Всяка жена ли може да бъде супер-майка
Всяка майка е нежна, търпелива и преливаща от обич към наследниците си. Дали? Според модерната психология този остарял образ на майката трябва да бъде подменен с актуалния вариант, който далеч не звучи толкова възвишено, пишат от www.dw-world.de.
Желанието да избягаш
Голяма част от жените трудно приемат мисълта, че до края на живота си ще трябва да поставят чуждите желания и нужди над своите собствени. Понякога те просто не успяват да се превъплътят в образа на идеалната майка. Психотерапевтката Габи Гшвенд твърди обаче, че с раждането на едно дете жената просто е принудена да се откаже от такива "глезотии" като свобода, спокойствие и независимост.
Много родители мечтаят дъщеря им да стане грациозна прима-балерина или дете-чудо. За жалост, вместо това Господ понякога ги дарява с нацупена тийнейджърка или тромава дебеланка. Е как да не се разочарова човек от собствената си плът и кръв?!
Всяка майка е изпадала в такава ситуация, но едва ли всяка ще го признае. Малко срамно е - мисли си средностатистическата родителка - да не обичаш детето си безусловно. Много жени не знаят, че към майчината биография неизменно принадлежат и скуката, и недоволството, и неудовлетвореността, дори желанието да избягаш, казва още Гшвенд.
Откакто Земята се върти се знае, че майчинското чувство е генетично заложено у всяка жена, и че за едно дете няма по-всеотдаен родител от биологичната му майка. Идеалната майка е винаги усмихната, нежна и мила. Тя е готова цял ден да пече сладки за училищното празненство и да ушие сама костюма за представлението на детето.
Ако подложите на съмнение този идеален образ, непременно ще ви затрупат с възмутени упреци. Защото хората не си представят, че той няма връзка с действителността. Та нали призванието на всяка жена е да бъде майка и да се грижи за щастието на децата си! Този мит обаче трябва да бъде оборен. Защото на света съществуват много жени, които не знаят какво да правят с децата си и как да се отнасят към тях.
Митът супер-майка
Обществото упражнява огромен натиск върху родителите. Негласният обществен договор все още съдържа строги норми за това как и какво трябва да чувства една майка към децата си. В повечето западни страни е забранено да се караш или не дай си Боже да удариш детето си, дори и с възпитателна цел.
Гшвенд пледира за създаването на един реалистичен образ на съвременната майка. Не онази освободена от отрицателни емоции жена, която няма никакви други инереси, освен децата си, а истинска, нормална жена. Според психоложката тази промяна ще катализира по-здрави и открити връзки между родители и деца.