Лео ди Каприо ял истински дроб от бизон в "Завръщането"
Ботушът, който Чарли Чаплин готви за вечеря в "Треска за злато", е от женско биле
Актьорите често пъти ядат необичайни неща от екрана, но някои гадости са им спестени - изглеждат като буболечки, а са сладкарски изделия. Друг път са съвсем истински - като хлебарките, които Никълъс Кейдж погълнал в "Целувката на вампира", за което разказа наскоро. Той даже отиде по-далеч и обясни, че с такава храна може да се разреши световния глад.
Има цяло поколение хора, които ахнаха от наслада от подвизите на Индиана Джоунс в "Похитителите на изчезналия кивот" и които впоследствие бяха белязани за цял живот, след като влязоха в "Храма на обречените", очаквайки същите забавни, нацистки битки, но видяха гнусничка филмова храна вместо това. Знаете за коя сцена става въпрос.
Това е сцената на вечерята, когато Инди (Харисън Форд) и Уили (Кейт Капшоу) сядат на пир, от типа, който не са очаквали. На снимачната площадка има 50 000 хлебарки и 30 000 бръмбари, които обаче са поднесени с някои толкова вкусни бръмбари, които не са били истински. Според "Mental Floss" бръмбарите са пластмасови, а вътрешността - частта, която е изядена - е крем.
Не можем да забравим и маймунските глави, които им поднасят! Слугите махат горната част, за да кусат мозъците им, и за щастие, те не са истински. Те също представляват крем, с малинов сос. Когато Уили мисли, че най-сетне са сервирали нещо годно за хапване и маха капака на супата вижда бульон с няколко очни ябълки, които също не са истински - те са гумени очи.
Актьорите и хора от екипа на "Завръщането" казаха тогава пред "Vanity Fair", че някои сцени са били колкото трудни за гледане, толкова и трудни за заснемане, особено за любителите на животни. От спане в мъртви животни до ядене на това, което човек би бил принуден да яде, ако е в пустинята.
Леонардо ди Каприо е в главната роля, на ловеца на кожи Хю Глас. След като оцелява след атака на мечка, той дебне за други капани и по пътя трябва да отхапе масивна хапка от суровия черен дроб на бизон. Наистина яде масивен, суров черен дроб на бизон. Също така яде и риба.
Ди Каприо каза пред "Today", че първоначално са му дали червена желатинова палачинка, която да имитира животинския орган, но тя просто не изглеждала истинска. А той искал изпълнението да е изпипано. "Не ми изглеждаше автентична. Исках да взема истинското нещо и това беше това гигантски черен дроб. Беше тотално отвратително и моята реакция от екрана е сто процента истинска", казва той. Споделя още, че това е най-трудният му филм. Но му донесе заветния "Оскар", който заслужаваше от години.
"Треска за злато" излиза през 1925 г. и дори да не сте гледали целия филм, сигурно ви е попадала пред погледа емблематичната сцена, в която Чарли Чаплин, като един от най-известните му герои - Малкия скитник похапва ботуша си. На премиерата на филма гениалният актьор казва, че това е филмът, с който иска да бъде запомнен, и това е така.
Макар да е заснет отдавна, тогава специалните ефекти са напреднали до толкова, че не му се налага да яде ботуш. Отново според "Mental Floss" въпросният ботуш е направен от женско биле, наричан още сладък корен. Имало е подготвени 20 чифта за сцената, в която Чаплин и колегата му прибягват от бедност до това да делят ботуш за вечеря си за Деня на благодарността.
Вероятно е било благословия и проклятие - заснемането на сцената отнело три дни и в крайна сметка са направени цели 63 дубъла. Защо? Оказало се, че ботушите от женско биле имат някои "неудобни слабителни ефекти". Говори се и че Чаплин бил откаран в болница, заради инсулинов шок поради високия прием на захар.
Ако не сте гледали "Rescue Dawn" и сте фен на войната, оцеляването и жестоките, реалистични филми, в които актьорите са изтласкани до пределите на възможностите, добавете го в списъка с чакащи. Крисчън Бейл играе главната роля на военен пилот в истинската история, който става единственият американец, успял да избяга от военнопленнически лагер дълбоко в джунглата на Лаос. "Rotten Tomatoes" даде на филма впечатляващите 90 процента, а Бейл даде всичко от себе си.
Същото направи и режисьорът Вернер Херцог. Според "IndieWire", той винаги опитва първи нещата, които кара актьорите да правят. Това включва както екстремните сцени на изтезания, така и храната, която е предвидена за сцената. Бейл яде живи червеи.
Херцог също е похапнал от тях, за да покаже на Бейл точно какво иска да бъде направено. Това се счита да коректен жест.
Има много храна от филмите "Властелинът на пръстените", която изглежда направо вкусна. Кой в крайна сметка би пропуснал шанса да живее като хобит? В крайна сметка има причина да ядат всички тези ястия. Първо, има лембас, който е нещо като богата на хранителни вещества питка, която е по-скоро полезна, отколкото вкусна. Лесна е за носене, не се разваля и ще ви засити. Всичко, което искате, когато сте на път, освен може би вкуса. Амгъл обаче яде каквото му падне. Спомняте ли си, когато започна да дъвче сурова риба в "Завръщането на краля"?
Веднъж актьорът Анди Съркис, който е в ролята, беше попитан за това и каза, че това е един от най-лошите моменти за его във филма. "Всъщност това беше риба от желатин. Бяха направили няколко желатинови модела, които трябваше да захапвам и които честно казано, имаха по-отвратителен вкус, отколкото сурова риба. Предпочитам да ям сурова риба", споделя той.
Люк Скайуокър пиеше синьо мляко, станало по-късно хит сред киноманите, в "Нова надежда". Самият Марк Хамил туитва снимка на него и чашата му и се оказва, че съдържанието е по-отвратително, отколкото хората едно време са си давали сметка.
eswesxzr4e3wedsxsezdxw#StarWars-Blue was "long-life milk" meant for camping trips that needed no refrigeration: warm, sweet & oily#Yuck#LastJedi-Green "milk" was non-dairy coconut water dyed that color in post-production: cool, tasty & refreshing#Yum#BattleOfTheBeverageshttps://t.co/94OP4hk9WG
— Mark Hamill (@MarkHamill) June 24, 2021
Той написа: "Честно казано топлото, мазно, гадно-сладко обагрено синьо мляко от филма предизвикваше гадене. Синьото мляко беше дълготрайно мляко (използвано от къмпингуващите, защото не е необходимо охлаждане) със син оцветител за храна. Повдигаше ми се от него, но бях решен да го изпия пред камерата. Беше актьорско предизвикателство да изглеждам така, сякаш ми харесва" коментира той. Филмът е заснет на топло място, Тунис.