На 23- ти април 2012 г. от 19 ч. в Sofia Live Club за трети път ще се проведе Официалната церемония за връчване на Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2012. Като официален медиен партньор на събитието DIR.bg тази седмица  ви представя всяка една от 5-те номинации за престижната награда, основана на името на незабравимия театрален режисьор.

Свилен Димитров  е първият режисьор аниматор, номиниран за наградата. Забелязан е за впечатляващия му като идея и визия  филм “Rew Day”, за смелостта да смесва различни техники и стилове и сам да опитва иновативни технологии в едно изкуство, като анимацията, което се прави от огромни екипи от високо профилирани специалисти. Филмите му вълнуват и „хващат за гърлото” дори  най-строгия зрител.

Свилен е роден във Варна и започва да рисува от много малък, като  едва 11-годишен  вече завършва своят първи анимационен филм. През 1998-ма  страстта му към рисуваните филми го завежда в НАТФИЗ, където учи анимационна режисура и скоро става известен с кратките си филмчета, повлияни силно от творчеството на Тим Бъртън, Уолт Дисни и Дейвид Линч. 

През 2004 Свилен създава няколко минути от анимацията на номинираният за Оскар документален филм „Super Size Me”. С дипломния си филм “Тhe Air Ace” /2007/ талантливият варненец обикаля участва в  много фестивали у нас и в чужбина и печели цели 11 награди!

Филмът разказва историята на една жаба, която мечтае да се научи да лети и е селектиран дори за елитния кино фестивал Берлинале през 2008г. 

Свилен e автор на специалните ефекти в игралните филми “Love.net” и „Дзифт”. Започва да прави  анимацията и  за рекламите на известни световни марки.

Днес Свилен Димитров разделя времето си между анимацията, работата и двете си прекрасни малки дечица, на които само можем да завидим, защото едва ли им е скучно с такъв баща. Сам по себе си той е анимационен герой, а и семейството му също. Ето какво споделя Свилен за себе си: „Страхувам се са се науча да плувам и да се потопя в дълбокото. Чувствам  се свободен като дете, докато оживявам своите герои и всеки път получавам онази доза щастие като зърна след много труд оживялата рисунка. Опитвам се да правя филми, които искам да гледам. Вече не знам за какво се боря, може би за още малко частица измамна свобода.”