17-11-2017 20-11-2018

Отминаващата 2023-та беше годината на баналното зло в киното

"Опенхаймер" е сред номинираните за "Златен глобус" и вероятно ще има поне две номинации за "Оскар"

15:28 | 19 декември 2023 1 1403 Снимка: АР/БТА

Тази година беше годината на обикновеното зло в киното, коментира "Ню Йорк таймс" по повод отличените и номинираните филми в края на 2023-та. Но не става дума за супергерои антагонисти, нито за филми на ужасите. "Киното на 2023 г. постулира, че противоположното на злото не е доброто, а реалността. Ето защо е толкова ужасяващо".

Ciné

"Опенхаймер" на режисьора Кристофър Нолан използва похватите на античната трагедия - предизвестен край и един актьор срещу хор от привърженици и ругатели, за да покаже, че мястото на учения в модерния свят вече не може да бъде неутрално. Филмът на Нолан е сред номинираните за "Златен глобус" и вероятно ще има поне две номинации за "Оскар".

Подобно на него "Убийците на цветната луна" на ветерана Мартин Скорсезе показва колко банално брутално може да бъде човешкото общество. 81-годишният режисьор е достигнал етап от житейското и професионалното си развитие, в рамките на който не се интересува от комфорта на зрителите. Тричасовият епос, третиращ темите за расизма, жестокостта и падението в семейните отношения вероятно би трябвало да бъде прожектиран с антракт. От друга страна, "Убийците на цветната луна" е продукция на "Епъл", а Скорсезе умее да съчетава традициите на доброто холивудско кино с идеята за новите технологии. Очаква се все повече филми да достигат до зрителите благодарение на стрийминг платформите, т.е. продължителността на "Убийците на цветната луна" не би трябвало да засяга неговата гледаемост.

Песимистичната тема за злото в човешките отношения владее и френския филм "Анатомия на едно падане", който спечели отличието за най-добър европейски филм през тази година. Лентата на режисьорката Жустин Трие, която спечели "Златна палма" на кинофестивала в Кан, показва, че европейските продукции, осъществени на Стария континент с държавна подкрепа, могат да бъдат гледаеми и атрактивни за зрителите и извън фестивалната публика от киномани.

Убийците на цветната луна

Снимка: БТА

Безспорен европейски успех е и британският "Зона на интерес" на режисьора Джонатан Глейзър, който спечели наградата за най-добър филм на годината от Асоциацията на лосанджелиските филмови критици. Бюрократизираното зло на Втората световна война, изследвано в едноименния роман на Мартин Еймис, въвежда зрителя в интимния свят на тези, за които причиняването на смърт е част от професионалната рутина.

Отиващата си 2023-та показа, че жените режисьори могат да правят всичко - и пищни комедии с огромни бюджети, и клаустрофобични трилъри в традициите на Хичкок. Абсолютният летен шампион "Барби", който получи най-много номинации за "Златен глобус", е с участието на зрелите актьори хамелеони Марго Роби и Райън Гослинг. Розовата продукция на режисьорката Грета Гъруиг иронизира едновременно и остарялата представа за феминизма, и патриархата, и има всички шансове да стигне до "Оскар". През 2020 г. "Малки жени" на Гъруиг си извоюва цели шест номинации за наградите на Американската киноакадемия, доказвайки, че "костюмните драми", камерните отношения и мястото на жената все още могат да бъдат тема във филм с претенции за отличия.

Дали Холивуд е уморен от филмите за супергерои? Номинирани и отличени продукции като "Май, декември", "Без лоши чувства", "Американска литература" (American Fiction), "Минали животи" сякаш слагат специалните ефекти там, където според много любители на кинематографичното изкуство би трябвало да им бъде мястото - в помощ на разказването на истории, вместо да бъдат самоцел. Но и не бива да се забравя, че към 30 ноември 10 от 20-те най-касови филма в Северна Америка - а това значи и най-гледаните, са именно екшъни и филми за супергерои.

Барби

Снимка: БТА

Изминаващата година в киното ще бъде запомнена и с двете големи стачки в Холивуд - на актьорите и сценаристите. Може ли да има кино без добри разказвачи? Големите филми на на годината определено отдават почит на разказването - "Опенхаймер", "Убийците на цветната луна", "Клети създания", "Зона на интерес" имат за своя първооснова литературни произведения. Песимистичната 2023-та показва, че независимо от начина на работа съвременното кино има нужда от големи истории, които да го вдъхновят.

ИЗБРАНО