Ако логиката на историята, която разказват било кинаджии, било театрали, предполага тъмнокож актьор или има герой с различна сексуална ориентация, разбираемо е те да присъстват в сюжета. Но нищо, което е нарочно направено или по формула, както се действа във филмопроизводството в САЩ - да има непременно актьор с различен цвят на кожата и обезателно трансджендър, не би могло да се харесва задълго. Започва да задминава прага на пресищане и се превръща в безвкусица. Всичко това, за да не се твърди, че белите актьори са с предимство. А всички знаем, че за таланта и геният, и изкуството, цвят няма, затова и няма нужда нарочно да се бъркаме в това. Свободата в изкуството е жизнено важна и тя следва своите неведоми пътища и и закони, и не можеш да й сложиш каишка или юзди, с подобни формули, схеми.

Когато е необходимо - да, когато се прави нарочно - отблъсква. Например "Филаделфия" е чудесно разказана история за любовта на двама мъже - в ролите са Том Ханкс и Антонио Бандерас. Ханкс печели "Оскар". Или филмът "Назови ме с твоето име" - много деликатно поднесена авантюра между Оливър и Елио. "Време за убиване" достатъчно добре ни разтърсва за тормоза над чернокожите. На всички ни беше приятно да видим Морган Фрийман в ролята на Всевишния във "Всемогъщия Брус" и му отиваше.

В "Догма", историята за падналите ангели Бартълби (Бен Афлек) и Локи (Мат Деймън), Бог беше жена - Аланис Морисет. В "Добри поличби", сериал по книгата на Тери Пратчет и Нийл Геймън, наричаха Бог "Тя". Но и двете са фентъзи и хрумванията са забавни.

Да се превръща във фикс идея и свръх толерантност, вече е нелепо. Затова и се появиха понятия като обратна дискриминация. В желанието си да се изкарат либерали, модерни, много автори всъщност правят тенденциозно изкуство, а това няма как да допадне на зрителите. Кино фенове от цял свят, коментират във форумите, че ситуацията с тази преднамереност вече излиза извън контрол.

Ето и обратната ситуация - едни от най-великите разказвачи на нашето време Звягинцев, Сорентино, Куарон, Иняриту не ползват подобни "патерици", за да бъдат филмите им гледани и харесвани. Те правят арт кино. 

Поредният абсурд е случая с Джеймс Бонд - в желанието го направят по-интересен и "актуален", създателите на поредицата умуват от това той да е тъмнокож до това да няма категоричен пол. А не е е нужно, то не е в натюрела на героя, създаден от Флеминг. Всички помним колко неподражаем беше Шон Конъри. Бива ли да причиним подобно нещо на 007, след всичките тези години тестостерон. 

В продължението на "Сексът и градът", озаглавено "И просто така" я няма стопроцентовата жена, хедонист, епикуреец, харизматична героиня Саманта Джоунс. Но има такава с различна сексуална ориентация. А това е история за момичета, които си падат по момчета и търсят своя Принц.

Снимка: HBO България

Ако преди години е било оригинално да направиш прочит на прочутата пиеса с "черен Хамлет" или "Хамлет жена"", то това вече е демоде и издава творческо безсилие. Хамлет е датчанин, а смяната на пола, премахва онова усещане за Едипов комплекс, което се усети ясно във версията с Бенедикт Къмбърбач преди няколко години. Не че и Лаерт не беше тъмнокож в постановката, но играта на Бенедикт разкри героя в много пластове - като син, принц, любим по равно.

Мароканският принц във "Венецианският търговец" може да бъде с тъмен цвят на кожата и той е във версията с Джонатан Прайс, която се играе в "Глоуб" в Лондон. По тази логика може да настояваме да има римейк на "Отнесени от вихъра" и ролята на Мами, да се играе от шведка. Хати Макданиел, която я изигра, е първата афроамериканка с "Оскар".

Странните приумици не са малко и то през последно време. Две феи от прочути приказки са тъмнокожи, а в единият случай играе мъж. Ако е филм за възрастни, то разбираме закачката. Децата обаче са друга територия и трябва да гледат и слушат класически приказки, а след време ако искат да си правят своите екстравагантни интерпретации.

Синтия Ериво

Снимка: Getty Images

В игралната версия на класическата анимация "Пинокио" в ролята на Синята фея ще се превъплъти родената в Лондон актриса Синтия Ериво.

Били Портър

Снимка: Getty Images

В ролята на феята в "Пепеляшка" е тъмнокожия актьор Били Портър. Това е новата версия на прочутата приказка, по жанр е филмов мюзикъл, и е по идея на известния водещ Джеймс Кордън. А Пепеляшка е певицата с кубинско-американски произход Камила Кабело.

Камила Кабело

Снимка: Getty Images

"Disney" се спря младата метиска Рейчъл Зиглър да изпълни ролята на Снежанка в екшън адаптацията на класиката от 1937 г. Майката на Рейчъл Зиглър е колумбийка, а бащата - поляк. Тя е избрана за ролята на Мария в "Уестсайдска история" на Стивън Спилбърг, когато е едва на 17 години. За нея кандидатстват повече от 30 000 актриси.

Рейчъл Зеглър

Снимка: Getty Images

"Disney" покани чернокожата певица Холи Бейли за изпълнителка на главната роля в екранизацията на "Малката русалка" по Ханс Кристиан Андерсен. Привържениците на "етническото разнообразие" (diversity) в киното приветстваха решението на студиото, но в същото време се чуха и гласове как това "потъмняване" на Ариел е подмяна на Андерсеновата творба.

Холи Бейли

Снимка: Getty Images

Тенденцията бели исторически и художествени персонажи да се играят от черни актьори е доста популярна през последните години. Във филма "Кралицата на Шотландия" (2018) се появяват тъмнокожи аристократи и азиатски придворни дами при положение, че действието се развива в Англия от 16 век. Един от тъмнокожите актьори в същия филм (Ейдриън Лестър) играе ролята на Хамлет на лондонска сцена. През март 2015 г. лондонският "Royal Exchange Theatre" постави пиесата "Ана Каренина" с чернокожа актриса в главната роля - Они Ухиара.

Они Ухиара

Снимка: Getty Images

В мюзикъла "Хамилтън" от Бродуей, разказващ за формирането на САЩ, Томас Джеферсън се играе от тъмнокожия актьор Давид Дигс.

Давид Дигс

Снимка: Getty Images

Британската актриса от нигерийски произход Софи Оконедо е в ролята на кралица Маргарет Анжуйска, съпругата на крал Хенри VI, в "The Hollow Crown" (2016).

Софи Оконедо

Снимка: Getty Images

Междувременно преди дни, класическия балет "Лешникотрошачката" бе отменен в Берлинския държавен балет заради расизъм. Това обясни временно изпълняващият длъжността художествен ръководител на балетната трупа Кристиан Теобалд пред вестник "Bild", наскоро.

Две деца с почернени лица, ситните стъпчици в китайския танц, източният танц на жените в харема - всичко това довело до много проблеми, свързани с културните стереотипи и ценностите в пост колониалната ера. Художественият директор отбеляза, че няма да премахнат изцяло продукцията от репертоара, но черните лица ще трябва да бъдат изключени.

Теобалд все пак съгласи, че промяната в програмата на балета е значително нарушение на авторските права. Европейските реалности обаче вече са такива, че дори класическите произведения не могат да се поставят без съвременни корекции, отбелязва изданието.

Каралайн Хендерсен, чийто баща е афроамериканец, а майка й е шведка, е родена в Стокхолм, а после се мести в Дания. Тя е известна джаз певица, актриса и сега ще играе крал на викингите. Влиза в продължението тв поредицата "Викинги" - "Викинги: Валхала" на "Netflix" като прочутия исторически скандинавски лидер и воин Хокон Ярл, наричан Могъщия. Той е бил начело на Норвегия от 1012 до 1015 г. Сериите ще са в ефир през февруари догодина. Хендерсън често е на сцена. 

Embed from Getty Images