Психологът: Ако Коледата ви натъжава - пътувайте!
Практиката "Бъди добър и прави добро" гони самотата от празниците, казва Ани Халваджиян
За Коледа се казва, че е светъл празник, но това вероятно е заради същината - родил се е Исус Христос, Спасителят на света, макар в крайна сметка да е установено, че рожденият му ден е някъде през септември, но хората продължават да се веселят през зимата.
Цялата тази врява и безумство, ако цитираме Фокнър, с красотите и украсите наоколо обаче на някои хора не им действа добре, даже ги депресира.
Защо е така попитахме психологът и психотерапевт Ани Халваджиян. Вижте какво разказа тя.
Защо за някои хора Коледа е тъжно време
Защото ТРЯБВА ДА Е весел и щастлив! Опитайте да сте щастливи по задължение. Дали ще се получи? А с Коледа нещата стоят така - всички ние сме програмирани от малки и бомбардирани като големи от медии, реклами, филми и да, големият ужас в последните години - Социалните мрежи - където всички са красиви и щастливи! Не само по Коледа, но и около други празници напрежението от този съвършен, вечно убягващ ни перфектен живот се засилва.
Защото нека си го признаем - малко от нас имат перфектни семейства, с перфектни взаимоотношения и събирането заедно на празничната маса може да се превърне в изпитание, когато някой реши да попита: Ами ти още ли си нямаш приятел/ка? Или Няма ли вече да раждаш деца? То няма за кога да отлагаш? Или /Защо не идваш да ни виждаш иначе, а само на празниците? / Ами, може би, за да не трябва да отговарям на подобни въпроси!
А има и хора, които няма с кого да празнуват светлия празник, нямат семейства или пък те са далеч, в чужбина например. За тях празниците само допълнително засилват самотата.
Накратко Коледа е прекрасна и щастлива, когато сме щастливи и обградени с любими хора, но може да бъде изпитание, ако не сме.
Доста хора се напрягат от празниците, било то Коледа или рождения си ден например.
Освен всичко тези дни са и време за равносметка. Почти неизбежно е да направим разбор на изминалата година. И ако не сме доволни от постигнатото, ако не се чувстваме добре и удовлетворени тук и сега, това може да извади различни емоции на повърхността.
Ето нещо, което ме впечатли и ми се ще да споделя: наскоро при мен дойде една интелигентна, усмихната и щастлива от живота и връзката си жена, с тема свързана с децата /Трябва ли непременно да имаме деца, ако се чувстваме добре и животът ни е пълен и така?/ Минахме през различни аспекти на тази тема и тя сподели нещо, което я вълнува и тревожи - една картина в главата й - Коледа след 20 или 30 години, Коледа, в която тя е сама, защото няма деца, които да са около нея и докато останалите хора са с децата си и техните семейства, тя е.. сама! Някак идеята как ТРЯБВА да изглежда Коледата е така дълбоко програмирана в нас, че ето способни сме да се натъжим и тревожим не само за тази, която предстои след месец, но и за една хипотетична Коледа, която евентуално може да се случи след нещо като четвърт век!
Ето как можем да се справим
Да перифразирам Юнг - когато се борим с нещо, ние му даваме сила. Това важи с пълна сила и за вредните навици, модели или черти от характера ни, всичко, от което искаме да се отървем, да изкореним. Та, може би ще е от полза, ако първо приемем и емоцията си каквато е, без да се критикуваме, че се чувстваме така, както се чувстваме. И после да опитаме нещо ново, някакъв нов начин да прекараме празниците. Ако събирането с прекалено много хора, готвенето и обгрижването им, ни идва повече, защо да не си позволим едно по-камерна Коледа, с грижа за себе си и истинска почивка. Ако трафикът и борбата за подаръци в мола ни напрягат, можем да си ги спестим тази година. От опит знам, че купчините подаръци не са най-важни, хубаво е да ги има, да, но най-големият подарък на Коледа е времето с най-близките. Когато сме заедно с моето "американско" семейство, ние наистина ценим всеки ден и час, може би защото иначе сме разделени от цял един океан..
Пътуването до някъде е също добра идея, ако Коледата вкъщи ни натъжава. Много германци например си събират багажа и отлитат към Канарските острови или друга по-топла дестинация. Защо не?
Ако човек се чувства добре, ще е така почти по всяко време, но какво е нужно, за да си доволен от себе си?
Всички сме различни със своя уникална история и нужди, но имаме и общи нужди, универсални за всяко човешко същество. Тук неизбежно стигаме до Маслоу и прословутата му пирамида: В основата й са базовите, физически нужди, необходими за оцеляването ни - храна, вода, сън и подслон, после идват сигурност и безопасност, а когато те са покрити, достигаме до нуждата от свързаност с другите: семейство, приятели, близост.. Без тях е трудно да постигнем следващите нива на пирамидата.
За мен базово условие е също да опознаем себе си, да се срещнем с автентичния си АЗ, да открием това, от което се нуждаем ние, не родителите, семейството, обществото, другите.
Някои идеи
Ако трябва да дам рецепта, което не бих искала, защото всички сме различни, но ето някои идеи:
1. Опознай себе си, истинския си автентичен Аз.
2. Виж кое е добро за теб, кое работи и кое / вече/ не.
3. Научи се да казваш "Не", да отстояваш границите си.
4. Позволи си да пробваш нещо ново. Експериментирай!
5. Промени някой заучен и повтарян модел и ще усетиш енергията и живеца, които правят живота по-пълен и радостен.
Колкото до идващите празници, а и по всяко друго време, невероятно е какво може да се случи, когато просто направим нещо добро за някого - познат или непознат. Практиката "Бъди добър и прави добро" е толкова възнаграждаваща не само за този, който получава, а още повече за даващия. А в крайна сметка това е и духа на Коледа, не шопинга, не консуматорството, не преяждането, нали?