Богати бели американци пристигат тежко с лодка в хавайски курорт, за да прекарат почивката си, а потиснати местни работници им разтриват раменете и буквално раждат докато са на смяна, защото се страхуват да не загубят работата си.

Така накратко можем да опишем вероятно един от най-добрите сатирични сериали на годината, които поглеждат към света ни днес. Eдновременно с розови, но и с класови очила, за да ни покаже неравенствата в обществото, с които отдавна сме свикнали и смятаме за нормален и естесвен едва ли не ред.

"Белият лотос" ни казва: всички работим, играем, живеем и умираме под едно и също слънце. Някои от нас просто успяват да се насладят на повече слънчеви бани от други."

HBO

На пръв поглед сериалът може да изглежда повърхностен, наивен и безинтересен за заинтригуваните от добри сериали. Когато му дадем шанс обаче ще видим, че това е изключително витален, реалистичен, трагикомичен и умел образ, който събира в едно два противоположни съществуващи един в друг светове на едно място - луксозният хавайски хотел "Белият лотос".

Лодка с богати американци пристига в луксозния хавайски курорт, а на крайбрежието, което приближават ги очаква видимо усмихнатият и щастлив персонал на СПА хотела. Те махат дружелюбно с ръка и поздравяват пристигащите туристи, които предстои да обслужват покорно в следващите дни. Мениджърът на курорта Армънд (австралийският актьор Мъри Бартлет) инструктира своя персонал как да махат и да се усмихват така, че да излъчват пред пристигащите "лекота и неопределеност".

"От нас се очаква просто да изчезнем зад маските си". "Това е тропическо кабуки!" казва той.

Задачата на персонала е да обслужва и най-малките прищявки на своите заможни гости и да бъде възможно най-незабележим - това са основните принципи, на които биват инструктирани местните хора, работещи в хавайските хотели. От тях се изисква едновременно физически да се появяват навсякъде и за каквото и да било, но и да бъдат невидими и да скрият идентичността си.

Педантичният Армънд изглежда е връзката между двата свята - той едновременно е шеф и контролира своя персонал като иска възможно най-много, включително и секс с млад сезонен работник, на който му опрощава ранни смени, но също така и той е експлоатиран от големите собственици на курорта, които дори не се появяват, те са още по-високо.

Сериалът е заснет изцяло на остров Мауи – вторият по големина хавайски остров и проследява ваканциите на различни гости на хотела в рамките на една седмица, докато си почиват в място, считано за рай

HBO

Армънд е бивш алкохолик с пристрастие и към наркотици. Оказва се, че стресът от работата ще го тласнат отново към тези опити за бягство от реалността.

Това, което определя сюжета в сериала са парите и привилегиите, които те носят.

Ако имаш пари, можеш да имаш всякакви прищевки, независимо колко глупави, наивни и безсмислени са те. Ако си от другата страна - тоест от тези, които трябва да осигурят прищевките, нещата изглеждат сякаш нямаш никакъв избор - ако не се подчиняваш, просто губиш работата си.

Работата на Майк Уайт да пресъздаде изкуствения свят и неговите нюанси е изключително добра. Луксозният хотел "Белият лотос" ни убеждава, че е ексклузивно, специално място само за избрани - привилегия за малцина. Разхождаме се из басейни, барове, ресторанти, фоайета с блясък на злато и пъстри хавайски цветя - всичко е еуфорично и прекрасно. Дори слънцето изглежда е станало частно - то огрява хотела по-определен начин, който създава уникалността му.

Сериалът е заснет изцяло на остров Мауи – вторият по големина хавайски остров и проследява ваканциите на различни гости на хотела в рамките на една седмица, докато си почиват в място, считано за рай

HBO

А парите определят отношенията не само между гостите и персонала, но и между самите гости.

Да вземем семейство Мосбахер: Никол (Кони Бритън), изпълнителна директорка на огромна корпорация; съпругът й, Марк (Стив Зан), който се чувства смазан от нейния успех; техният син, Куин (Фред Хечингер), отчужден младеж, живеещ в телефона и порното; и цинично-ужасяващата им дъщеря, Оливия (Сидни Суини), която е обсебена от неписаното правило, че трябва да има всичко, към което цветнокожата ѝ приятелка Оливия, дошла на почивка със семейството посегне. Всички те пресъздават едно класическо богато нефункционално семейство.

Докато двете момичета ни превеждат и през литературни произведения, четейки Фройд, Ницше, Франц Фанон, Камий Палия, заобиколени от хора, които се чудят напрегнато дали да изберат стая с джакузи или с балкон с гледка към океана, то трети едва свързват двата края, макар да работят в режим на крайна експлоатация.

Работата на Майк Уайт да пресъздаде изкуствения свят и неговите нюанси е изключително добра

HBO

"Белият лотос" обаче ни показва и нещо друго: колко незаинтересовани са богаташите от живота на бедните, на тези, които се грижат за тях в момента на почивката им. На пръв поглед четем усмивки, прекрасни отношения, емпатия, но всъщност това е разиграване на сцена на подчинение, което трябва да бъде легитимирано през добри обноски и "приятелско" отношение.

Останалите гости на хотела, с които се срещаме отблизо: младоженците Шейн (наследник на магнат от недвижими имоти и отвратително разглезен и неприятен тип) и Рейчъл (журналистка и очевидно единствената гостенка на хотела, която не е с богаташки произход) са в процес на откриване един друг - и откриват, че са направили огромна грешка. Завършването на този VIP комплект от гости е с особената и много силно драматична роля на Дженифър Кулидж като богатата самотна и трагична Таня - дама с доста ботокс и свободно време, която се бори с емоциите си по скръбта на почината си майка и е дошла на острова, за да изсипе прахта ѝ в океана.

Неравенствата и несправедливостите се натрупват с всеки епизод - както и случайните, безмислени жестокости - докато историята на гостите и персонала се разплитат, все повече се разкриват силовите структури, които оформят нашия свят толкова съществено, че са почти невидими.

Работата на Майк Уайт да пресъздаде изкуствения свят и неговите нюанси е изключително добра

HBO

Дисбалансът между Таня и Белинда, не е само, че едната е гостенка, а другата персонал. Едната е много богата бяла жена, другата е много, много по-малко богата чернокожа. Таня е възхитена от уменията на Белинда да ѝ прилага вуду ритуали, с които я успокоява и освобождава от тревожността. Изглежда, че двете са станали много близки, Таня предлага на Белинда да започне свой собствен бизнес вместо да работи за други като ѝ предлага и финансиране. Предложението обаче важи само в рамките на почивката, докато важат услугите за избявяне от напрежението, след което с лекота е забравено, а надеждите на Белинда са попарени.

Един друг важен момент в сериала е традиционното шоу, което местни млади момчета изпълняват специално за гостите на хотел "Белият лотос". Публиката се забавлява сред огньове и танци, хапвайки скъпа морска храна. Уайт ни показва историята на едно от тези момчета от шоуто. Той разказва на Оливия, с която имат краткотрайна връзка, че мястото, на което е построен хотелът някога е било на неговите роднини, но е взето, за да се построи сградата и те са излъгани, оставени без дом, а сега на собствената си родна земя, работи за същите тези, които са откраднали мястото му, за да правят бизнес.

Сериалът "Белият лотос" развива героите си с всяка серия и светът на техните характери става все по-богат, за да могат всички те, "горна" и "долна" класа, да се сблъскат заедно сред отрупаните маси и лъскави фоайета.

Сериалът е сатиричен и елегантен поглед към лекотата, с която можеш да черпиш от живота, когато имаш привилегии, които да ти галят егото и борбата, често съпроводена с болка и унижение, която водиш зад маската на широките сърдечни усмивки за добре дошли.

"Белият лотос" ни казва: всички работим, играем, живеем и умираме под едно и също слънце. Някои от нас просто успяват да се насладят на повече слънчеви бани от други."