Малко са сериалите, превърнали се в истинска легенда, които са оставили след себе си трайна следа в историята на телевизията. Всяка година множество нови продукции започват излъчването си с надеждата, че ще спечелят вниманието на Негово величество зрителя, но независимо колко амбициозни са създателите им, голяма част от тях са обречени на провал. Тогава, загубили битката за висок рейтинг, те биват прекратени, най-често още след първия си сезон, а сценарият за евентуалното им продължение се озовава сред останалия боклук в някое от кошчетата из офисите на снимачните студиа.
Има обаче и такива поредици, пожънали небивал успех, които не спират да вълнуват публиката дълго след своя край. Тяхната магия е толкова голяма, че хората нямат нищо против да гледат повторенията им, макар вече да са напълно запознати с развоя на цялата история. Едно такова шоу се появява преди повече от три десетилетия и мигновено се превръща в един от най-гледаните ситкоми, правени някога. Интересът към "Златните момичета", тръгнал за първи път по малките екрани през септември 1985 г., е толкова голям, че американците, които си спомнят онова време, казват, че улиците дори на космополитните градове опустявали за половин час, когато по NBC вървял поредния му епизод.
Надали думите им са преувеличени, имайки предвид, че през седемте си сезона предаването е отличено с четири награди "Златен глобус" и 11 приза "Еми" (два от които в категория "Изключителен комедиен сериал"), като всяка една от актрисите в главните роли също получава по една статуетка - постижение, срещащо се едва четири пъти в хрониките на Холивуд. За огромното внимание, на което са се радвали "Златните момичета", свидетелства и факта, че през 1988 г. Кралицата-майка Елизабет Боуз-Лайън, която е била верен почитател на шоуто, лично е поканила четирите звезди, превъплътили се в основните персонажи, на посещение в Англия, за да изпълнят на живо част от най-емблематичните си сцени в рамките на "Royal Variety Performance". Нещо повече, статиите, отразили събитието в британските медии, твърдят, че монархът не се е смял така продължително, както по време на представлението им.
Продукцията определено надминава всички очаквания, тъй като дотогава никой не е предполагал, че ежедневието на жените, достигнали зряла възраст, може да бъде изпълнено с не по-малко вълнения и авантюри от това на далеч по-младите представителки на нежния пол, а освен всичко и да изобилства от хумор. Една от характерните черти на образите е пиперливият и остър език, който мнозина вероятно биха определили като крайно неподходящ за дами на техните години. Именно в това обаче се крие очарованието на действащите лица, които значително се различават от стандартната представителна извадка на своето поколение. Хората, които случайно са попаднали на сериала в наши дни, са на мнение, че той е послужил като вдъхновените за създаването на хитовете "Приятели" и "Сексът и градът", тъй като някои от ситуациите и репликите в него могат да бъдат открити в другите два, доказвайки, че дори в Меката на киното всичко ново е добре забравено старо.
В центъра на събитията стоят четири загубили по един или друг начин съпрузите си жени, прехвърлили 50-те, които съдбата събира под един покрив в Маями. Сюжетната линия проследява опитите на всяка една от тях да открие отново любовта, макар това да се оказва трудна задача, чието решение е съпроводено от множество комични ситуации. Визуалният разказ започва със срещата на четирите героини. В началото прекомерно суетната вдовица Бланч Девероу, която страда от постоянна нужда за внимание от страна на мъжете, мислейки си, че най-големият дар от Бога е красотата, търси наемателки за двете свободни стаи в къщата си. Така попада на работещата като заместващ учител Дороти Сборнек, която тъкмо се е развела с дългогодишния си съпруг, от когото е забременяла още в гимназията, пропилявайки светлото си бъдеще. Тя е изключително интелигента и рационална, но като дете на италианци често позволява на емоциите си да поемат контрол над действията ѝ, а в нередки случаи иронията, с която си служи, реже по-остро и от старателно наточен нож.
Бланч, София, Дороти и Роуз
Към тях се присъединява и овдовялата Роуз Найлъд, в чийто образ влиза Бети Уайт, позната на българския зрител от "Предложението", "Пак ли ти?", "Дързост и красота" и др. Нейният персонаж определено не блести с ум, всъщност никак даже, затова неизменно става обект на остри шеги и подигравки, отправени ѝ от нейните приятелки. Къде съзнателно, къде не, иначе добродушната и чистосърдечна Роуз отвръща на удара с истории от детството си в Сейнт Олаф, които звучат тъй налудничаво, че предизвикват шок и главоболие на съквартирантките ѝ. Те неведнъж се питат как изобщо жителите на родното ѝ градче са успели да еволюират и да напуснат пещерите, при положение, че поведението им съмнително много се доближава до това на маймуните в джунглата.
След като трите прекарват няколко месеца заедно към групата, без каквото и да било предупреждение, се включва и София Патрило - майката на Дороти, която е напуснала старческия дом заради пожар... предизвикан от нея самата, макар да го отрича. Тя е дори по-директна от дъщеря си, а вследствие на прекаран инсулт изобщо не е в състояние да подбира думите си и винаги казва това, което мисли, без цензура. Макар ежедневно да влудява другите три жени, тя винаги е готова да им помогне, давайки им съвет. За жалост обаче наставленията ѝ по-скоро ги забъркват в допълнителна каша, тъй като сицилианските традиции и разбирания, с които е отраснала, невинаги намират приложение в Америка.
Дороти с майка си София
И понеже ситкомът така и не успя да стигне до България, сега ще ви представим някои от най-духовитите реплики от него, намерили място сред най-култовите цитати от телевизията:
Дороти към Бланч, която е заспала на масата в кухнята: Бланч, събуди се! Бланч!
Думите ѝ обаче нямат никакъв ефект, затова тя пробва нова тактика: Ставай, че жена ми ще се прибере всеки момент!
Бланч скача мигновено на крака: Боже! Къде са ми обувките?
* * *
София към дъщеря си: Ревността е много грозно нещо, Дороти! Точно като теб, когато облечеш рокля с гол гръб!
* * *
Роуз: Мога ли да задам един глупав въпрос?
Дороти: Да, при това по-добре от когото и да било!
* * *
Роуз: Накъде си се запътила толкова късно вечерта?
Дороти: Да купя сладолед... Или да извърша престъпление. Ще реша, когато се кача в колата.
* * *
Бланч: Грижа се много добре за себе си! Отнасям се с тялото си като с храм.
София: Който е отворен за всички посетители, без значение дали е ден или нощ!
* * *
Бланч: Аз съм южнячка. Флиртуването е в корените ми!
Роуз: Какво имаш предвид с това?
Дороти: Не разбра ли? Майка ѝ също е била повлекана.
Роуз и Бланч
* * *
Дороти: Защо ли просто не си сложа табела с надпис: "Прекалено грозна, за да живее"?
* * *
Бланч: Знаете ли какво най-много мразя да правя след парти?
Роуз: Да търсиш бельото си сред голямата купчина от мъжки гащи, останала след гостите?
* * *
Бланч: Не може да съм единствената, която е миксирала съставките за маргарита в устата на моряк!
* * *
Бланч: Казвам ти това абсолютно конфиденциално! Дърк е с почти 5 години по-млад от мен.
Дороти: Изчислено в кучешки години ли?
* * *
Бланч: Роуз, какво беше първото ти впечатление за мен?
Роуз: Ами, помислих си, че носиш прекалено много грим и си уличница. После обаче разбрах, че съм срешила! Ти определено не слагаш много грим.
* * *
Бланч: Ще те науча на всичко, което знам, за да съблазниш този мъж, но ще се наложи да изпълняваш всяка моя дума. Когато ти кажа: "Скачай", ти ще отвръщаш: "Върху кого?"
* * *
Роуз: Както казваме в Сейт Олаф: "Хелгенбаргенфлергеннефрен..."
* * *
Дороти: Бланч, мога да получа херпес само от слушане на тази история!
* * *
Бланч: По-изнервена съм и от девица по време на затворническо родео!
* * *
Бланч: Не изглеждам добре в американски дрехи, защото имам европейско тяло.
Роуз: Нима всички в Европа имат големи дупета?
* * *
Роуз: Дороти, гола ли беше София току-що, или просто роклята ѝ отчаяно се нуждае от гладене?
* * *
София: Повечето хора пропиляват времето си, чудейки се дали чашата е наполовина пълна или празна... Аз ли? Аз просто пия каквото там е налято в нея.
* * *
Бланч: Никой не ми вярва, когато казвам истината! Предполагам, че това е проклятието на всички опустошително красиви жени.
* * *
Роуз: София, искам да обясня за снощи... Та, когато бях малко момиче...
* * *
Бланч, болна от грип: Не е ли невероятно, че мога да се чувствам ужасно, а в същото време да изглеждам прекрасно?
* * *
Дороти: О, я стига! Годините са просто състояние на ума.
Бланч: Кажи го на гардероба ми!
* * *
Роуз: Кажете ми, възможно ли е да обичаш двама мъже едновременно?
Бланч: Въведи ме в ситуацията. Например... пила ли съм?
* * *
Бланч: Можете ли да си представите, че се забавлявах, а нямаше дори един мъж в стаята!?
* * *
Бланч: Имам чувството, че ме отблъскваш от себе си, поставяйки ме в ъгъла. Знай обаче, че в такива случаи не се давам лесно и се боря за онова, което искам, като дива котка! Освен ако не съм пила твърде много, тогава по-скоро нежно се свличам надолу по стената, след което обичам да правя страстна любов върху килима.
* * *
Бланч: Но, Дороти, ти винаги си била тази, която казва, че трябва да се остарява с достойнство!
Дороти, сочейки към майка си: Да, но това не се отнася за мен, а за нея! Погледни я, та тази жена е поне на няколко века!
* * *
София: Да не би да ти дадох някаква индикация, че ми пука?
* * *
Бланч: Помислих си, че ще умра! Заклевам се, никога не съм изпитвала подобна агония. За миг видях целия си живот пред очите ми и си помислих: "Ще бъде наистина жалко, ако си отида сега, прекалено млада съм... а и не нося подходящо бельо".
* * *
София: Сърцето ти определено е на правилното място, но къде, по дяволите, е мозъкът ти, е, това вече не знам.
* * *
София: Всичко, което правя по цял ден, е да слушам за сексуалните ви проблеми! А къде остават моите?
Дороти: Майко, какъв е твоят сексуален проблем.
София: Не получавам секс!
* * *
Дороти към Роуз: Отиди да поспиш, скъпа. И се помоли на Бог за мозък.
* * *
София: Когато настъпят трудни времена, просто си припомни тези мъдри думи - ти си стара и увиснала отвсякъде, така че всичко друго лесно ще го преживееш.
* * *
Бланч: Знаеш ли, на юг всички се развиваме по-бързо. Преписвам го на жегата.
Дороти: А аз - на джина!
* * *
Бланч: Как можеш да прецениш, че съм красива и младолика по телефона? ... Не, не, вярно е, просто се учудих. Това е всичко.
* * *
Дороти: Бланч, скъпа, чакай! Не забравяш ли нещо?
Бланч: О, не, аз никога не нося бельо.
* * *
Бланч: Роненето на сълзи е за обикновените жени, красивите отиват на пазар.
* * *
Бланч: Винаги си поемам въздух, преди да се ръкувам с мъж. По този начин гърдите ми изпъкват повече.
* * *
Дороти: Когато 20-годишно момиче се омъжи за мъж на 80 г., шансовете са то да не преследва тялото му.
* * *
Дороти: Не е лесно да бъдеш майка, в противен случай и бащите щяха да бъдат.
* * *
Роуз: Моля ви, простете ми. Не е моя вината, че поколения наред братовчедите ми са се женили помежду си.
* * *
Бланч: Нямам тайни от теб, целият ми живот е отворена книга.
София: Моля те, целият ти живот е разтворена блуза!
* * *
София: О, Дороти, стига! Последният път, когато бе на диета, се превърна в онзи тип от "Мълчанието на агнетата".
* * *
Бланч: О, идваш от старческия дом "Шейди Пайнс". Знам го, хубаво място е!
София: Не! Затвор е! Заключват ни по стаите и ни карат да изглеждаме така, все едно се забавляваме. После ни правят снимки, които да отпечатат в рекламната брошура.
* * *
Мъж към Дороти: Ти трябва да си сестрата на Бланч.
София: Ти трябва да си сляп!
* * *
Дороти към София, която излиза на среща: Мамо, запомни, недей да правиш нищо, което аз не бих!
София: Мисля, че прекрачих тази граница, когато се съгласих да изляза с мъж.
* * *
Дороти: Това е толкова жалко... Как може човек да живее живота си в изолация, напълно сам, без компания или любов... Иска ми се да направя нещо.
София: Основи клуб!
* * *
Бланч, облечена в каубойски костюм, сочейки към празния кобур за пистолет на колана си: Защо да нося това, след като нямам какво да сложа в него?
София: Аз си задавам същия въпрос всяка сутрин, слагайки сутиена си.
* * *
Роуз: Никога не ям чипс... Не ми харесва!
Дороти: Защо?
Роуз: Понеже постоянно пада в сутиена ми.
* * *
София: Роуз, изнасяш ли се? О, това щеше да бъде наистина тъжно, ако те харесвах повече.
* * *
Бланч към Роуз: Винаги ще ме харесваш, защото съм олицетворение на всички грехове, които нямаш смелост да извършиш.
* * *
София: Напълно хипотетично, представи си, че мъж те покани на среща.
Дороти: Защо това да е хипотетично?
София: Провери си графика и ще разбереш.
* * *
София се подготвя за среща: Как изглеждам?
Дороти: Като вдовица, която все още оплаква покойния си съпруг.
София: Чудесно, значи изглеждам достатъчно свободна!
* * *
Дороти: Господи, толкова е трудно да избереш дрехи за посещение на психиатър! Облечеш ли черно - депресирана си, сложиш ли червено - ядосана си.
Бланч: Ако пък избереш нещо по-разголено, значи искаш да спиш с него.
Дороти: Чудя се как така не висиш постоянно в ареста.
* * *
Бланч, вдигайки слушалката на звънящия домашен телефон: Ало... да. С кого искате да разговаряте? Дороти? Сигурно сте набрали грешен номер.
Дороти, крещейки: Бланч! Защо мислиш така?
Бланч: Ами, просто предполагам, все пак се обажда МЪЖ!
* * *
Дороти: Не, Роуз, не може да забременееш, ако използваш тоалетната в мола!
* * *
Дороти показва новата си рокля на София: Как изглеждам, мамо?
София: Скъпа, изглеждаш сензационно!
Дороти: Наистина ли мислиш така?
София: Да! Никога не си била по-хубава. Кой е дизайнерът? Човекът заслужава Нобелова награда за чудеса!
* * *
Дороти: Подаряваш ни календари?
Бланч: Да, като всеки месец е със снимката на мъж, който ми е дарил специални и незабравими мигове...
Дороти, поглеждайки календара: Уау!
Бланч: Септември?
София: Изумена съм, че през октомври изобщо си била в съсояние да вървиш...
* * *
Бланч: Мел и аз сме родени един за друг.
София: Иска ми се да можех да кажа същото за клина ти.
* * *
Бланч, опитвайки се да съблазни мъж: Сега, ако ме извините, мисля да отида да си взема вана с толкова вода, колкото да покрие гърдите ми.
София: Което ще рече три сантиметра вода?
* * *
Роуз: Колкото повече остаряваш, толкова по-добър ставаш... освен ако не си банан.
* * *
Роуз: Аз също ясно си спомням най-добрия секс в живота ми.
Дороти: Беше ли ти трудно да напуснеш връзката след него?
Роуз: Не съвсем... Горкият Чарли почина по средата на акта.
Бланч: Наистина ли това е бил най-добрият секс със съпруга ти?
Роуз: О, да! Имаше нещо наистина лудо в него през онази вечер. Макар да си помислих, че е странно, когато започна да вика: "Роуз, отивам си! Отивам си!"
* * *
Роуз: Господи, София! Днес си в ужасно настроение!
София: Е, прости ми, но артритът ми пак се обажда. Освен това чекът от социалните пак закъсня. А и преди малко установих, че не съм си вземала душ с мъж от 22 години!
Дороти: Но... Татко почина преди 27 години.
София: Накъде биеш?
Дороти: Мамо, какво се опитваш да кажеш?
Роуз: Не е ли очевидно, Дороти? В продължение на 5 години се е къпала с мъртвец.
* * *
Роуз: Нека ти кажа един урок, който научих в Сейнт Олаф, когато бях малко момиче. Ако държиш птичка нежно в ръцете си - тя ще остане при теб. Ако обаче я стиснеш силно... Е, очите ѝ ще изскочат от орбитите си.
* * *
Роуз: Д-р Джери, вероятно е страхотно да имате само едно име. Така поне не се тревожите, че хората постоянно ще бъркат начина, по който се изписва фамилията ви.
Д-р Джери: Вашата фамилия трудна ли е за изписване?
Роуз: Да, но ставам все по-добра.
Д-р Джери: Вероятно това е новата ми пациентка.
* * *
София: Дороти, всеки идиот знае това.
Роуз: И аз го знаех.
София: Ето, виждаш ли?
* * *
Бланч: Господ ми е свидетел, никога повече няма да се задявам с мъж... в библиотеката... в събота... освен ако не е сладък... и не кара хубава кола... Амин!
* * *
Бланч и Роуз се връщат от репетиция на театрална постановка, облечени в костюми на монахини. Бланч, държейки сутиена си в ръка, забелязва, че в кухнята е чичото на Дороти, който е свещеник. Тъй като не се познават, той ги пита кои са.
Бланч: Ние сме сестри Бланч и Роуз. Ние... аммм... обикаляме от врата на врата, събирайки бельо за изпаднали в нужда секси хора.
* * *
Бланч: София, носейки тази перлена огърлица между гърдите си, изглеждам ли като озверяла за секс уличница, която отчаяно се нуждае от мъж в леглото?
София: Да.
Бланч: Чудено! Значи, перлите остават.
* * *
Бланч: Не мога да го върна... вече платих за него.
Дороти: Сигурна съм, че могат да ти възстановят средствата.
Бланч: Съмнявам се, платих в натура.
* * *
Бланч: Първият ми път беше Били...О, никога няма да го забравя! Онази прекрасна нощ под дървото, въздухът бе наситен с аромата на парфюма му, а Били бе върху мен... Чакайте, не беше ли Боби? Да, точно така! Боби! Или беше Бен? О, на кого изобщо му пука? Така или иначе името му започва с "Б".
* * *
Бланч се появява в стаята, облечена в елегантна вечерна рокля, правейки се, че не знае, че мъжът, чието внимание се опитва да привлече, е в нея: О, толкова ме е срам, че ме виждаш в това старо нещо.
Дороти: Не се тревожи, Бланч. Роклята покрива по-голямата част от него.
* * *
Бланч: Какво мислите за новата ми рокля? Подхожда ли ми?
София: Много е тясна. И къса. Освен това деколтето е прекалено дълбоко за жена на твоите години.
Дороти: Да, Бланч, правена е точно за теб!
* * *
Бланч: Никога не съм се чувствала толкова засрамена.
Дороти: Наистина? А помниш ли онзи път, когато беше загубила ключа за белезниците си и трябваше да обикаляш квартала, прикована за пощальона?
* * *
Бланч: Няма да повярвате. Сестра ми Шармейн току-що ми се обади!
Дороти: Мислех, че двете не си говорите.
Бланч: Така е.
Роуз: Тогава как разбра, че тя е от другата страна на линията?
Дороти: Роуз, понякога си мисля, че няма по-лоша реклама за нацията ни от теб.
* * *
Дороти: Ако имах пари, щях да се преместя в апартамент в центъра, вместо да живея с... По-добре да не казвам нищо, преди да съм изпила сутрешното си кафе. (Отпива от чашата веднъж) С уличница и малоумница! Съжалявам, явно е безкофеиново.
* * *
Бланч: Не мога да повярвам, че каза това! Ако не бях истинска дама, щях да ти скоча на бой.
Дороти: Само се опитай и ще те поваля по гръб толкова бързо, че ще те накарам да си помислиш, че си на среща.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}