е колко дълго продължих да търпя това положение. Но накрая затворих сайта си и се сбогувах с онова, което винаги ме е правило щастлив и изпълнен с надежда. Това беше най-трудното решение, което някога съм правил, но най-доброто за моето психическо здраве.

Отне ми много време да преоткрия своята любов към модата и към разказването на истории и сега съм се насочил натам (макар и без рекламна торбичка с безплатни дрешки). Сега поддържам онлайн платформа на име UNRULY, която цели да се справи с проблемите, с които се сблъсках, oставяйки властта и парите директно в ръцете на творческите директори.

Не смятам, че някой човек или група от хора, или индустрия се стреми умишлено да експлоатира когото и да е. Но със сигурност самата система улеснява това да се случва. Както и много други хора, бях заслепен от идеята, че съм приет сред елита. Включват те в най-готините модни страници, получаваш супермодерни безплатни дрехи и винаги имаш страхотни снимки за Instagram.

В действителност обаче сметките се натрупват и никой не желае да чува твоите идеи и предложения. Твоята работа е да стоиш по откриванията и да пиеш безплатни коктейли, докато приключат с теб. Може това да е достатъчно за някои хора - за мен също беше достатъчно в твърде продължителен период от време. Но вече не е."