Задължителни ли са депресията и смъртта след славата?
Музикалната индустрия е пълна с жертви
Оказва се, че славата не е химера. До нея може да се домогне всеки, който притежава талант или привлекателна външност. Но какво идва след нея?
След смъртта на изпълнителя от бившата One Direction Лиъм Пейн представители на музикалната индустрия вече обсъждат въпроса за задължението да се полагат специални грижи за изпълнители, сдобили се със слава на ранна възраст, като до този момент едно от най-логичните решения би било да се забранят изявите на прекалено младите артисти.
След кончината на Лиъм редица изпълнители спират за момент и се замислят - това е поредният музикант, който още в незряла възраст достига стратосферна слава. Пейн е в началото на тийнейджърството си, когато започва участие в музикалния формат Х Factor Великобритания. С течение на годините цялата тази популярност, която набира, оказва опустошително въздействие върху психичното му здраве и той започва да употребява алкохол и наркотици, за да се "самолекува".
В интервю от 2019 г. за изданието Esquire Middle East признава, че не само той, а и редица други негови колеги в бранша изпитват натиск и обществен контрол. "И най-вече психически се бориш с това. Винаги трябва да знаеш, че може да те снимат някъде. Случвало се е да имам дни, в които просто не искам да излизам от къщи. За съжаление, това се случва на всички в тази индустрия. Често ни затваряха по стаите, докато сме на турне. И какво имаше там? Именно - минибар. Така оползотворявахме времето си."
Разбира се, както споменахме, Лиъм не е единственият потърпевш от бързата слава, когато тепърва навлиза в пубертета.
Лиъм Пейн (1993-2024 г.)
Неговите зависимости и впоследствие развита депресия и преждевременна смърт, карат мнозина в шоубизнеса, а и извън него, да се замислят.
Примерно британският автор на песни Гай Чеймбърс вижда тревожни прилики между историята на Пейн и тази на бившия му дългогодишен музикален партньор Роби Уилямс, който се присъединява към бойбандата Take That на 16-годишна възраст през 1990 г. Уилямс страда от изтощителни пристъпи на паника в началото на кариерата си, което води и до добре документираните му проблеми със зависимостта. В интервю през 2022 г. Уилямс споделя за този период: "Приемах лекарства, докато работех. В един момент ми се наложи да изляза пред публика от 3000 души. Тялото ми, вътрешното ми Аз не реагираха добре."
Роби Уилямс
Освен че споменава Роби, провокираният от смъртта на Пейн Гай говори публично за депресията сред популярните личности. Той дори предлага да се забрани на лица под 18 години да стават попзвезди. "По мои наблюдения за тях не се грижат. Имаме толкова примери за деца, на които никой не е обърнал внимание по пътя им към славата."
И това със сигурност е интересно предложение. При всяка шокираща смърт на поредния изпаднал в беда изпълнител, станал известен на, да речем, невръстна възраст, все се коментира, че "нещо трябва да се промени" в музикалната индустрия, а след това всичко се връща към обичайното.
Ейми Уайнхаус, която е подписала първия си договор със звукозаписна компания на 19-годишна възраст и постига невероятен успех в музикален план, е подложена на травмиращо отношение от страна на пресата, заради което и започват проблемите й с пристрастяването, а по-късно и умира на 27 години.
Ейми Уайнхаус (1983-2011 г.)
Шведският диджей Avicii с истинско име Тим Берглинг, издава денс парчета от 17-годишен и документира собствените си преживявания на тревожност, както и буквално изтощаващия график на турнетата в документалния си филм "Avicii: Истински истории". И в него, и извън, той се бори с опиоидна и алкохолна зависимост вследствие на което се самоубива на 28.
Тим Берглинг (1989-2018 г.)
Арън Картър, който издава първия си албум на деветгодишна възраст, преживява мъчителен период за това, което е останало от детството му, има проблеми със злоупотребата с наркотици, диагностициран е с шизофрения и биполярно разстройство през 2019 г. и умира от случайно предозиране със забранени вещества на 34 години.
Арън Картър (1987-2022 г.)
Снимка: Getty ImagesПитаме се: Сега, през 2024 г., променило ли се е нещо, що се отнася за грижа към младите музикални звезди?
В интервю за ВВС психологът д-р Ади Джафе споделя, че през цялата си кариера постоянно се е сблъсквал с музиканти, които страдат от депресия. Особено тревожно според него е, че тези хора попадат в свят на възрастни, с който не са подготвени да се справят нито психически, нито физически.
"Оставяме тези млади, креативни, често пъти срамежливи и интровертни артистични умове и ги прекарваме през силно стимулирана капиталистическа система, от която могат да се спечелят много пари. В началото това е очарователно, партитата са страхотни, знаменитостите, които идват да се срещнат с теб, също са прекрасни, живееш фантастичен живот... Но както виждаме, има много артисти, които се борят със себе си. Работил съм с музиканти, чийто график включва около 150 до 200 представления годишно. Това означава, че трябва да пътуват с автобуси и самолети на практика всеки ден от годината. Те нямат стабилна домашна среда, намират се в постоянно променящи се и напълно различни часови зони. Накрая започват да разчитат на сънотворни и стимуланти, за да са бодри и това се превръща в един вреден цикъл от неподходящи, но необходими навици. Това е емоционален труд."
По думи на психолога младите звезди пропускат и много важни стъпки в развитието си. "Социалната връзка е от голямо значение. Когато ви изтласкат в светлината на прожекторите, ставате изключително изолирани и социалният ви живот почти ви е отнет."
Психическото натоварване в света на музиката е широко разпространен проблем. Пример за това е проучване от 2019 г. на ВВС, според което 80% от анкетираните музиканти на възраст между 18 и 25 години са заявили, че имат негативни проблеми с психичното здраве, като най-често срещаните са тревожност и депресия. Допълнителни усложнения могат да възникнат и за успешните в търговско отношение звезди, някои от които могат да изпаднат в публична криза, поради зависимостта им от нездравословни механизми за справяне с проблемите като алкохол и наркотици, и които стават обект на заглавия и дискусии в социалните медии.
Да се спре навлизането на младежи под 18 в музикалната индустрия със сигурност е една от превантивните мерки, но дали идеята на Гай Чеймбърс за предпазване на тийнейджърите от света на поп музиката наистина може да се приложи на практика?
Крис Хърбърт, създател на Spice Girls, се съмнява. "Честно казано, не мога да разбера как може да се въведе минимална възраст за работа в шоубизнеса", казва той пред ВВС. "Младите творци и техните настойници трябва да бъдат напълно информирани и да осъзнават рисковете, както и наградите, които съпътстват славата. Вместо да полагаме усилия да я спрем, трябва да се постараем в създаването на подходящо образование и подкрепа, а индустрията в по-прозрачно място."
Например, в Обединеното кралство учениците до 16-годишна възраст са защитени от Закона за лицензиране на детски представления, който постановява, че децата, които се изявяват публично или по телевизията, трябва да кандидатстват за лиценз за изпълнение от местните власти, за да се гарантира тяхното "здраве, благополучие и добро отношение".
Ед Маги, председател на Националната мрежа за децата в сферата на заетостта и развлеченията, споделя пред BBC: "В момента се опитваме да създадем наръчник за родителите за някои от нещата, за които трябва да мислят, когато детето им е в развлекателна индустрия. Бихме могли да помогнем да звездите да поемат контрола в свои ръце и да се грижат по-пълноценно за собственото си благополучие."
Вредният характер на известността през 2024 г. е неустойчив дори за тези, които са над 18 години. Да бъдеш изложен на такова ниво на публична видимост, да бъдеш поставен в очите на обществеността, при наличието на социални медии и денонощен новинарски цикъл, е вредно и се оказва, че възрастта вече няма значение. А музикалната индустрия е пълна с жертви. Трагично губим признати звезди под натиска на славата и богатството и всеки път, когато това се случи, всички се замисляме и осъзнаваме необходимостта от промяна. И макар че ставаме все по-добри в идентифицирането и говоренето за проблемите на психичното здраве, на този етап не сме стигнали достатъчно далеч.
Джаред Хигинс (1998-2019 г.)
Снимка: Getty Images
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}