Филмите, отличени с престижни награди, все по-рядко изпълват киносалоните с хора
Интересуват ли се изобщо зрителите от лентите, получили отличия
Наградените със "Златна палма" през последните трийсет години филми събират наполовина по-малко зрители, отколкото преди, сочи статистика.
Това явление стана още по-ясно изразено през подследното десетилетие.
Интересува ли се все още френската публика от победителите на филмовия фестивал в Кан? Последният голям успех на удостоена с това отличие лента е отпреди 30 години. "Криминале" на Куентин Тарантино е последният награден филм, който предизвиква масов ентуасиазъм у зрителите. През отминалите дванадесет голямата тревога на разпространителите е свързана с намаляващата публика на американските мегапродукции, които издържат киносалоните и в крайна сметка спомагат за гледането на френските филми, включително наградените.
През последните три десетилетия нито един от наградените филми не е достигал до топ 10 на френския боксофис. "9/11 по Фаренхайт" на Майкъл Мур е успял да се класира сред първите 20, а награденият и с "Оскар", и със "Златна палма" "Паразит" - сред първите 30.
Могат ли призовете да привлекат тълпи в залите, при положение че филмовото преживяване днес разчита все повече на стрийминга, сериалите са все по-експлозивни, а големите студиа в САЩ предпочитат да насочат усилията и финансирането към високобюджетни поредици за супергерои? Все по-малко продуценти биха рискували с камерен филм от типа на "Познай кой ще дойде на вечеря" (1967), макар и с присъствие на големи звезди. Подобни проекти остават приоритет на независимото кино - което, въпреки качествата си, винаги достига до по-малко зрители.
Кан предпочита авторските филми, а неговите "Златни палми" упорито не се конкурират с високобюджетните продукции. Присъствието на Рубен Йостлунд и Джулия Дьокурно в тазгодишното жури всъщност бе заявка за амбициите на престижната проява - по-малко, но по-информирани зрители. Френският форум държи да бъде център на качествено кинопреживяване, без да излъчва касов хедонизъм. Това е част от традицията на фестивала - от 1949 г. досега от 82 наградени филма 42 не са достигнали топ 50 на френския боксофис. През последните десет години тази тенденция обаче придобива заплашителни размери - осем от десетте заглавия, отличени със "Златна палма", не са стигали дори до топ 50.
Разбира се, да се сравняват "Любов" на Михаел Ханеке и "007 Координати: Скайфол" на Сам Мендес, излезли по кината по едно и също време, определено е некоректно, коментира в. "Le Figaro". Бюджетът на филмите, печелили "Златна палма", рядко надхвърля 10 млн. щатски долара. Шедьовърът на Ханеке, струвал на продуцентите си малко под 9 млн., спечели "Златна палма" през 2013 г. Историята за Джеймс Бонд получи пет номинации за "Оскар" и освен това донесе над 1 млрд. щатски долара приходи. През последните 20 години бюджетът на суперпродукциите на големите студиа с лекота надхвърля 100, 200 и дори 300 млн. щатски долара. Европейските продуценти не могат да си позволят подобни разходи, особено при съмнения за евентуална възвръщаемост. Дори Франция изостава далеч зад САЩ, Китай и Индия.
Откриването на тазгодишния фестивал "Златна палма" с филма "Жана дьо Бари" беше повече от демонстративна заявка за опозиция на Холивуд - низвергнатият Джони Деп се появи в ролята на кралска знаменитост сред френската концепция за автентичен блясък и качествено кино, припомня БТА. Режисьорката на отличения със "Златна палма" филм "Анатомия на едно падение" Жустин Трие пък използва награждаването, за да започне "язвителна атака", както я определи "Гардиън", към политиката на френското правителство. Трие се обяви срещу комерсиализацията на културата. Интересно и спорно е доколко и докога европейското кино и европейските фестивали могат да си позволят подобна позиция.