В сезоните на настинки и грип, най-често чуваме: "Паднал ти е имунитетът..." или "Всичко е до имунитет".

Компании на пазара се опитват да разработят продукти, които да подсилват имунната ни система, като медицината наистина научи много за имунитета през последните години.

Днес ще ви разкажем какво точно е имунитет и как работи, за да не се приема като нещо мистериозно и за което четем само по етикетите на лекарства, храни и продукти.

Едно от съвременните открития е, че имаме поне две линии на имунна защита (те са доказани) - придобит имунитет и вроден. Придобият е по-познат на медицината, повече изследван. Вроденият е този, който действа постоянно и ни предпазва от болести и бацили ежедневно.

Да вземем за пример настинката и как действа естествената ни защита при поява ѝ в организма. Тя се причинява от вирус и чужди за организма ни тела. Появата на течащ нос или кихане, главоболие са първите симптоми и те са точно опит на тялото да изхвърли тези патогени от себе си.

Не всичко обаче може да се изхвърли по този начин и може да останат от тях и да ни застрашават здравето. Това не се случва благодарение на макрофагите или неутрофилите. Те буквално хващат и убиват патогените. Но не винаги успяват и тогава се включват левкоцитите – това е сборно понятие за всички бели кръвни телца (лимфоцити и др.).

Левкоцитите започват нещо като игра в организма ни. Първо, лимфоцитите са разделени на два отбора – „Т“ и „Б“ отбор. Т - лимфоцитите получават информация за това какъв вид и каква структура има „врагът“ или патогенът, който е влязъл в тялото ни и ни застрашава. Тази информация те я предават на помощния отбор от макрофаги и нетрофили, който трябва да предаде информацията от отбора на Т - лимфоцитите към отбора на Б - лимфоцитите. Задачата на Б – лимфоцитите е, след като получат информация за „врага“, да произведат антитела срещу него. Когато са готови с антителата, Б - лимфоцитите ги изстрелват от себе си към врага т.е. патогените в тялото ни, като целта е те да бъдат спрени. Когато патогените са улучени и спрени от движение и настъпване в тялото ни, се включва помощният отбор от макрофаги и неутрофили. Този отбор ги поглъща.

В случай на настинка или грип тази защитна „игра“ отнема седмица или две. Тогава се чувстваме отпаднали, с възпален нос, гърло, отделяме секрети и т.н. Тази защитна игра се нарича имунна реакция антиген - антитела, при която всички отбори имат много точни отговорности. Ето как, ако помощният отбор на макрофагите не пренесе информацията за това кой е врагът от единия отбор лимфоцити до другия, не е възможно да се произведат антителата, които да го неутрализират. Тялото ни запазва информацията за вида патогени и ако в бъдеще се появи същият патоген, имунните функции и реакция веднага се задвижва, за кратко време.

Данните от първия контакт с болестта се запазват и всеки път, когато този враг - патоген нахлуе, ние произвеждаме все повече и повече антитела и засилваме придобия имунитет. Каква е особеността, обаче? Патогенните организми и вирусите мутират бързо, затова всяка година имунолозите правят различни грипни ваксини, примерно, и затова никога няма да съществува ваксина срещу най-срещаната вирусна инфекция - настинката, или поне не с възможностите на медицината днес.

От друга страна имунната реакция, която описахме по-горе, е бавна и отнема от няколко дни до седмици да произведе антитела. Тя не може да реагира мигновено срещу непознати патогени, така действа придобият имунитет.

Другият вид имунитет, вроден или наследен, се изучава и до днес от учените. Категорично е, че степента на действието му зависи от здравето на човека. Светила в медицината отдавна са обявили, че източникът на по-висш имунитет е вродената имунна сила и че той е реалният източник на здраве. Чрез био-медицински изследвания учените се опитват да установят как всъщност действа вродената имунна система във всяка клетка на тялото ни.

Те откриват специализирани клетки, т.нар. „топ лайк рецептори“, които хващат патогените и отделят антивирусни и антибактериални вещества. Тъй като това са сензорни клетки, те предупреждават за съществуващата опасност клетките до тях, а не само тези, които са нападнати и така всички клетки започват да отделят антивирусни вещества. Най-важното е, че те имат незабавна реакция и по този начин се дава възможност и време на придобитата имунна система да реагира ефективно срещу останалата част от патогените, като отделят антитела.

Т.е. придобитата имунна система започва да действат след вродената имунна система. Ако вродената успее и даде резултат, инфекциозните болести са предотвратени. Какво става с патогените, които все пак успеят да избягат от антивирусните вещества и успеят да проникнат в клетката? Там те ще бъдат унищожени от вътреклетъчната детоксикация. Буквално ще бъдат разкъсани на молекулярно ниво при процеса, наречен „автофагия“ – разкъсват се от ензим, наречени „хидролаза“.

Природата е дала много възможности за подпомагане на имунната реакция на тялото, медицината също има своите открития и съвети, за които скоро ще ви разкажем.