За Коледа се казва, че е светъл празник, но това вероятно е заради същината - родил се е Исус Христос, Спасителят на света, макар в крайна сметка да е установено, че рожденият му ден е някъде през септември, но хората продължават да се веселят през зимата.

Цялата тази врява и безумство, ако цитираме Фокнър, с красотите и украсите наоколо обаче на някои хора не им действа добре, даже ги депресира.

Защо е така попитахме психологът и психотерапевт Ани Халваджиян. Вижте какво разказа тя. 

Ани Халваджиян

Снимка: Личен архив

Защо за някои хора Коледа е тъжно време

Защото ТРЯБВА ДА Е весел и щастлив! Опитайте да сте щастливи по задължение. Дали ще се получи? А с Коледа нещата стоят така - всички ние сме програмирани от малки и бомбардирани като големи от медии, реклами, филми и да, големият ужас в последните години - Социалните мрежи - където всички са красиви и щастливи! Не само по Коледа, но и около други празници напрежението от този съвършен, вечно убягващ ни перфектен живот се засилва.

Снимка: iStock/Getty Images

Защото нека си го признаем - малко от нас имат перфектни семейства, с перфектни взаимоотношения и събирането заедно на празничната маса може да се превърне в изпитание, когато някой реши да попита: Ами ти още ли си нямаш приятел/ка? Или Няма ли вече да раждаш деца? То няма за кога да отлагаш? Или /Защо не идваш да ни виждаш иначе, а само на празниците? / Ами, може би, за да не трябва да отговарям на подобни въпроси!

А има и хора, които няма с кого да празнуват светлия празник, нямат семейства или пък те са далеч, в чужбина например. За тях празниците само допълнително засилват самотата.

Накратко Коледа е прекрасна и щастлива, когато сме щастливи и обградени с любими хора, но може да бъде изпитание, ако не сме.

Снимка: iStock/Getty Images

Доста хора се напрягат от празниците, било то Коледа или рождения си ден например.

Освен всичко тези дни са и време за равносметка. Почти неизбежно е да направим разбор на изминалата година. И ако не сме доволни от постигнатото, ако не се чувстваме добре и удовлетворени тук и сега, това може да извади различни емоции на повърхността.

Ето нещо, което ме впечатли и ми се ще да споделя: наскоро при мен дойде една интелигентна, усмихната и щастлива от живота и връзката си жена, с тема свързана с децата /Трябва ли непременно да имаме деца, ако се чувстваме добре и животът ни е пълен и така?/ Минахме през различни аспекти на тази тема и тя сподели нещо, което я вълнува и тревожи - една картина в главата й - Коледа след 20 или 30 години, Коледа, в която тя е сама, защото няма деца, които да са около нея и докато останалите хора са с децата си и техните семейства, тя е.. сама! Някак идеята как ТРЯБВА да изглежда Коледата е така дълбоко програмирана в нас, че ето способни сме да се натъжим и тревожим не само за тази, която предстои след месец, но и за една хипотетична Коледа, която евентуално може да се случи след нещо като четвърт век!

Снимка: iStock/Getty Images

Ето как можем да се справим

Да перифразирам Юнг - когато се борим с нещо, ние му даваме сила. Това важи с пълна сила и за вредните навици, модели или черти от характера ни, всичко, от което искаме да се отървем, да изкореним. Та, може би ще е от полза, ако първо приемем и емоцията си каквато е, без да се критикуваме, че се чувстваме така, както се чувстваме. И после да опитаме нещо ново, някакъв нов начин да прекараме празниците. Ако събирането с прекалено много хора, готвенето и обгрижването им, ни идва повече, защо да не си позволим едно по-камерна Коледа, с грижа за себе си и истинска почивка. Ако трафикът и борбата за подаръци в мола ни напрягат, можем да си ги спестим тази година. От опит знам, че купчините подаръци не са най-важни, хубаво е да ги има, да, но най-големият подарък на Коледа е времето с най-близките. Когато сме заедно с моето "американско" семейство, ние наистина ценим всеки ден и час, може би защото иначе сме разделени от цял един океан..

Пътуването до някъде е също добра идея, ако Коледата вкъщи ни натъжава. Много германци например си събират багажа и отлитат към Канарските острови или друга по-топла дестинация. Защо не?

Ако човек се чувства добре, ще е така почти по всяко време, но какво е нужно, за да си доволен от себе си?

Всички сме различни със своя уникална история и нужди, но имаме и общи нужди, универсални за всяко човешко същество. Тук неизбежно стигаме до Маслоу и прословутата му пирамида: В основата й са базовите, физически нужди, необходими за оцеляването ни - храна, вода, сън и подслон, после идват сигурност и безопасност, а когато те са покрити, достигаме до нуждата от свързаност с другите: семейство, приятели, близост.. Без тях е трудно да постигнем следващите нива на пирамидата.

За мен базово условие е също да опознаем себе си, да се срещнем с автентичния си АЗ, да открием това, от което се нуждаем ние, не родителите, семейството, обществото, другите.

Снимка: iStock/Getty Images

Някои идеи

Ако трябва да дам рецепта, което не бих искала, защото всички сме различни, но ето някои идеи:

1. Опознай себе си, истинския си автентичен Аз.

2. Виж кое е добро за теб, кое работи и кое / вече/ не.

3. Научи се да казваш "Не", да отстояваш границите си.

4. Позволи си да пробваш нещо ново. Експериментирай!

5. Промени някой заучен и повтарян модел и ще усетиш енергията и живеца, които правят живота по-пълен и радостен.

Колкото до идващите празници, а и по всяко друго време, невероятно е какво може да се случи, когато просто направим нещо добро за някого - познат или непознат. Практиката "Бъди добър и прави добро" е толкова възнаграждаваща не само за този, който получава, а още повече за даващия. А в крайна сметка това е и духа на Коледа, не шопинга, не консуматорството, не преяждането, нали?