Откакто избухна пандемията от новия коронавирус много неща се промениха, придавайки на живота един непознат и странен образ. За жалост сред тях на попада и киното, което вече определено не е същото, както преди. Седмото изкуство винаги е служило на човек като спасителен бряг, откъсващ го проблемите на тежкото ежедневие, само че напоследък в него започна все по-силно да се долавя същата потискаща и тягостна атмосфера, завладяла реалността извън екрана.

Истината е, че повечето от лентите, излезели през последните две години, оставят у зрителя чувството, че сякаш са правени насила, без каквото и да било желание, затова и той ги гледа по същия този начин... Докато междувременно се моли това своеобразно мъчение, на което сам се е подложил, пускайки си дадено заглавие, да приключи възможно по-бързо.

Ако някога холивудските продукции бяха гаранция за качествено и вълнуващо преживяване, служещи като еталон на всички останали студиа по света, то сега те са нагледен пример за разочарование. Като доказателство за това могат да се вземат предвид редица продължения или римейка на хитови в миналото филми и сериали, чиито създатели решиха да ги възродят от пепелта не толкова, за да зарадват публиката, колкото да спечелят едни лесни пари в тези черни дни.

И това ясно си личи по резултатите, тъй като ефектът, който постигнаха, бе по-скоро да почернят имиджа на обичаните оригинали, заличавайки приятният спомен за тях, отколкото да го накарат да заблести отново. Лошото е, че дори и новите предложения в съвременния каталог на индустрията, които не стъпват на вече утвърдил се продукт, лежейки на неговите лаври, не се отличават с нещо съществено. Все едно всички сценаристи и режисьори в Меката на киното са се изправили пред сериозен творчески блокаж, но въпреки това не са проявили благоразумието просто да се откажат от поетия ангажимент.

И все пак всяко правило има своите изключения, а поредицата "Емили в Париж" е именно такова. Скоро след премиерата ѝ, мнозина я определиха като необходимата глътка свеж въздух във време, когато той като че ли не достигаше на никого. За това свидетелства и огромният интерес към нея. Още с първия си сезон тя предизвика истински фурор в Netflix, където бързо се озова в топ 10 на най-предпочитаните от абонатите на стрийминг платформата заглавия.

Причините за триумфа на шоуто са няколко, но най-основната е, че историята на американката, работеща като маркетинг мениджър в Чикаго, която се мести за една година в Париж, за да внесе свежи идеи в закостеняла френска рекламна агенция, използвайки силата на социалните мрежи, носи духа на пост-пандемичното време. За разлика от много други предавания, в това се усеща повдигащ настроението ентусиазъм, вместо смазващо го примирение.

Освен това епизодите съдържат всяка една от необходимите съставки, изграждащи познатата формула за успех, умееща безотказно да приковава вниманието на аудиторията - от романтика и страст през интрига и тайни до стил и мода... И всичко това поднесено с много колорит и чувство за такт на фона на спиращите дъха пейзажи на Града на любовта.

Шоуто, което върви толкова ненатоварващо леко, че пробужда непреодолимо желание да бъде гледано с чаша червено вино в ръка, събужда у мнозина носталгия по "Сексът и градът", макар в него плътските удоволствия да не са основен акцент. Това обаче е съвсем разбираемо, тъй като не кой да е, а именно Дарън Стар създава този визуален разказ. Освен това той поверява гардероба на главните персонажи в ръцете на дизайнерката и стилист Патриша Фийлд, на която култовата Кари Брадшоу дължи безпогрешния си усет към тоалетите. Това означава, че актрисите, вдъхнали живот на главните действащи лица в този проект, изглеждат така, сякаш тъкмо са слезли от подиума на някое ревю и са се озовали директно на снимачната площадка. В това отношение нито една дама, която е запалена привърженичка на модните тенденции, няма да бъде разочарована. Гарантирано!

Огорчението обаче може да дойде в друг аспект, а именно трагичния любовен живот на Емили, която се влюбва в своя съсед Габриел, за да разбере впоследствие, че той е гадже на едно от двете момичета, подали ѝ ръка при пристигането ѝ в новото и непознато място. Освен това през цялото време тя се опитва да се нагоди към френската столица и нейните жители, упорито отказвайки да приеме факта, че предварителните ѝ очаквания за тях нямат нищо общо с реалността. Любопитна подробност е, че повечето парижани, проследили приключенията на героинята, изиграна от Лили Колинс, в техния град също са изненадани, при това не особено приятно, от въпросното несъответствие. Според тях образът им е представен по обиден начин и изобщо не отговаря на истината, тъй като ги показва не само като странни особняци, но и мързеливи лентяи, чието съзнание е окупирано предимно от мисли за любов, изневери и клюки, редуващи се с похапване на кроасани. Само че в свое интервю, състояло се след премиерата на първи сезон, Дарън Стар парира обвиненията, изтъквайки, че сериалът стъпва върху личния му досег с Париж, голяма част от който му е послужил за вдъхновение.

Така или иначе накърненото достойнство на французите не успя да подлее вода на поредицата, която се сдоби с втори сезон, а освен това наскоро бе подновена за още два. След като почитателите ѝ чакаха малко повече от година, за да разберат дали Емили и Габриел най-сетне ще успеят да преодолеят трудностите, възпиращи ги да се отдадат на връзка, отговорът дойде с известна доза разочарование, тъй като отношенията им станаха още по-сложни. Сега обаче няма да разкриваме през какво точно преминаха те, защото не е изключено все още да има някой, който не е запознат с това какво се случва в новите епизоди. Затова единственото, което ще кажем, е, че понякога любовта е истинско изпитание, особено ако говорим за тези двамата.

И докато в личния си живот Емили продължава да посреща затруднения, то поне в професионалния ѝ план нещата започват да се подреждат и тя придобива все по-голяма увереност, поне привидно. Разбира се, Дарън Стар се е погрижил и тук да има няколко сюрприза, особено в края на сезона. Опитвайки се да поеме в по-различна посока от преди, той поставя пред героинята си няколко нови фактора, които успешно я разсейват от чувствата ѝ към нейния съсед, а името на един от тях е Алфи, който успява да провокира интереса ѝ, въпреки че често я влудява. Наред с това сценаристът и режисьор е решил да развие повече историите на другите герои, разкривайки повече от техния живот, с което им придава по-голяма плътност.

Лошото обаче е, че в първата половина на новите епизоди не се усеща динамиката на старите. Макар да се пренася за кратко на Лазурния бряг, историята започва леко да буксува, преди отново да превключи на скорост. Бягството на Емили в Сен Тропе доста се доближава до особения "меден месец" на Кари Брадшоу в Мексико, показан в първия пълнометражен филм след края на шоуто, на който тя замина с трите си най-добри приятелки. Благодарение на това вниманието на зрителя лесно може да бъде разсеяно от нещо странично, карайки погледа му от време на време да се отклонява от екрана на телевизора. За щастие обаче нещата се оправят към средата на сезона, малко след като героините се връщат обратно в Париж, след което развитието излиза от застоя, в който временно изпада, и приключението продължава. Да се надяваме, че догодина предаването ще се завърне още по-ударно и интересно, предвид финала на този сезон, отворил апетита на зрителите за нова порция от френската афера на героинята.