През последната седмица фантастичният "Венъм" по комиксите на "Марвел" се превърна в най-гледания филм в българските кина. Имена като Том Харди, Мишел Уилямс и Риз Ахмед (познаваме го от главната роля в минисериала на HBO "Злокобна нощ") определено допринасят за привличането на зрители, но това не е достатъчно, за да се роди блокбъстър.

Героят, когото всички искат да видят, носи името на метъл банда и е роден в комиксите в началото на 80-те години. Благодарение на възхитителните 3D-ефекти, днес Венъм изглежда много по-добре на екран и е по-ефектен от което и да е метъл лого или от която и да е корица на комикс.

Сериозните кинокритици вече определиха гледането на "Венъм" за безсмислено губене на време, но това е абсолютно безразлично на масовата публика, която даде своето одобрение чрез инвазия в киносалоните.

Ако съдим по трейлъра, Том Харди е много готин - и същевременно ужасяващ.

Той играе Еди Брок, разследващ журналист, който по случайност "пипва вирус" - бактерия от извънземно от вида симбиот. Благодарение на вируса, Брок се превръща в нещото, което е много неща - Венъм.

Най-култовата сцена от трейлъра на филма е когато Еди Брок като Венъм изплезва езика си, за да оближе следващата си жертва.

Киносайтът Trillist обяснява, че докато работи върху кино образа на Венъм, екипът на филма начело с режисьора Рубен Флайшър, провежда задълбочени дискусии колко точно да бъде количеството слюнка, която да изтича от езика на симбиота.

Флайшър разказва, че когато визуалните артисти прекалявали със слюнката, се налагало сцената да се работи отново и отново. "Направихме стотици кадри на Венъм и за всеки един трябваше да преценяваме поотделно дали е подходящ".

Работата по филмовия персонаж била изключително трудоемка.

В комикса героят може и да не изглежда толкова страшно, но на екран ефектът е съвсем друг. Рубен Флайшър коментира, че "когато имаш такова страховито на вид чудовище, този език по някакъв начин го обезоръжава" - прави го по-невинен, по-симпатичен. Дори култов.

Създаването на дългия език в кино версията "Венъм" става напълно случайно.

Художникът Ерик Ларсон, работил по персонажа в студията на "Марвел", си спомня, че се вдъхновил за кино-типажа от корица на комикс за Спайдермен срещу Венъм. На тази корица създателят на Венъм Тод Макфарлейн бил нарисувал устата на своя герой доста увеличена и се виждал езикът. "Решен да направя крачка по-нататък, дарих Венъм с още по-дълъг език, неосъзнавайки, че Тод всъщност не е правил това - той го е нарисувал съвсем обикновен и незабележим", пише Ларсон във Фейсбук-страницата си.

Оказва се, че големият език се ражда единствено във въображението на Ларсон, който пък години наред твърди, че Тод го е измислил. "Представете си моята изненада, когато си припомних корицата на Тод след години и се оказа, че няма нищо общо с онова, което съм си въобразявал! Оказа се, че аз съм този, който е създал този откачен език".

Да се изобрети и подходящата дължина и извивка на езика също не е било лесно. Екипът създава 20 различни варианта, докато се достигне до най-ефектния. "Това определено беше дълъг процес, но е толкова важен за типажа, че изборът трябваше да бъде точен", спомня си Флайшър.

На Том Харди му се налага да поработи доста и върху гласа на Венъм.

В началото екипът записва доста различни варианти за глас и след това добавя филтри, преди да ги прати за одобрение на режисьора. Измежду гласовете има по-енергичен и по-забавен вариант, както и по-страшен. В крайна сметка Флайшър избира нещо средно - заплашителен, но и приятелски глас. Така във филма Венъм звучи приятелски настроен, но в същото време не може да сдържи злото в себе си.

Работата върху езика, устата, зъбите и всички останали атрибути на Венъм в крайна сметка допринасят изключително за касовия успех на филма.

А сцената, включена в трейлъра, в която симбиотът се изплезва, преди да оближе жертвата си, вече има култов статут. Тя влезе и в пантеона на любимите мемета и гифове, защото изглежда едновременно нова и много класическа.

По нещо наподобявайки "Пришълеца", новият кино вариант на Венъм е абсурден: гнусен и възхитителен едновременно. Но най-вече е силно запомнящ се.