Модерната субкултура на носталгията и едно "соц парти по БДС"
Как Мартин Кабаджов успя да превърне ретрото в жива емоция, а спомените в празник?
На входа те посреща Тодор Живков с леко изтрит поглед и познатата усмивка, която сякаш казва: "То не е лесно, ама ще се оправим."
До портрета пък са наредени чашки ракия, бонбони "Амфора" и старо радио. Някъде отзад проблясва телевизор "Велико Търново", а до него опашка от хора, които не чакат за хляб, а за парти.
Това не е музей, а т.нар. "соц парти" - феноменът, в който миналото е сцена, а носталгията е най-модерната форма на забавление. Между касетофони "ВЕФ", дантелени покривки и чаши с лимонада, времето е спряло за миг, за да напомни, че всяка епоха има своя чар, дори когато вече е отминала.
Зад това стои Мартин Кабаджов, човекът, който успя да превърне ретрото в жива емоция, а спомените в празник. С усет към детайла, чувство за хумор и любов към българската музика, той създава свят, в който миналото не тежи, а вдъхновява.
Мартин Кабаджов е родом от Сливен, но от 15 години живее в Бургас. Занимава се с мениджмънт и маркетинг на събития и стои зад едни от най-запомнящите се тематични партита в страната. Голям фен е на сериала "Приятели" и е ценител на всичко красиво и креативно. Определя себе си като човек в постоянно движение, който не чака възможностите да го намерят и знае, че всяко ново начало е резултат от предишния му избор.
Ето какво разказа Мартин в интервю за Life:
Защо "соц" парти?
Първото, което трябва да се отбележи, е че събитието по никакъв начин не изразява политически пристрастия. Думичката "соц" отдавна е придобила иронично и дори забавно значение. Ние се концентрираме върху културната страна на времето в края на социализма и началото на демокрацията. Затова създадохме лирически герои, които представляват "типичното" соц семейство и чрез забавните им истории хвърляме поглед към едни времена, които носят след себе си носталгия и усмивки.
Как се роди идеята за "соц" партитата?
Както много други добри идеи и тази се появи напълно случайно. На рождения ден на клуба, който менажирам, реших да вкарам в програмата българска музика и вдъхновен от касетофона на дядо ми, създадох герой на име Стефан. Там той излиза на сцената, съответно касетофонът се разваля, той го настройва и прихваща различни станции, с различна българска музика. Така още преди цялостния продукт, се роди първият главен герой. Публиката реагира много добре и реших да създадем събитие за клуба ни, което да привлича по-възрастна аудитория. Изградихме събитието около образа на Стефан, като вкарахме и неговата половинка Роси. Учудващо за нас, забавните клипове достигнаха до стотици хиляди гледания в социалните мрежи и доведоха доста млада аудитория. Първите събития далеч не бяха бляскави и успешни, но нещо ми подсказваше, че в проекта има бъдеще. Тогава дойде и първата покана да направим събитие във Варна и останалото е история.
Беше ли носталгия или просто забавление, което прерасна в движение?
Носталгията съществува, защото голяма част от вещите, които използваме за декор, са такива, с които аз самият съм израснал. Винаги ми е бил забавен колоритът, който това време носи със себе си. Той дава почти неизчерпаем материал за забавни истории, но всичко това е главно в социалните мрежи. Смятам, че основното нещо, в което нашите почитатели се влюбиха, е музиката. Оказа се, че българите имат отчайваща нужда да слушат стойностна музика и ние успяхме да отговорим на това.
Как подбирате градовете и местата, където гостувате?
Целият екип, който работи по едно събитие, се състои от над 20 души. За да можем да го реализираме, са ни нужни големи сцени и големи зали. За съжаление, това е възможно само в няколко града - София, Пловдив, Варна, Бургас. Все пак, за да бъдем близо до нашите почитатели из цялата страна, създадохме "СОЦ Минус Едно". Това е вариант на събитието, в който участва само нашият диджей - DJ Pokera. Това е много по-лек и достъпен вариант и имаме възможност да се докоснем до почитатели на българската музика из цялата страна.
Прави впечатление, че на партитата идват предимно млади хора. Но по твои наблюдения, кои са най-големите фенове? Тези, които реално помнят социализма, или поколението, което го познава само от историите на родителите си?
Смея да твърдя, че нашите фенове не са почитатели на социализма, а почитатели на българската музика. На наши събития са присъствали както малки деца с родителите си, така и възрастни хора над 60 години. Всички те се наслаждават на хубавата музика, а на ретро вещите гледат с усмивка. По-възрастните, защото си спомнят за младините си, а по-младите, защото виждат предмети, до които не са се докосвали, а само са чували за тях.
Забелязваш ли разлика в начина, по който различните поколения реагират на тази естетика?
Младите реагират с любопитство, а възрастните с носталгия. Със сигурност никой не остава безразличен към музиката и предметите от нашето минало.
Според теб защо младите хора, родени след 1989 г., така силно се привличат от тази епоха? Какво откриват в нея?
Аз лично смятам, че по-голямата част от аудиторията ни не жалее за социалистическия режим. Гледат с усмивка и с интерес на предметите от бита, забавляват се на порядките и традициите, но не мисля, че изпитват реално желание да живеят по този начин в този строй. Това, което реално води хора на наши събития, е музиката, а забавният характер на героите ни е просто бонус.
Разкажи за най-ценния "соц предмет", който сте използвали като част от декора или сцената. Има ли история зад него?
Безспорно това е касетофонът "ВЕФ". Той бе на покойния ми дядо и е неразделна част от детството ми. Вярвам, че всеки от нас над 30 години поне веднъж е бил буден от сигналът, предшестващ новините на радио "Хоризонт". Въпросният касетофон дълги години огласяше селския двор и може би това е предметът, който най-силно ми навява спомени за дядо ми. Голяма част от вещите са собственост на семейството ми - някои от каренцата са плетени от баба ми, чашките са от село, а телевизорът е същият като този, който имахме в детството ми. Няма как предмети над 40-50 години да не носят история със себе си и може би това се усеща.
Ако можеше да поканиш един музикален идол от онова време на партито, кой би бил и защо?
Може би, лично за мен, това би бил Васил Найденов, но нещото, което отличава нашето събитие от всички други, е стиловото разнообразие. Може би само при нас можеш да плачеш на някоя красива ретро балада и само минути след това да скачаш и да се забавляваш на някой модерен български хит.
Би ли направил соц парти в чужбина, например за българите зад граница? Как си го представяш?
Интерес не липсва, но си е истинско предизвикателство да пренесеш телевизор "Велико Търново" през границата... Декорът на събитието вече е значителен, а това определено е проблем при пътуване, особено със самолет, но мисля, че с времето ще намерим компромисен вариант.
Ако след 30 години някой организира "пост-демократично парти", посветено на нашето време, какво би искал хората да си спомнят?
Що се отнася до музика, за съжаление, не смятам, че има много какво да се запомни... Не искам да звуча негативно, но според мен точно това буди интереса на младите хора към старата музика. Живеем във време, в което всеки артист трябва да "вади хитове" по график. Музиката е еднотипна и бързооборотна. Гледайки как в препълнените зали пеят песни на над 30-40 години, не мога да си представя, че ще го правят по същия начин след толкова време на някои от сегашните хитове.
И последно: коя песен никога не липсва на едно соц парти?
Със сигурност не е една... Няма как да минем без "Синева", "Приказка", "Детелини", "Черна овца" и десетки други.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}