Вълчанов почина на 30 септември. Една от последните срещи с него беше на премиерата на третата му книга "Хем съм сам, хем няма никой" на 9 април тази година.

Рангел Вълчанов дебютира с филма "На малкия остров" (1958). Това е първият наш филм, който получава международно признание - от кинофестивалите в Прага и Мелбърн. Отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан получава и "Слънцето и сянката" (1962). Много от кинаджиите считат за шедьовъра на неговия живот изповедалния "Лачените обувки на незнайния воин". С този изключително оригинален филм Рангел Вълчанов доказва, че е майстор от световна величина.

"Българското кино осиротя. Рангел Вълчанов е една невероятна личност с изключителна фантазия, със своеобразно чувство за хумор с едно безпощадно познаване на живота и на хората", каза за БГНЕС кинокритикът проф. Александър Грозев след тъжната вест за кончината на имения режисьор.

"Рангел Вълчанов е една от емблемите на българското кино, един от стожерите на българското кино, който не може да бъде заместен, който много надълбоко е влязъл в националното съзнание и е изтеглил от там много важни неща за националното ни самочувствие, за едно осмисляне на българското като усещане, като ценност", каза пред БГНЕС кинокритикът Боряна Матеева.