17-11-2017 20-11-2018

Последните оцелели - от външния, или вътрешния апокалипсис

Екранната адаптация на известната поредица видео игри "The Last of Us" стана хит в стрийминг платформата НВО

16:40 | 14 май 2023 | Редактор : Катрин Ди 11 5494 Снимка: Getty Images

През последните години в кино индустрията стана още по-модерно да се правят екранни адаптации на известни книги, комикси и видеоигри. Това е много лесен начин съответната продукция да е успешна, но в същото време е тънък лед, тъй като почитателите на оригиналния материал имат високи очаквания, които в много случаи не биват оправдани.

TV&риалити

"The Last of Us: Последните оцелели" е адаптация на известна поредица видео игри със същото име на платформата НВО. Сюжетът разглежда един пост апокалиптичен свят, където царува в пъти по-лош вирус от COVID-19, който превръща болните в зомбита и се предава чрез ухапване. Среща ни с двамата главни герои Джоул - мъж, който е изгубил всичко, и Ели - момиче, което от раждането си няма нищо.

Ели има имунитет към вируса и Джоул е този, който трябва да я заведе при правилните хора, за да бъде изследвана и използвана за създаването на лек срещу заразата. Колкото повече се навлиза в историята, толкова повече става ясно, че това не е просто разказ за вируси и зомбита, а за човешките взаимоотношения в един подобен свят.

Снимка: Sony

Сериалът не е точна адаптация на видеоиграта. Следва основните сюжетни линии, но често си позволява да се отклонява в различни посоки, което в случая е сполучливо. Обаче няма да навлизаме в подробности за приликите и разликите между двете, а ще се фокусираме върху сериала като самостоятелна продукция.

Сюжетът е плътен, редувайки напрегнати със спокойни моменти. Героите са в постоянно движение, така че да няма чувство на застой. Въпреки това ги има моментите, в които имат възможност да си поемат дъх, така че зрителят да може да ги опознае по-добре и да види как се развиват пред очите му. Зомбитата или както са наречени в поредицата - "инфектираните" дори не се появяват толкова често. Вместо това прожекторът е насочен към човешките взаимоотношения между различни групи или чисто междуличностни като тази между главните герои. Целта е да се покаже, че в подобен свят на разруха границата между правилно и грешно напълно се размива и по този начин зрителят успява да разбере мотивацията на почти всеки герой, дори тези, които са врагове на Джоул и Ели. В крайна сметка това е борба за оцеляване.

Снимка: HBO Max

Двамата главни персонажи в "The Last of Us: Последните оцелели" са едновременно различни, но и еднакви. Всеки от тях е преминал през загуби, борил се е за своето оцеляване и се е принуждавал да крие раните си зад жестока и студена маска. Загубата на Джоул го превръща в човек, чийто дни се смесват в сиво петно и който няма друга цел в живота освен да се събуди на следващия ден. Ели осиротява още от раждането си, но израства буйна и непоколебима, готова да отстоява себе си и онова, в което вярва. Различните им характери се сблъскват, но с времето започват да си пасват, докато героите не откриват, че си приличат много повече, отколкото предполагат. Единствената забележка, която може да се посочи, е, че някои сюжетни линии можеха да бъдат по-кратки и вместо това да се даде повече внимание на развитието на връзката между Джоул и Ели.

Джоул изглежда като типичния сериозен и студен мъжкар, но причината е, че не може да спре да се връща назад към онова, което е изгубил и което е извършил. Първоначално тръгва на мисията да заведе Ели, където е необходимо, защото му е предложено заплащане. Не вярва, че има лек, нито пък надежда за тях. Ели постоянно му лази по нервите, но с течение на времето се привързва и започва да гледа на нея като на своя дъщеря. Успява да се примири със своите демони и да намери нова цел, за която да живее и да се надява, че ще успеят да допринесат за по-доброто бъдеще. Педро Паскал успява да предаде отлично палитрата от емоции на своя персонаж до степен, в която да е лесно да се припознаеш в него и да си съпричастен с мъката му, дори когато решенията му не са правилни. Джоул успява да се развие, но финалът на първи сезон оставя нов вътрешен конфликт, който да продължи развитието му и да бъде съществен за цялостния сюжет.

Снимка: HBO Max

Ели от друга страна наподобява един от стереотипите за тийнейджъри - упорита, буйна, непокорна и с цветист речник. Това контрастира на студенината на Джоул, което е и главната причина в началото да не го понася. Двамата са груби един към друг, като Ели нарочно не го слуша заради своята гордост или просто за да го гразни. С напредването на сюжета се убеждава, че може да му се довери, а оттам и да разкрие постепенно и друга част от себе си - по-ранима и мека. Осъзнава, че само с гняв и упорство не може да оцелее. Винаги се е оправяла сама, защото хората около нея или умират, или си тръгват. Затова и когато вече има истински приятел, дори бащина фигура, най-големият ѝ страх е да не го изгуби. До края на сезона Ели става по-зряла, но и по-мрачна за разлика от началото, когато е пълна с енергия. За своите скромни 19 години Бела Рамзи не отстъпва по нищо на Педро Паскал по отношение на актьорската игра. Показва бурите на съзряването, които сполитат всички нейни връстници в един или друг момент, без да изглежда преиграно или изкуствено.

Останалите герои са по-скоро епизодични. За краткото време, в което се появяват става ясно какви са историята и мотивацията им, което отново предразполага съпричастност. Нито един от героите в сериала не е перфектен. Моралният компас на всеки сочи в различна посока или съвсем е спрял да функционира. Привидно оцеляването е нещо, което следва да обедини групи хора, но в същото време е безмилостна борба, от която жив излиза само победителят. Личи си, че всеки актьор влага душа в своя персонаж, карайки го да изглежда напълно автентичен, което от една страна може да ни накара да се замислим над това, че преживяванията и отношенията ни в реалния свят не се различават толкова от измисления пост апокалиптичен сюжет.

Снимка: Getty Images

Операторският подход в случая е динамичната камера. Тя постоянно се движи по някакъв начин, независимо дали показва движение на героите или повече от заобикалящата ги среда. Дори когато уж е статична, камерата отново трепти. Светлината често е приглушена или отсъства (в нощните сцени), а когато все пак е в по-голямо количество (пряка слънчева светлина) пада върху нещо, определено като клавиши на пиано или нечие лице с акцент върху очите, за да подсили емоцията във важен за героя момент. Близките планове също се използват често, особено когато целта е да се предаде емоция, без цялото лице да я издава.

Типично за подобен тип сериал, ярките цветове липсват с изключение на някои кратки моменти. През повечето време те са мрачни и приглушени, за да се предаде усещането за пост апокалипсис, както и преобладаващото потискащо настроение. Мракът е използван като пространство на страх, откъдето всеки момент може да изскочи нещо зло, за да те убие. Това си контрастира с по-топлите и светли тонове на моменти, които оставят усещането за спокойствие и безопасност.

Снимка: Getty Images

Музиката e дело на Дейвид Флеминг и Густаво Сантаолала (Сантаолая на испански), който е и композитор на хитовата игра от 2013 г. Саундтракът е финалният щрих, който пренася зрителя в историята и подсилва емоциите в различните сцени. Освен техните инструментали са използвани и известни песни на различни изпълнители, които обикновено са с цел да разведрят настроението.

"The Last of Us: Последните оцелели" може да се разгледа като малко по-тежък сериал, заради темите, които засяга. Емоциите в него са силни и лесно се предават през екрана. Посланията са актуални и карат човек да се замисли докъде реално може да стигне човешкото отчаяние и стремеж за оцеляване, както и дали границата между правилно и грешно съществува. Не случайно сериалът стана хит дори сред хората, които не знаят за играта, а втори сезон със сигурност ще донесе повече изненади със себе си, както казва и самият екип.

ИЗБРАНО