Наистина - под въздействието на слънчевата светлина в епидермиса се образува витамин D, който възпрепятства развитието на рахит при децата, както и на остеопороза и артроза при възрастните. Недостигът на витамин D влиза в механизма на зараждане на редица заболявания, сред които склероза, диабет, различни видове рак (включително рак на белите дробове, яйчниците и простатата). Но, за да получи необходимата дневна доза витамин D, човек не е нужно да стои на слънце повече от 15 минути. При това не по бански, а облечен.

Без слънце човек е по-податлив на депресия. Първите симптоми на това състояние са сънливост, понижаване на настроението и либидото. За да се преодолее този вид депресия, е достатъчна половинчасова разходка на слънце.

Слънцето е изключително ефективно срещу вредните микроорганизми. Без съмнение слънчевите бани помагат срещу повечето инфекциозни заболявания включително грип, ангина и пневмония. Ултравиолетовите лъчи са полезни при лечението на акне, екзема, псориазис и невродермит. Но дерматолозите препоръчват само 15-минутен престой 3 пъти дневно. За да се укрепи имунитетът не е необходимо с часове да бъдем на слънце. Дори по-скоро обратното – предозирането на слънчевите лъчи намалява количеството на лимфоцитите в кръвта, активизира вируса на херпеса и изостря ангината, фарингита и стоматита и понижава ефективността на поставените ваксини.

Слънцето оказва благотворно влияние и на зрението. При светлинен глад се понижава възприемащата способност на ретината и зрението се влошава. За нормалното функциониране на ретината са достатъчни 20-30 минути пребиваване на слънце.

Причина за вредния ефект на слънцето е ултравиолетовото излъчване. В него учените определят 3 области на излъчване:

UV-лъчи от типа А. Те са около 99% от достигащите до повърхността на Земята ултравиолетови лъчи. Имат свойството да проникват през стъкло, частично през дрехите и дори през роговия слой на кожата, като по този начин водят до образуването на свободни радикали и увреждат веригите на ДНК. Те не предизвикват слънчеви изгаряния, но са причина за развитието на рака на кожата и фотостареенето.

UV-лъчи от типа В. Малко от тях достигат до нас, тъй като 90% се поглъщат от земната атмосфера. Те практически не проникват през стъклото, на 70% се отразяват от роговия слой на кожата и отслабват с 20% при преминаването през епидермиса. В дермата проникват по-малко от 10%. В-лъчите могат да предизвикат слънчеви изгаряния. Те предизвикват производството в тялото на пигмента меланин (т.е. способстват за загара) и стимулират производството на витамин D.

UV-лъчи от типа С. Те са най-опасните. Ако проникваха свободно през атмосферата, човечеството би умряло от лъчева болест за 2-3 седмици. Това не се случва благодарение на озоновият слой.

При някои хора пребиваването под преките слънчеви лъчи предизвиква повишена възбудимост, изнервеност и проблеми със съня. Яркото слънце увеличава и риска за развитие на катаракта. При жените над 30 години продължителното пребиваване на слънце предизвиква поява на огнища на хиперпигментация, особено при хипертиреоза, приемане на орални контрацептиви и пушене.

От друга страна, UV-лъчите водят до т.нар. фотостареене, защото разрушават еластина и колагена в кожата. Първите симптоми на този процес са мимическите бръчки около очите.