В случая крайната цел е Банско. Идеята е спа уикенд в подножието на снежния връх Вихрен, разплуване в топъл басейн с изглед към планината и безогледно ядене. Уловката: пътуваме семейно.

Това ще рече мъж и жена, бебе, тъща, тъст, баба, прабаба и три кучета. Това са общо шест души. И три кучета.

Крайният допустим срок за потегляне е 10 ч. В 13:15 тръгваме. Тъкмо отлепяме от София, когато един от пътниците официално ни съобщава, че трябва веднага да отиде до тоалетната. Първа спирка на Shell до Драгичево. Удавяме неизбежно настъпилото нетърпение да поемем на път в чаша хубаво италианско кафе с плътен каймак от Deli зоната и здравословен сандвич със сьомга за тъста и продължаваме в леко освежено настроение.

Уви, това не продължава дълго, тъй като след като стъпваме на магистралата в посока Дупница, баба ми вади варени яйца "да си хапнем". Колата се изпълва с уханието на сварено яйце, вследствие на което майка ми вдига скандал. Баба ми кротко прибира яйцата и след малко вади баница, с която започва да черпи пасажерите. Единствените въодушевени са трите кучета.

Набираме скорост и в душата ми се прокрадва надежда, че няма да имаме повече спирки по пътя. Очаквам бебето да спи през цялото време, тъй като познати ме предупредиха, че малките бебета винаги спели като пънове в кола.

Малко след като Перник остава зад нас, бебето се разрева истерично. Не помагат нито биберони, нито песнички. Отбивам на следващия Shell, за да го изкарам малко на въздух. Взимам и няколко пресни кроасани с шоколад за мен. А свежият въздух и хората, които вижда около себе, някак успяват да излекуват напрежението от ревящото бебе. Човек трябва да се вглежда в позитивните неща.

Ранна пролет е и някои храсти вече са се обагрили в бяло и жълто, а язовир Дяково е пълен. Бебето заспива, баба ми временно се е примирила, че няма да ни нахрани сега, пътуваме в крехък мир. Когато... едно от кучетата стъпва върху главата на друго, вследствие на което става бой.

Не знам дали сте шофирали докато в колата ви се бият кучета, но трябва да ви уверя, че това е истинско предизвикателство. Отбивам, разтърваваме животните и вече всички тайно си мислим, че това пътуване беше грешка, с чиито последици ще трябва да се преборим.

Но знаете ли - в моментите, в които сте на път и нещата не отиват на добре, може да се спасите с музика. Не е нужно да имате гласа на Марая Кери или Майкъл Бубле, за да се вживеете в ролята на рок звезда в колата. Имам специално подготвени за пътувания плейлисти в Spotify, с които спасяваме положението до следващата бензиностанция. Там спираме, не защото бебето трябва да бъде преобуто, а защото на бащата на бебето "му се яде нещо сладко".

Винаги съм обичала бензиностанциите - своеобразни оазиси на пътя, в които можеш да се наплискаш с вода, да си купиш бисквити или новия брой на любимото си списание, да пиеш капучино, да си измиеш стъклата на автомобила или просто да се разтъпчеш. Или пък да разходиш кучетата. Лятото по пътя към Бургас бензиностанциите са кипящи социални сборища, в които се срещаш с познати. "Ние сме към Градина, вие накъде?", "Отиваме до Созопол, и оттам към Лозенец". "Супер, ще се видим някъде по плажовете".

Сега обаче сме далеч от Черноморието, завоите на Кресненското дефиле са зад нас и вече предвкусваме басейна, сауната, заснежения Вихрен... нещата, за които сме дошли.

Последна бензиностанция за пътуването ни. Този път ще я ползваме по предназначение, трябва да заредим.

Малко по-късно колата е паркирана... до вдругиден, когато ще се връщаме обратно по същия път. За този път съм подготвила различни игри, които да разнообразяват пътешествието ни до бензиностанциите. В крайна сметка, не е важна крайната цел. Важно е пътуването. Направете си го добре.

ОБИЧАЙ ПЪТУВАНЕТО И СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ДВИЖЕНИЕТО

В наши ръце е да направим всяко пътуване специално. Нещото, което може да го промени, може да е приятен разговор с твоите спътници, красива гледка или двоен шоколадов мъфин, защото днес не си на диета. Каквото и да е, направи го. Всеки път. И сподели най-хубавите моменти от пътуването си във Facebook с хаштаг #обичампътуването, за да вдъхновиш останалите.