Водещите на "Гласът на България" Зомбори и Братоева: Има автоирония и автохумор помежду ни
Двамата признават, че се допълват на сцената на музикалното състезание
Новият сезон на "Гласът на България" започва на 14 и 15 септември с два ексклузивни епизода - в събота и в неделя от 20:00 ч. по bTV. Свежа енергия, емоция и страст на сцената ще внесе и новата двойка водещи на музикалното шоу - Боряна Братоева и Владимир Зомбори.
Те са едни от най-популярните и талантливи актьори у нас и са истински фенове на "Гласът на България". В специално интервю за Dir.bg двамата се появяват за първи път "в тандем", за да разкрият интересни детайли за това как се чувстват на сцената на обичаното музикално шоу и какво да очакват зрителите от единадесетия му сезон.
Влади, преди 13 години част от публиката се запозна с теб, тъй като самият ти участва в едно музикално състезание. С какви емоции се качваш отново на такава сцена и какво е различното, когато вече не си участник, а водещ?
Много ми е приятно, защото до голяма степен разбирам какво им е на хората, които се явяват на състезанието. Освен всичко друго нашата роля с Боряна Братоева е като на кореспонденти между треньорите и участниците. Ние сме като една буферна зона и едва ли не през нас става комуникацията между участниците и треньорите. Това дава възможност да видим не само таланта на хората, но и какви са те. Срещаме се със семействата им, общуваме с тях, доверяват ни неща, които не доверяват на треньорите и е много приятно и интересно.
Вече го няма напрежението да участваш и да очакваш оценката на треньорите. По-скоро сме като един домакин, а не гост на предаването. Ние все едно приемаме участниците вкъщи и се стараем да го направим по най-гостоприемен начин.
Боряна, приисква ли ти се да запееш като се качиш на тази сцена?
Когато за първи път се качих на сцената, това беше първото нещо, което си помислих. Аз излязох преди Влади и това, което си казах, беше: "Уау, колко смели хора, аз никога не бих излязла. Наистина." Знам, че по телевизията е различно, но тази сцена е толкова специална и като знаеш, че тези музиканти са ти зад гърба, освен че е страхотно удоволствие, е и много голяма отговорност. Защото, както обичаме да казваме, в "Гласът на България" няма непеещи хора. Отговорността на тази сцена е много голяма. Влади също усети трепета, въпреки че той си е много можещ.
Още в годините ми в Академията винаги съм предпочитала хоровото пеене, но сама да изляза, това би било ужасяващо и може би, би трябвало да има екип на "Спешна помощ" зад кулисите, защото просто ще умра от притеснение, ако пея сама.
Знам, че и двамата сте фенове на "Гласът на България", имате отношение и към музиката, но кое ви накара да се включите във формата?
Влади: До голяма степен това е нещо ново за мен, да съм водещ в телевизията и ми беше любопитно как се случват нещата. Чисто за мен като човек беше добре да пробвам, защото това е малко или много част от нещата, които актьорът би могъл да прави. От друга страна, чисто като зрител, ми беше интересно да бъда в близост до нещата, не само пред екрана. Друго си е като си вътре в кухнята.
Боряна: Винаги емоцията, която съм получавала като фен на "Гласът", е била много хубава и просто усещах, че в целия екип има една добронамереност към всички участници и към самия формат. Да, в предаването има състезателен характер, но винаги е с много голямо внимание към изпълнителя, към човека, който участва. Също така съм фен на всички музиканти и треньори, които са в "Гласът на България" и да работя с тях е голямо удоволствие. За мен това е формат, в който се гледа талантът, усърдието, работата, а не примерно, колко е разкрепостен участникът. Всичко е много добронамерено и фокусът наистина е върху музиката.
Двамата сте освен колеги и приятели, работили сте заедно. Как се сработихте като тандем в "Гласът на България"?
Влади: Много бързо, ние се познаваме добре, веднага се усетихме един друг, настроихме се какво се иска от нас. Като цяло стана много лесно. Хубаво е, когато имаш доверие на човека, с когото трябва да сте едва ли не като едно цяло, защото нашата задача е да сме тандем. Много е забавно и приятно.
Боряна: Харесва ми това, че с Влади сме на такъв етап в живота, че ако нещо не се е получило, той няма да се притесни да ми го каже - както и аз на него. Ние сме си корективи един на друг. Ако стане гаф или се налага да изпратим някой участник, когото не очакваме да си тръгне, съм много развълнувана и от мен не излиза това, което ми се иска. Тогава Влади започва да се шегува с мен, но в хубавия смисъл, като приятел. Има автоирония, автохумор помежду ни. Много правилен избор е той да стои до мен, както надявам се и аз до него.
Боряна, ти май ще се окажеш най-емоционалният водещ на "Гласът на България" до момента?
Аз наистина съм фен на формати за таланти, за пеене. През годините съм гледала всичко и вероятно до някаква степен това се отразява, много е тънка границата. На моменти се усещам, че се заглеждам като зрител, дори и за части от секундата и веднага си казвам, че съм там с друга цел. Но е много приятно. За мен е много важна и връзката с треньорите, защото аз ги познавам отпреди и атмосферата по време на снимките е наистина приятелска.
Какво ви носи участието в шоуто и успяхте ли да си откраднете неща, които ще са ви полезни занапред?
Влади: Със сигурност всяка една среща с нови хора е полезна и обогатяваща. Запознах се с нови личности - натрупах професионални контакти, контакти с музикантите, бенда. Това е една много приятна атмосфера.
Боряна: Да, мисля, че успявам да туширам емоциите си, според ситуацията. В началото беше трудно, но е въпрос на дисциплина, свързана с емоционалността ми на сцена и мисля, че нещата се получават.
Влади, самият ти знаеш, че на сцената на такова шоу един изпълнител има две-три минути, в които да впечатли журито и зрителите. Какво е нужно освен глас, за да изпъкнеш сред останалите?
На първо място е настройката на ума. Според мен във всякакъв вид формати, хората, които се явяват, говоря за наистина пеещите хора, единственото, което трябва да направят, е да запазят самообладание, да запазят нужното самочувствие, за да може всичко това, което правят вкъщи под душа, да излезе наистина по същия начин. Да не се поддават на емоциите и аз като човек, който беше на такъв тип сцена, смея да твърдя, че настройката на ума е това, което прави разликата. Защото има много хора, които перфектно се справят, но от стреса и вълнението това се отразява в голяма степен на гласа и на цялостното им сценично присъствие. На това какво излъчваш, дали е притеснение, или напротив. Аз повече се притеснявам, когато е празна залата. Когато репетираш и нямаш никакъв отговор, това е супер странно. Когато хората влязат и видиш, че те се вълнуват, това ме зарежда. Това ме кара да се чувствам добре.
Боряна, кои са най-големите предизвикателства в това да си в ролята на посредник между треньорите и участниците?
Понякога ми идва да им кажа: "Ама, какво правите сега, как се случи, помисли пак." Естествено, че не мога да го направя. Извън камерите е много готино, защото ние постоянно се шегуваме, разказваме си истории. Когато се пуснат камерите, се надявам да сме допринесли за това да не изглежда стерилно, да не сме просто водещи и треньори. Ние се шегуваме помежду си, всяко едно нещо, което се отнася до тях е с отношение и с много голямо уважение към тях. Но е много хубаво, че се познаваме, а и тъй като прекарваме дълго време заедно, те също се вълнуват, дали са направили правилен избор. Забавляваме се. Аз съм много щастлива, че познавам треньорите, защото иначе се получава известна дистанция от сцената към тези столове, а мисля, че при нас я няма.
Ако сте участници в този сезон на "Гласът" - в кой отбор бихте избрали да отидеш и защо?
Влади: Треньорите са толкова различни и качествени като изпълнители и творци, че не мога да взема бързо решение. Първо трябва да видя кой ще се обърне за мен и ще реагирам на момента емоционално, а не рационално.
Боряна: Аз не мога да избера, затова винаги казвам, че тук ще изхождам от неща, свързани с Варна. Няма как да не избера Варна и DARA - предаването ми даде възможност да общувам повече с нея, макар че се познаваме отпреди това. Тя е доста щура и мисля, че аз, ако бях изпълнител на сцената, щях да стана още по-щура. Заради Варна казвам DARA, с цялата ми обич към всички ментори.
Боряна, ти споделяш в интервю, че трудно успяваш да бъдеш съвсем безпристрастна, докато гледаш някои от участниците. Кой е моментът, който най-много те развълнува? Имаше ли участник, който буквално да те разплаче?
Имаше няколко такива моменти. Влади е много спокоен и смирен и мисля, че се допълваме в това, че аз съм много емоционална, понякога и много активна. Ние сме приятели с него от дълги години, още от идването ми в София. Когато влязох в Академията, той вече беше четвърти курс. Бяхме в общи компании, познаваме се и до ден днешен сме много близки приятели, което много помага. Но той като мъж емоционално е по-стабилен от мен. По време на кастингите на тъмно, когато сме със семействата на участниците, техните емоции и реакции те удрят. Имах случай, в който един баща, чиято дъщеря продължи напред, се обърна към мен с думите: "Ама, ти наистина се вълнуваш. Аз мислих, че тук нещо се играе, но ти наистина се вълнуваш за моето дете. Благодаря ти!" И аз бях щастлива, защото това означава, че съм си свършила работата и съм го подкрепяла.
Малко или много тази емоция от родителите или приятелите, от близките, те грабва и ти ставаш още по-съпричастен и имаше моменти, в които ми се насълзяваха очите.
В следващите етапи, когато вече си бил по-дълго време с изпълнителите, и когато те се изправят един срещу друг, не мога да повярвам, че единият трябва да си тръгне. Седях с тях, за да чакам тяхната съдба. Имаше и тъжни, и щастливи моменти, затова съм доволна, че Владо е до мен и много се допълваме, защото той ме усеща и знае как да реагира в дадена ситуация. И е много хубаво, защото смятам, че в това предаване се търси доброто под всяка една форма.
Kоя сцена е по-предизвикателна за вас - музикалната или театралната? И къде се чувствате повече в свои води?
Влади: Аз на музикалната сцена не съм стъпвал реално, така че може би предстои да погледна в тази посока. За момента театралната е най-предизвикателна за мен. Там имам повече практика. Във времето, през годините, човек дори и не предполага на какви сцени му предстои да се качи. Затова трябва да е последователен и да е отворен към нови неща. Дори не мога да си представя след 10-15 години, живот и здраве, на каква сцена ще се кача.
Боряна: Нямам опит на музикалната сцена, заради моя страх от самостоятелно пеене. Иначе е много различно, особено когато настъпят етапите за концертите на живо - със сигурност ще бъда пребледняла. И Владо до мен, който ще маха със сценария, като в анимациите.
Чувствам се по-сигурна и по-силна на театралната сцена, заради опита ми. Воденето е ново амплоа за мен, но започва да ми става все по-любимо, особено в компанията на целия екип на "Гласът на България". Хората, които стоят зад кулисите, са едни от най-превъзходните. Защото вниманието, което отделят за всеки един участник, няма как да се види, но това е абсолютна подкрепа. Неслучайно, особено тази година, много участници благодарят на тези хора зад кулисите, които са плътно до тях, освен на нашите музиканти, и на менторите. По време на снимачните дни усещах тяхната подкрепа, на всички зад камерите, по същия начин, по който е екипът събран за театрално представление.
Влади, на театралната сцена си партнираш с твоята половинка Весела Бабинова. Доколко помага и до каква степен пречи да играеш с човек, с когото се познавате толкова добре?
Много помага, защото в нашата работа се работи с душевност и чувствителност. Да имаш доверие на човека до теб, с когото отивате в други пространства и светове, е незаменимо. Опитвате се да градите други реалности. Ако имаш пълна вяра на човека до теб, така и хората в залата ще повярват на това, в което вие "ги лъжете".
Коя е песента, с която двамата бихте се обяснили в любов?
Влади: Може би песента, която предстои да напиша. Моята авторска музика. Не съм започнал още, но ми предстои.
Боряна: С песента на Васил Найденов "Слънце в огледало". Ето тук пак влиза в роля моята емоционалност. На етапа, в който се намирам в момента в живота ми, тази песен най-добре го описва.
Връщайки се назад, кои бяха най-трудните и най-сладките моменти по пътя ви досега?
Влади: Имал съм различни трудни моменти, не съм имал силен старт с фанфари. И до ден днешен е борба, защото веднъж, ако ти се случи нещо хубаво, след това трябва да внимаваш с нещата, които впоследствие правиш, за да успееш да задържиш нивото. Безспорно участието ми в "Капките" беше голям връх. Хората видяха това, което мога да правя, за което съм много благодарен.
В същото време ние артистите сме с един поглед напред, вълнуваме се какво ни предстои. Когато имаме някакъв проект пред себе си, тогава се чувстваме добре.
Боряна: Едни от най-трудните ми моменти като се върна назад, е идването ми в София, за да започна да се занимавам с актьорско майсторство. Аз съм върла варненка, ние с Дара даже спорим коя е повече варненка. Този момент беше много шоков за мен.
Никога няма да забравя и първия си снимачен ден в "7 часа разлика". Бях в първи курс, не бях заставала пред камера. Имах варненски диалект, който не трябваше да проличава. И шокът тогава, макар че тя е един от най-близките ми хора днес - Ваня Цветкова. Трябваше да си партнирам с тази икона на българското кино в първия си снимачен ден и щях да получа удар. Защото нито знаех как работи тази машина, голям екип, камери, веднага да си настроен. Това е повратен момент в моята психика, че трябва да се стегна, защото иначе защо го правя? Благословена съм да имам много хубави проекти зад гърба си и ако кажа един, ще излъжа. Влизането ми в трупата на Пловдивския театър е нещо, което ме накара да се почувствам като част от едно друго голямо семейство. Това е още един момент, който ми даде сигурност и увереност, че са ме забелязали и вече съм част от една друга "система".
Какво ви се иска да постигнете още в личен и професионален план?
Влади: Може би като много хора, след като тук постигна някакво ниво на работа и разпознаваемост, ако мога да изляза извън границите на страната ни, няма да е лошо. Не само за мен, а и за всички хора в България. Аз винаги съм се радвал на спортистите и артистите, и техните постижения навън.
Боряна: Труден въпрос. Искам да продължавам да се вълнувам на сцената. Защото ако правиш нещо, просто за да го правиш, няма никакъв смисъл, означава, че не ти пука. Да го кажем по-правилно, искам да не спира да ме вълнува това, с което се занимавам. Това си пожелавам, както и да влагам смисъл и винаги да подхождам с добро.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}