През юни стана ясно, че 6,5 на сто от жителите на 27 европейски държави страдат от различни форми на клинична депресия. Установиха го учени от испанския институт IMIM. Според тяхното изследване това е 1,5 пъти повече, отколкото смята Световната здравна организация, която пък казва, че над 260 милиона души по света страдат от клинична депресия, а всяка година тя убива около 800 хиляди души. 

Защо припомняме тези данни? Защото са достатъчно тревожни, за да ги пренебрегнем. Целта обаче е не да се тревожим, а да разберем можем ли сами да различим депресивните симптоми, за да може да се реагира преди те от състояние да се превърнат в заболяване. 

Според психолога Михайлина Абрашева пандемията от COVID-19 допълнително е засилила тенденцията повече хора да изпадат в тревожни и депресивни състояния. Отделно човек ежегодно минава през подобни епизоди. Един от популярните такива е т. нар. Сатурнова дупка преди рождения ден. Това обаче са леки форми, а по стечение на различни обстоятелства и независещи от някого причини те могат да се задълбочат рязко и бързо. Депресията обикновено идва неочаквано и човек не е подготвен за това, което му се случва, отбелязва експертът. Затова е важно да реагираме в началото и да наблюдаваме близките си. 

В звуковия файл може да чуете разговора с психолога относно това какво може да ни подскаже, че някой се намира в депресивен епизод: 

А ето и 10 симптома, за които да следим: 

1. Загуба на апетит и тегло.

2. Проблеми със съня, като безсъние, ранно събуждане или завишена потребност от сън.

3. Намалена активност, която може да се изразява в бърза умора - ежедневни действия могат да накарат човек да се почувства несъразмерно отпаднал.

4. Вътрешно напрежение и безпокойство без причина - човек постоянно има чувството, че нещо го заплашва и е в напрежение.

5. Загуба на интерес към неща, които са били доскоро харесвани, като хоби, например. Тук влиза и намаленото сексуално общуване.

Психологът Михайлина Абрашева

Личен архив

6. Самообвинения, висока критичност и негативна самооценка, свързана с изразено и ясно артикулирано чувство за вина, без значение дали е реалистично или не, тоест хората са склоннни да си приписват несъщестуваща вина.

7. Загуба на интелектуални функции, забавяне на мисловните процеси, които могат да доведат и до забавяне на двигателните такива. Това включва и самоизолация, самовглъбяване и отказ от контакти заради това, че човек се чувства недостоен да общува с приятели.

8. Системни мисли за смъртоносни заболявания и развиване на хипохондрични състояния - непрекъснати консултации с лекари, предизвикани от самовнушеноето, че човек е болен от нещо труднолечимо. Именно при тези състояния желанието за суицид се задълбочава.

9. Колебания в настроението - едно от първите неща, които човек може да забележи, като се следи за видима промяна, която не се дължи на темперамента на човек.

10. Ако човек дава усещане, че всичко му е безсмислено - усещане за вътрешна празнота и безчувственост, когато човек дава вид, че никой и нищо не може да го трогне. 

Близките са първите хора, които могат да помогнат в такива ситуации, най-малкото като забележат промяната. След това идва ред на психолозите, а при евентуално задълбочаване се стига до психиатрична помощ и лекарства. 

"В съвременния живот никой не е застрахован от тревожни разстройства, просто той често активизира такива състояния. Поради куп причини изпадаме в тях, но когато сме в завишена тревожност, ние не знаем, че се намираме в това състояние и няма как да си помогнем", казва Абрашева. Според нея, за да избегнем това, е добре както имаме личен лекар, който лекува тялото, така да имаме на разположение и психолог, който да лекува и душата.